Неписано правило на пазарлъка е отначало да искаш много повече, за да получиш накрая приблизително удовлетворение - и в цената, и в качеството. Протестиращите в България явно са лоши търговци - поискаха почти всичко и останаха с празни ръце, ако не броим оставката на Бойко Борисов - а той май си търсеше повод да я подаде.
Все пак, недоволните граждани получиха шанс да говорят с институциите. И трябва да проявят достатъчно зрялост, за да го използват по най-добрия начин.
Уличното недоволство, извикано от гърлата на хиляди обеднели българи, постигна на пръв поглед само това - отваряне на държавната машина за диалог с хората под формата на т.нар. Обществени съвети. Такива ще има както към отделните министерства, така и към служеното правителството, но създаването им все още тъне в мъгла.
Идеята дойде от президента Росен Плевнелиев, когато политическите сили в парламента набързо се отказаха да довършат мандата и вкупом избраха да ходят на предсрочни избори.
Откъдето и да го погледнеш, това е отворена врата за гражданите, но за момента водачите на протестите не показват желание да преговорят с когото и да било. Дори в редиците им настана разцепление.
Първият опит за консултации при президента беше показателен. На 1 март представителите на протестиращите се потупаха по гърдите, показаха колко са разсърдени, гневни и непримирими и след това си излязоха, за да викат на спокойствие пред президентството.
Останалата експертно - синдикална - работодателска част симулира дейност още час-два и се разотиде. На това прословуто заседание, описвано едва ли не като втора Кръгла маса, така и не стана ясно как трябва да изглеждат Обществените съвети - структура, правомощия, цели, и кой може/има право да влезе в тях - кой ще номинира, какъв тип представителност ще се търси и др.
Напъналата се планината и родила мишка
Уличният напън за евтин ток, прогонване на чужденците-монополисти и промяна на статуквото във властта затихна до спорадични медийни изяви и поява на няколко нови политически движения. Търсенето на нов спасител удари на камък, но, както виждаме, кандидатите за участие в изборите на 12 май се роят - извън известните ни играчи в лицето на партиите.
За има - няма седмица се родиха четири нови движения, описващи се като извънсистемни, необвързани, експертни, обществени и задължително граждански ... Поредните кухи фрази. Т.нар. представители на бунтовниците говорят с фразите от телевизионния екран, но на улицата крещи празният хладилник и джоб.
На практика, нито едно от исканията на протестиращите не бе удовлетворено. Промяна в Изборния кодекс нямаше, както и изгонването на ЕРП-тата, национализация в ключови отрасли, граждански квоти в управлението. В крайна сметка Бойко Борисов подаде оставка, а ние си платихме сметките за ток.
Няма как и да е иначе, при положение, че се искат бързи промени "на парче", много от които абсолютно неизпълними в страна - член на ЕС през XXI век. От това можем единствено да си докараме някоя популистка беля на 12 май. Повечето хора по улиците просто искат да се събудят в различна държава, но не осъзнават, че социалната сигурност, високите доходи и предвидимото поведение на ЕРП-тата са последствие от един дълъг процес, в който и гражданите трябва да имат голяма роля.
Протегнатата ръка или прах в очите
Надеждата сега е в Обществените съвети. Поне народът да си каже какво иска - изобщо да се пресеят популистките от реално изпълнимите искания и да се набележат най-горещите за решаване теми, които не търпят отлагане. Но и там цари огромна неразбория.
Шефът на правителствената пресслужба Ивет Добромирова посочи, че се водят постоянни консултации по съставяне на Обществените съвети към отделните министерства, както и към служебното правителство.
Добромирова обясни, че всяко министерство ще изработи собствена процедура за сформирането, работата и правомощията на обществения си съвет.
Все още няма яснота дали към МС ще заседават граждански представители от всяко ведомство или избрани отделно лица, тъй като "предстои да се изчисти концепцията". Вицепремиерите работят усилено по темата.
"Всяко нещо, за да бъде работещо, трябва да има ясни и категорични правила. Затова и създаването на правилата е най-сериозната задача", посочи тя. Такава бе и идеята на президента Росен Плевнелиев, докато част от поканените на Кръглата маса 2.0 един по един се изнизваха.
Ивет Добромирова не се ангажира с конкретен срок, в който структурите ще започнат своята работа, но подчерта, че това "ще стане възможно най-скоро" и ще е съчетано със старта на Изборния борд, който пък ще трябва да следи за честността на изборите.
Те наближават с пълна сила - остават по-малко от два месеца до вота на 12 май.
