Всяка година на 26 април си спомняме за най-голямата ядрена авария в историята - Чернобил. На тази дата през 1986 г. АЕЦ „Ленин" уж трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание от страна на група небрежни руснаци, довежда до взрив, подобен на The Big Bang.
Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.
Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България.
Сега когато Чернобилското поколение е на 30+ години и тегли ипотечни кредити, то продължава да боледува заради радиацията или поне да живее с постоянната параноя от най-различни вариации на рак.
Три години преди Чернобилската катастрофа става авария с реактор от подобен тип в Игналинската АЕЦ (Литва). Аварията в Игналина възниква, когато контролните пръти с графитени накрайници предизвикват внезапен токов удар при въвеждането им в реактора. За разлика от аварията при Чернобил, в този случай прътите успяват да се върнат в долната част на реактора. Борираната стомана от конструкцията им успява да спре ядрената реакция, което спасява Литва от катастрофа.
Този инцидент в Игналина е бил известен на конструкторите на чернобилските реактори, и то - защото се случва именно по време на завършването на строежа на 4-ти блок в Чернобил.
Въпреки това, никой не взима мерки за промяна на конструкцията на реакторите, защото, видиш ли, причината за аварията в Игналина била грешка на оператора.
С тези ведри и пожелателни мисли започва една от най-мащабните лъжи в комунистическата история.
Не че този режим има малко навъртени лъжи в репертоара, но тази си остава направо недостижима. Определено бие по мащаб твърденията, че съществува многопартийна система, че е можело да се избира между ляво и дясно, че е имало свобода на словото и ниска престъпност, че е имало хора, които работят за себе си, а не за държавата, или че можеш да влезеш в университет, ако баща ти не е член на партията.
Тази най-голяма лъжа започва още след избухването на реактора и решението на руските братя да си мълчат като партизани на разпит. Дни минават преди евакуацията на 150 хиляди души, на които пък тогава обещават, че до 3 дни всичко ще е ток и жица, и те ще могат да се върнат по домовете си.
Зоната на Припят и околностите й са забранени за обитаване и досега. Въпреки многократно по-високата радиация, манифестацията за 1 май в Киев пък не е отменена, както и в тогавашните соцстрани, засегнати от радиоактивния облак.
Близо 50 души - пожарникари и работници, които се опитват да се преборят с бедствието, умират веднага от лъчева болест. Това е признатата официално бройка. Неясен е обаче броят на жертвите сред по-късно евакуираните и т.нар. "ликвидатори". Според Грийнпийс те са повече от 100 000. Започват да се раждат и мутанти, на които X-Men могат само да завидят.
Според СССР обаче „всё в порядке" и този начин на управление си продължава и до днес. Съветската радиация е най-чистата радиация на света.
Беларус получава 70% от чернобилския облак. В резултат на това около 6 000 кв. км. земеделска земя е дълбоко замърсена и стотици хиляди са принудени да се преместят трайно. Хиляди са засегнати от различни фатални заболявания, вариращи от левкемия и рак на щитовидната жлеза до сърдечно-съдови болести.
Министерството на извънредните ситуации на Беларус отчита, че за 25 години страната е загубила над 235 млрд. долара заради аварията в Чернобил.
Бившата Украинска ССР също е щедра на лъжи и обещава да изгради голям и сигурен саркофаг, с който да спаси завинаги света от присъствието на печално взривилия се реактор.
Изолационното съоръжение Обект „Укритие" е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания" 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата.
Проектът за новото „Укритие 2" трябваше да е завършен през 2013 г., но до миналата година Украйна все още приемаше средства от Европейската комисия, а саркофаг няма да има поне до средата на 2017 г. Правете си сметката.
През 1986 г. радиоактивен дъжд се изсипва над много части от Европа. Стига и до България, където времето се стопля и всички хрупат замърсени плодове, зеленчуци и животински продукти. Освен управляващата номенклатура, разбира се.
Иван Бакалов от Е-vestnik си спомня, че в хотел „Рила", където се готви менюто за "правоимеещите", са изпратени инспекции, които поят другарите с отделна водоноска, а за майските празници внасят прясно агнешко от Австралия. Ей я къде е, все пак.
Все пак, някои софиянци, запознати с теория на конспирацията, усещат, че нещо не е като хората и вечер ходят да си наливат минерална вода от Горна Баня, чакайки на опашки от по 100 души в 1-2 часа през нощта.
В това време Тодор Живков е спокоен в някоя от многото си резиденции, качил крака на масата с бродирана покривка, без да му хрумне да вдигне телефона и да разбере какво аджеба става в украинско.
Вместо това вождът се е затворил в своето типи и мълчи отривисто в продължение на дни. Само от време на време ходи на лов по планините, за да докаже на простолюдието, че заплаха не дебне отникъде.
Димитри Иванов съобщава за катастрофата в новините на "Всяка неделя" един ден след експлозията, като цитира данни от Швеция. Първата „официална" новина в партийния официоз „Работническо дело" е публикувана едва на 30 април 1986 г.
Тогавашният зам.-председател на Министерски съвет Григор Стоичков твърди, че коренът на злото е СССР, а следващият най-голям виновник е точно другарят Живков.
Вождът решава, че нещата ще се разминат и че радиацията ще се разсее към гадните капиталистически държави. За лош късмет след аварията вятърът разнася облака от Чернобил върху цяла Европа.
Всички излизат на задължителната манифестация за 1 май 1986 г. под обилния дъжд, за който впоследствие цял живот ще вярват, че ги е полял с неприятно високи нива на радиация.
Всъщност най-тежкото облъчване над България продължава повече от седмица - между 2 и 10 май. Малшанс.
По това време военният министър Добри Джуров все пак издава специална заповед за строг контрол на храната и водата в армията, благодарение на която до голяма степен здравето на военнослужещите е опазено. Но извън армията и номенклатурата последствията за живота и здравето на населението са неизвестни. Замърсяванията с радиация на територията на България са били неравномерни и с неясни стойности.
Подозирайки някои неща, Григор Стоичков търси братската руска помощ в лицето на посланика на СССР Леонид Греков, но той любезно го отсвирва, защото ние тука много преувеличаваме опасността и не е лошо да спрем да шумим толкова. Стоичков иска да наложи всички мерки за справяне с радиацията и твърди, че го е направил. През 1989 г., обаче, съдът казва друго и той лежи в затвора за дезинформацията, която неговата любима партия е наложила.
По това време се ражда и пословичният лаф "Какво е радиация? Това, което не съществува, но постоянно се понижава".
Днес чернобилският район и градът-призрак Припят са много популярни в туристическите среди. И въпреки че няма срещнете нито една оферта в Booking.com, бизнесът е много сериозен и печеливш, особено сред тези, които търсят адреналин под дърво и камък.
Какво е изключително скъпа и отровна японска риба, която те убива, ако не е сготвена правилно, пред възможността да се разхождаш сред радиоактивни отломки? И то за много пари? Важното е, че екскурзиантите са все още живи да разказват. А на най-голяма печалба от обезлюдяването е дивата природа, която спокойно и мащабно развива популации, необезпокоявана от досадното ни присъствие.
За поколението „Чернобил" пък остава неприятното усещане, че ако Тодор Живков имаше характер и способност да взима решения въпреки Москва, онези дъждовни дни на май 1986 г. нямаше да струват толкова скъпо.
