Неписано правило на пазарлъка е отначало да искаш много повече, за да получиш накрая приблизително удовлетворение - и в цената, и в качеството. Протестиращите в България явно са лоши търговци - поискаха почти всичко и останаха с празни ръце, ако не броим оставката на Бойко Борисов - а той май си търсеше повод да я подаде.
Все пак, недоволните граждани получиха шанс да говорят с институциите. И трябва да проявят достатъчно зрялост, за да го използват по най-добрия начин.
Уличното недоволство, извикано от гърлата на хиляди обеднели българи, постигна на пръв поглед само това - отваряне на държавната машина за диалог с хората под формата на т.нар. Обществени съвети. Такива ще има както към отделните министерства, така и към служеното правителството, но създаването им все още тъне в мъгла.
Идеята дойде от президента Росен Плевнелиев, когато политическите сили в парламента набързо се отказаха да довършат мандата и вкупом избраха да ходят на предсрочни избори.
Откъдето и да го погледнеш, това е отворена врата за гражданите, но за момента водачите на протестите не показват желание да преговорят с когото и да било. Дори в редиците им настана разцепление.
Първият опит за консултации при президента беше показателен. На 1 март представителите на протестиращите се потупаха по гърдите, показаха колко са разсърдени, гневни и непримирими и след това си излязоха, за да викат на спокойствие пред президентството.
Останалата експертно - синдикална - работодателска част симулира дейност още час-два и се разотиде. На това прословуто заседание, описвано едва ли не като втора Кръгла маса, така и не стана ясно как трябва да изглеждат Обществените съвети - структура, правомощия, цели, и кой може/има право да влезе в тях - кой ще номинира, какъв тип представителност ще се търси и др.
Напъналата се планината и родила мишка
Уличният напън за евтин ток, прогонване на чужденците-монополисти и промяна на статуквото във властта затихна до спорадични медийни изяви и поява на няколко нови политически движения. Търсенето на нов спасител удари на камък, но, както виждаме, кандидатите за участие в изборите на 12 май се роят - извън известните ни играчи в лицето на партиите.
За има - няма седмица се родиха четири нови движения, описващи се като извънсистемни, необвързани, експертни, обществени и задължително граждански ... Поредните кухи фрази. Т.нар. представители на бунтовниците говорят с фразите от телевизионния екран, но на улицата крещи празният хладилник и джоб.
На практика, нито едно от исканията на протестиращите не бе удовлетворено. Промяна в Изборния кодекс нямаше, както и изгонването на ЕРП-тата, национализация в ключови отрасли, граждански квоти в управлението. В крайна сметка Бойко Борисов подаде оставка, а ние си платихме сметките за ток.
Няма как и да е иначе, при положение, че се искат бързи промени "на парче", много от които абсолютно неизпълними в страна - член на ЕС през XXI век. От това можем единствено да си докараме някоя популистка беля на 12 май. Повечето хора по улиците просто искат да се събудят в различна държава, но не осъзнават, че социалната сигурност, високите доходи и предвидимото поведение на ЕРП-тата са последствие от един дълъг процес, в който и гражданите трябва да имат голяма роля.
Протегнатата ръка или прах в очите
Надеждата сега е в Обществените съвети. Поне народът да си каже какво иска - изобщо да се пресеят популистките от реално изпълнимите искания и да се набележат най-горещите за решаване теми, които не търпят отлагане. Но и там цари огромна неразбория.
Шефът на правителствената пресслужба Ивет Добромирова посочи, че се водят постоянни консултации по съставяне на Обществените съвети към отделните министерства, както и към служебното правителство.
Добромирова обясни, че всяко министерство ще изработи собствена процедура за сформирането, работата и правомощията на обществения си съвет.
Все още няма яснота дали към МС ще заседават граждански представители от всяко ведомство или избрани отделно лица, тъй като "предстои да се изчисти концепцията". Вицепремиерите работят усилено по темата.