Въпреки запитванията ни по мейл не получихме отговор от някои от ключовите министерства (МИЕТ, МВР, МЗ) по какъв начин ще функционират обществените им съвети. В телефонните разговори обаче от пресцентровете им казаха, че нямат никаква яснота за съветите.
ВСС вече си изпати
Подобен Обществен съвет вече сме виждали да "работи" към Висшия съдебен съвет (ВСС). Проблемите на съдебната система у нас може да са сериозни, но все пак управлението й не може да се сравни с това на цялата държава. Същевременно, сред неправителствените организации в правосъдния сектор има много, които са показали сериозност и последователност през годините, а експертите им се ползват с добро име в обществото.
На всичкото отгоре, множеството отекнали до Брюксел скандални назначения принудиха кандидат-членовете на новия Висш съдебен съвет да признаят необходимостта от граждански контрол над своята работа.
Така описана, ситуацията изглежда "нарисувана" за успешно включване на Гражданския съвет към ВСС (кадровият орган често е наричан "правителство на съдебната власт"). Реалността обаче е твърде различна.
Още през 2008 г. беше взето решение за сформиране на такъв съвет към ВСС, но съдебните кадровици и неправителствените организации не намериха общ език. Така той съществуваше само формално.
Вторият опит с участието на 17 НПО стартира чак през януари 2013 г., докато членовете на ВСС заседаваха (и назначаваха) още от началото на октомври предната година. Ръководството на структурата се поделя между представител на гражданските организации и член на ВСС. Заседанията са свикват от един от двамата, като теоретично е възможно Гражданският съвет да се събира един път на цели два месеца.
На всяко заседание присъстват членове на ВСС и взетите решения след това се предлагат на съвета, но той има пълното право да не се съобрази с тях. Пример за това е казусът с назначаването на младши съдии от началото на март. Тогава се появиха съмнения, че в конкурсните комисии ще попаднат магистрати със спорна репутация, които ще пуснат нови "гнили ябълки" в системата. Въпросът беше обсъден в Гражданския съвет, но кадровиците на Темида не го взеха под внимание.
"Употребата на обществените организации чрез поддържане на фасаден и кух "граждански съвет" за легитимиране на произволната, подмолна дейност на ВСС не е нещо, в което БХК ще участва", заявиха от Български хелзинкски комитет на 21 декември. Организацията напусна Гражданския съвет още преди той е стартирал, възмутена от процедурата, по която за главен прокурор беше избран Сотир Цацаров.
Останалите НПО също обявиха, че може да напуснат структурата, ако ВСС не покаже желание за диалог. Така има реален риск от повторение на случилото се преди 5 години.
***
Примерът е достатъчно ясен. За да работи един Обществен съвет, първо, трябва да има кой да говори и кой да слуша, второ, хората в него задължително трябва да се ползват с добро име на експерти, за да бъдат полезни с опита и познанията си, тъй като те са всъщност екип граждански съветници на властта.
Докато лидерите на протестите го играят обидени, няма да постигнат нищо. (А може би за някои и това е целта... Други се впуснаха да правят и политическа кариера.)
Ако президентът Плевнелиев и премиерът Райков смятат, че няма да се справят с формирането на тези екипи от граждански съветници, по-добре да се откажат. В случай че Обществените съвети се окажат кухи и формални структури, само биха се компрометирали.
За да искате някакви промени,каквито и да са те,трябва да сме на ясно че зад всички наши нещастия винаги ще стои оня апарат наречен номенклатура!Няма да е грешно,нито варварско ако кажа че премахването на този апарат може единствено да бъде премахнат със сила и терор! По принцип номенклатурата не е някакво хомогенно цяло. Дели се общо взето на три основни относително обособени клана. Всеки един от тях има своето значение за съществуването на системата като цяло. Всеки един от тях има различни властови ресурси. Първият клан е този на партийната номенклатура. Кланът на Партийците. Той отговаря за политическата и обществена власт на системата. Неговият властови ресурс е професионалния партиен апарат, като гарант за единството на обществото. Втория клан е номенклатурата на спец. службите и армията. Кланът на Пазителите. Той естествено се грижи за сигурността на системата. Третия клан е производствената номенклатура - шефовете на предприятията, основно тези които не са в пряко подчинение на военните. Този клан отговаря за производството. Анализът от тяхната гледна точка показва, че слабото звено на системата е най-консервативната негова част - партийната номенклатура.Като лице и публични лидери на цялата система Партийците са най-податливи на корупция - без тяхната благословия нищо не става. Те колят и те бесят. Всички останали се съобразяват с тях. Който не се подчинява е заплашен от силово отстраняване. Всеки от тях пази гърба на другия и не допуска каквато и да заплаха от спиране на корупцията, която храни целия клан.Така корупцията в клана на Партийците се идентифицира като основен източник на неволите на системата. Добре е да се помни, че всичко това изглежда така в очите на Пазителите. Самите те са относително незасегнати от корупцията - затвореността на клана допринася за това. В същото време, макар и основен за всяко общество, Кланът на Производителите не може да се намеси, тъй като винаги до този момент нещата в държавата се решават от Партийците и Пазителите. Шефовете на предприятията и отрасловите министерства се назначават от Партийците, с одобрението на Пазителите и пряко зависят от тях. Срещу своето послушание те получават едно добро място в обществото и най-вече възможност да получават облаги в рамките предприятието в което те колят и бесят . Можем да се спасим като общество само ако се отвържем от това наше минало.Трябва да разбием отвътре собствения ни модел на държавен капитализъм, който все още си е жив и здрав у нас.Как обаче това ще стане, когато и в Европа се опитват да градят държавен капитализъм?А така наречените водачи на протести,са нищо повече от синове и дъщери на същата номенклатура!Или нейни проводни!
