Скандинавските държави от години са в челните позиции в Световния доклад за щастието на ООН. Което - от нашата, южна и балканска гледна точка, е съвършено необяснимо.
Особено при положение, че ние самите сме на доста незавидни позиции и във втората половина на класацията - на 85-мо място за 2022 г.
Това обикновено ни кара да махнем с ръка и просто да отречем класацията като необективна, защото сме убедени, че високите нива на депресия на Север са несъвместими с щастието.
При изготвянето на доклада се вземат предвид редица критерии като БВП на глава от населението, степента на социална подкрепа, продължителността на живота, спазването на гражданските свободи, нивото на корупция и социологически анкети.
Тоест - мерилото са общоприети предпоставки за добър и спокоен живот на отделните хора, а не универсална рецепта за щастие. Защото се предполага, че когато имаш уреден живот, имаш и повече предпоставки за добруване.
И, естествено, по подобни показатели, финландци, шведи, датчани и норвежци са далеч-далеч пред нас.
Но защо все пак? Замисляме ли се защо са богати - несъмнено важен фактор за добруване?
Норвежците - защото имат нефт, а шведите - стомана? Едва ли - Венецуела също има нефт, както и Нигерия, но там точно с богатство не могат да се похвалят.
Има обаче едно, може би леко провокативно обяснение. Защото си имат доверие. И помежду си, и - внимание - към официалните власти.
Например, когато във Финландия по телевизията излезе министърът на здравеопазването и препоръча ваксинация - срещу сезонен грип или коронавирус - финландците се имунизират. Не започват да ровят из Google и Facebook за доказателства за нуждата от ваксинация, не подозират скрита умисъл като чипиране, поробване или нагушване на фарма мафията, която плаща на министъра.
Те вярват, че здравното министерство вече е проверило тези теории вместо тях и ги е отхвърлило. И че щом властите смятат, че е добре да се ваксинираш, значи е така. И че не би им хрумнало да вземат рушвети.
Шведите пък се прочуха в началото на пандемията с "меките" мерки срещу заразата и с това, че не забраниха нищо. Те препоръчаха на хората да спазват различни ограничения, но доброволно. И шведите съвсем доброволно започнаха да работят от вкъщи, да се самоизолират при симптоми и да ограничават контакти и пътувания.
Освен това навсякъде в Скандинавието плащат изключително високи данъци и масовата нагласа е, че щом с тях се покриват напълно безплатни образование, здравеопазване и социални услуги, значи така е правилно.
Всичко това говори за доверие на много нива.
"Първо, гражданите са склонни да влагат много вяра в публичните агенции и вярват, че те действат в обществен интерес. Второ, властите, от своя страна, се доверяват на гражданите да се вслушват в техните съвети. Трето, съществува високо ниво на междуличностно доверие, при което шведите се доверяват един на друг, че всички ще действат отговорно" - така обясни и мерките при пандемията Ларс Трегорд, шведски историк и обществен коментатор.
А такова доверие се гради с десетилетия и трябва да се поддържа всеки ден - веднъж предадено с кражба или лъжа, то се губи за дълго време. Щом при около 40% данъци образованието е безплатно, то трябва да е такова - затова, например, шведските родители не купуват и един химикал или тетрадка, докато децата им ходят на училище.
И обратното - преди 20-тина години във Финландия гръмна скандал за употреба на допинг в ски бягането - спорт-религия там. Общественото порицание, отвращение и срам бяха толкова големи, че отне над 10 години спортът да започне да се посъвзема и да предизвиква отново интерес у финландците.
Подобна нагласа говори и за изключително зряло общество, което напълно рационално осъзнава ползите от доверието. От поддържането на обществен договор и от спазването на правилата.
Там просто са приели, че ако спазват писаните и неписани норми, ще живеят по-добре. Което се и случва. И затова са и богати.
Резултатът, освен по-високо БВП, е и по-малко допълнителен стрес и мнителност - както към властта, така и към хората наоколо. Не тях просто не им се налага да подозират всичко и всеки в задни мисли и да хабят ценна енергия в оправдаването или опровергаването им.
А с доверието идва и нещо друго - липсата на омраза и неуважение към околните, които са толкова характерни за нас. Те не са си първи приятели, но се харесват и гордеят със себе си като общество. Ние - точно обратното.
И благодарение на доверието там не се давят в токсична среда на постоянно противопоставяне, конфликти, подозрения и негативни емоции.
Естествено, става дума за общо правило, а не за изключенията му, които съществуват и в северните държави. Те не са рай или обетована земя - и там има престъпления, и там се правят грешки от некадърност, и там има чиновници, изкушени от кацата с меда. Но когато някой бъде хванат следва наказание и анализ - има ли системна грешка, която би могла да води до последващи грешки или престъпления. Ако има - променя се системата.
Точно така стоят нещата и с депресиите и алкохолизма - заради климата северняците са много по-склонни към тях, но не се правят, че проблемът не съществува. Напротив - говорят за това постоянно, изучават картината и прилагат програми за превенция и профилактика.
За нас тук подобно поведение е равнозначно на тъпота и наивност, граничещи със самоубийство. При тях обратното - води до общо по-високо благосъстояние.
Затова и не бихме могли да сме като тях, дори и да искаме.
Щастливи ли са те в действителност? Едва ли. Но със сигурност живеят по-добре, и то не защото имат високо БВП на глава от населението.