"Всяко нещо, за да бъде работещо, трябва да има ясни и категорични правила. Затова и създаването на правилата е най-сериозната задача", посочи тя. Такава бе и идеята на президента Росен Плевнелиев, докато част от поканените на Кръглата маса 2.0 един по един се изнизваха.
Ивет Добромирова не се ангажира с конкретен срок, в който структурите ще започнат своята работа, но подчерта, че това "ще стане възможно най-скоро" и ще е съчетано със старта на Изборния борд, който пък ще трябва да следи за честността на изборите.
Те наближават с пълна сила - остават по-малко от два месеца до вота на 12 май.
Въпреки запитванията ни по мейл не получихме отговор от някои от ключовите министерства (МИЕТ, МВР, МЗ) по какъв начин ще функционират обществените им съвети. В телефонните разговори обаче от пресцентровете им казаха, че нямат никаква яснота за съветите.
ВСС вече си изпати
Подобен Обществен съвет вече сме виждали да "работи" към Висшия съдебен съвет (ВСС). Проблемите на съдебната система у нас може да са сериозни, но все пак управлението й не може да се сравни с това на цялата държава. Същевременно, сред неправителствените организации в правосъдния сектор има много, които са показали сериозност и последователност през годините, а експертите им се ползват с добро име в обществото.
На всичкото отгоре, множеството отекнали до Брюксел скандални назначения принудиха кандидат-членовете на новия Висш съдебен съвет да признаят необходимостта от граждански контрол над своята работа.
Така описана, ситуацията изглежда "нарисувана" за успешно включване на Гражданския съвет към ВСС (кадровият орган често е наричан "правителство на съдебната власт"). Реалността обаче е твърде различна.
Още през 2008 г. беше взето решение за сформиране на такъв съвет към ВСС, но съдебните кадровици и неправителствените организации не намериха общ език. Така той съществуваше само формално.
Вторият опит с участието на 17 НПО стартира чак през януари 2013 г., докато членовете на ВСС заседаваха (и назначаваха) още от началото на октомври предната година. Ръководството на структурата се поделя между представител на гражданските организации и член на ВСС. Заседанията са свикват от един от двамата, като теоретично е възможно Гражданският съвет да се събира един път на цели два месеца.
На всяко заседание присъстват членове на ВСС и взетите решения след това се предлагат на съвета, но той има пълното право да не се съобрази с тях. Пример за това е казусът с назначаването на младши съдии от началото на март. Тогава се появиха съмнения, че в конкурсните комисии ще попаднат магистрати със спорна репутация, които ще пуснат нови "гнили ябълки" в системата. Въпросът беше обсъден в Гражданския съвет, но кадровиците на Темида не го взеха под внимание.
"Употребата на обществените организации чрез поддържане на фасаден и кух "граждански съвет" за легитимиране на произволната, подмолна дейност на ВСС не е нещо, в което БХК ще участва", заявиха от Български хелзинкски комитет на 21 декември. Организацията напусна Гражданския съвет още преди той е стартирал, възмутена от процедурата, по която за главен прокурор беше избран Сотир Цацаров.
Останалите НПО също обявиха, че може да напуснат структурата, ако ВСС не покаже желание за диалог. Така има реален риск от повторение на случилото се преди 5 години.
***
Примерът е достатъчно ясен. За да работи един Обществен съвет, първо, трябва да има кой да говори и кой да слуша, второ, хората в него задължително трябва да се ползват с добро име на експерти, за да бъдат полезни с опита и познанията си, тъй като те са всъщност екип граждански съветници на властта.
Докато лидерите на протестите го играят обидени, няма да постигнат нищо. (А може би за някои и това е целта... Други се впуснаха да правят и политическа кариера.)
Ако президентът Плевнелиев и премиерът Райков смятат, че няма да се справят с формирането на тези екипи от граждански съветници, по-добре да се откажат. В случай че Обществените съвети се окажат кухи и формални структури, само биха се компрометирали.