Безпартиен всичко, което казваш е вярно. Само, че от константации няма полза, ако не се използват за да се предложи нещо ново. Какво ще кажеш за система, която предвижда еднократно участие във властта на всеки гражданин, включен в избирателните списъци. Практически това се осъществява като гражданите от избирателните списъци по азбучен ред се уведомяват, че на тази дата трябва да участват във вземането на решение. Те представят бележката в работата, за да бъдат освободени за деня и се явяват в общината. Там трябва да има структура, която да ги разпределя по квоти за всички нива на управление - парламент, общини, министерства, съд, болници, университети и прочее. Такава система се използва в САЩ за избор на съдебни заседатели. Това представлява по-голямо развитие и прилагане в обществен мащаб. Предимства - спира корупцията - недостатък - липса на компетентност. Тук разчитам на обикновения човек и неговия обикновен морал. Никой няма да гласува срещу семейстовото си и по принцип проекти, като тези да се взимат пари за остъкляване на балкони ще умрат при предлагането им, проекти, които са за харчене на пари за преустройство на централните улици при положение, че цели квартали на София са без канализация, няма да минават. Това са прости и практически приложими неща. Всеки обществен съвет би трябвало да разглежда такива предложения, на засега всичко е мъгляво.
Да и пак опираме до лостовете на властта,които да позволят каквото и да било!А тези лостове се държат пак от същата номенклатура и нейните производни,разбираш ли?
Има нещо основно, което трябва да се реши при въпроса с гражданския контрол и то е отговорността и легитимността на въпросната структура. Като какви ще се явяват тези съвети? Препоръки ли ще дават, нареждания ли, ще гласуват ли (ако да, с колко гласа от колко)? Ако дават препоръки, те доколко ще се вземат предвид? Ако дават нареждания или гласуват, каква отговорност носят? И най-важния според мен въпрос е как колективно (граждански) да се противопоставим на нерегламентирания натиск (по известен като изнудване или корупция) в/у отделния човек на дадена позиция, бил той депутат, общински съветник, съдия или гражданин, член на обществен съвет. Защото считам, че всички са наясно със схемата за въздействие в/у всички съдебни заседатели в даден процес.
Bezpartien, важно е туй дето го говориш, даже много, защото е основа, върху която може да се създаде яснота. Точно затуй искам да подчертая, че нещо ми куца в тая класификация дето я правиш. Не знам отде да започна, затова кажи ми къде слагаш спортистчетата, борчетата и подобните?
Тъй като икономика няма,и е унищожено всякакво производство,те са новите лица на третия клан!Едни удобни маши на първите два клана!
Безпартиен, куца ни това, че описанието ти е абсолютно точно за системата преди23 години. Сега, партиите са модефицирани , но можем приемем че са като отделни крила на Партията. Армията като пазител е с малка роля, тъй като е в размер на войсково поделение от окръжен тип. Полицията е основния корумпиран а и корумпиращ пазител. Секретните служби са абсолютно пробити , следователно са корумпирани и кухи звена не за опазване на държавата , а за прокарване на меркантилно еснафски и чужди интереси. Интелигенцията и пресата са отдавна купени и манипулирани вече 67 години.Те са структури за раздаване на пари на "наши " момчета палаши, като тоя, оня и ботушков паяк. Следователно никаква култура не е зачевана в Бантускотия за последните 67 години. Ръководители на предприятия няма, производството е спряло. Така че имаме абсолютна акомпетентност в развитието на каквото и да е производство. Тези хора, които бяха до някаква степен технократи са заменени от абсолютно некомпетентни мижитурки, чиято единствена цел е да транслират бюджетните пари към частни джобове. Контрола , който ни беше налаган отвън изчезна и се оказа, че ние сме способни само на дребни мошеничества с цел лично облагодетелстване- демек кражби.като законодателната система е мутирала от корумпираноста си в система за налагане волята на мафията, демек контрол над паричните средства за функциониране на мафията. И в резултат виждаме самозапалвания на отчаяни хора. бедност, мизерия духовна и материална. Сега под секрет ще спомена че ако лично на мене ми се налагаше да решавам бъдещето си , не бих се самозапалил! Бих предпочел емиграцията гледайки отвън жалкия и тъжен театър разиграван в Бантустан. Този театър ще доведе до края на държавата и всички които са в нея. Но такава е съдбата на глупаците. :Причината е бантускотите сме нефелни. Такава ни е породата.
Зависими сме от вън,за това е така!Както от Русия,така и от Турция,така и от Израел,така и от щатите!Много кръв трябва да се пролее и пак не е сигурно нищо!Ето ви една тоска за положението в Русия,и там е същото! https://www.youtube.com/watch?NR=1&v=2Nz-2_hu2I0&feature=endscreen
Като каза Русия и като гледам мнението на Ampeli работата се намества в твойта схема добре именно за Русия. Тамошните олигарси явно се справят донякъде с ролята си за контрол над производството - във всеки случай значително по-добре от икономическата част - 3-тата тук (не говорим сега за причините, за ресурсите и т.н. че ако почнем има да си спорим). Все повече ми се струва, че наблюдавам паника сред наблюдаемите Партийци, главно в БСП, и че паниката разбира се няма нищо общо с гонещия ги техен кадър пожарникарски, ами очевидно е свързана с краха на тая 3 група - нещо, което ще постави под въпрос цялата постройка. Е, ясно е, че това никак няма да е приятно за никого, защото е свързано с много по-лошо от това дето гледаме днес като бедност и отчаяние. Друго, което малкоти разваля модела е че много ченгета се втурнаха в "бизнеса" за целия тоз период. На практика двете групи се омешаха и това със сигурност има разлагащ ефект. Казано за пропусналите разговора: май излиза, че плана, колкото и да е гаден все е щял да бъде нещо поносимо, но има признаци, че и той се проваля и последствията са трагични. У нас икономиката попадна главно в ръцете на неспособни по дефиниция личности - спортисти израстнали под закрила, на практика хора свикнали на грижа и концентрация в една дейност, вместо хора със способности да хващат цялата картина, каквото е необходимо за успешен мениджмънт. Разбира се, има логика в ползването на точно такива личности заради опасността по-добри от тях да успеят да се откъснат от контрола на останалите, но явно нещата са отишли у нас в другата крайност, а сравнение с Русия показва, че има резон да се очаква от икономическата номенклатура да се справя по-добре - очаква от останалите части...
Изгледай клипа и прецени кой управлява там в Русията!И там народа изнемогва! Стигам до извода че не системата е виновна а тоя който я е яхнал! https://www.youtube.com/watch?NR=1&v=2Nz-2_hu2I0&feature=endscreen Между другото Харчиков Александър има доста клипове на тази тематика.
Всеки го мързи. Мене ме мързеше много кога трябваше да уча, затова си правих злобарки всеки ден преди да си науча уроците. Баба ми ми мажеше филии с мармалад за училище когато бях 11 клас в математическата в София. Спортувах бокс по това време 3 години. Стигнах до финал на републиканско юношеско и едно цигане ми счупи тиквата у Русе. Отказах се от мързел. Мързи ме , но не страдам от ленност!!?? Смъртният грях. Студирах в Университета""Св. Климент Охридски" математика. Работих много работи от хамал, боклукчия, учител, сменен работник, архивар програмист до асистент в СУ. Играл съм на топчета с децата до 18 годишна възраст. Аз съм единствения от моя набор , който съм живял с 3 циганки в БГ-то, през комунистическо време . Княжево, Конювица, филиповци. С най готината сервитьорка в ресторант БГЯ, що народ е черпила за моя сметка аз само си знам. Емигрант. Семеен. С две вече пораснали моми. Хубави като майка си . Мотото ми е от прадядо ми който като беше на 102 години през 1972г. и ми каза: чедо кой мое да работи, да работи! кой е нефелен да мре да не тъпче земята и да пречи на другите. Та така, чистя кинефи и пичеля за мене си. Поне 2 милиона долара са минали през ръчичките ми от честен труд от 1996 г. насам. Не се хваля, казвам го за да знаят младите що да прават , не да вегетират у БГ-то. Кой не е нефелен де.
„Обществените съвети“ са просто ход за успокояване на обстановката (един от малкото възможни, в интерес на истината). Разчита се, че докато се правят опити за практическото им създаване, самото общество полека-лека ще проумее, че такива образувания няма как да работят. Или поне че в никакъв случай не могат да бъдат панацея за проблемите, нито пък да променят отвътре деформациите в системата на властта. Дори да се постигне съгласие по съставянето им, и дори да се договорят някакви що-годе ясни правила за работата им, тези съвети в най-добрия случай ще се превърнат в не особено полезни придатъци на властовата система. Един вид формален реверанс към хаотичната гражданска енергия, с цената на известно допълнително усложняване (и неизбежно добюрократизиране) на съществуващата система за вземане на решения. Най-лошото обаче е, че тези съвети са и много сериозна БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ – според мен най-сериозната, заложена не само на служебното правителство, а и на президента Плевнелиев. Достатъчно е в момента, в който стане ясно, че те не работят (или най-малкото нямат такъв ефект, на какъвто мнозина протестиращи се надяват), някой клакьор да викне „Пак ни излъгаха!“ – и държавата може да се дестабилизира още по-опасно, отколкото при февруарските протести. А положително има кръгове, които са заинтересовани да държат пръста си на един такъв спусък. Защото има всички изгледи служебното правителство и самият президент да покажат независим, разумен и ефективен стил на управление, какъвто не сме виждали през последните 23 години. При това положение по време на изборите техният авторитет ще е вече много по-висок от този на цялата партийна система, и голяма част от хората ще предпочетат същото правителство (или нещо подобно на него) да продължи да управлява – вместо да ставаме свидетели на втръсналите ни партийно-коалиционни надлъгвания и задкулисни уговорки, от които винаги излизат правителства като досегашните „редовни“. Плевнелиев фактически беше ПРИНУДЕН да стане гарант на такава осъдена на неефективност идея, за да стане уязвим и да се пресекат опитите му да се еманципира от партийното статукво (каквато прекрасна възможност имаше със служебното правителство). Между другото, всички ние, недоволните, също имаме една прекрасна възможност: сами да се откажем от мераците си за „гражданско участие във властта“ чрез разни измислени структури, дето никъде ги няма. Така ще лишим споменатите по-горе кръгове от възможността да държат президента в зависимост и да нагнетяват допълнително напрежение. И ако служебното правителство наистина покаже разум и ефективност, точно това трябва да направим.
Каквото и да мислят да замажат нещата,шило във торба не седи!Така че рано или късно,пожар ще има!
Баба почина на село на 97 години. Като дете сме карали тикви от земите на лелинчо ми. Каруца пълна с тикви, ама такива че не можех да вдигна едната без помоща на баба. И кончетата мятаха опашки оред очите ми. Ех....свобода , детство, слънце. Пораснах малко , станах ученик и айде пак на село при баба, всяко лято, и ракийка,и цигарки, и злобарки, и каки всичките хубости ги научих там. . Станах студент и пак там. Не помня трябва да е било 1986-1987 . Питам баба. Бабо кога беше по хубаво при царя или при комунистите. Ще ви кажа отговора не, бързайта. Баба е родена в Одрин, турско 1896, идва в БГ то 1903 и на север отива при пшеницата. Дядо не го познавам починал е 1947 . Имал е земица там има няма 1500 декара. 400 офце , 7-8 крави . А бе не е бил богат , но заможен. След 1947 земята хоп , вземат я ТКЗС рите. И дядо в Рая. Вуйчо офицер -Полковник. Разжалван и убит. И баба без пенсия- земеделска помощ! 60 лева. Баба беше легенда, знаеше турски, румънски и родния ни език. малка, стара, бедна и добра. Поела грижа цял живот за осакатената си от паралич снаха та до 1982, когато другарката и от първия сватбен ден почина. Бяха и поччинали 3 деца , а 3 останали живи. И ето аз кукумицина я питам: Кога бабо, беше по добре? През капитализма или сега и тя ми вика: Чедо, ти знаеш ли как се събира реколта от 1500 декара пшеница, колко работници ти трябват, всеки ден вода, храна, гозба, вино, ракия, заплата да хранат семействата, жито от реколтата.? Ставаш в 4, лягаш посреднощ. И печалба никаква накрая. 60 работника за 1500 декара само за жетвата. Та много трудно беше, много. Сега е по лесно , а и по леко ни е. Така казваше баба. А аз и вярвам да знаете, лениви бантускоти!
А номенклатурата къде ще я сложиш? Освен в трапа!