Полицейски кордони от двете страни на малка улица, метални заграждения и частна охрана, която пресява публиката с въпроси, преди да ги пусне да разглеждат картини. Малко са художествените изложби в София, които се откриват с толкова тънка цедка и с атмосфера за предстоящ бой, но "Другите българки" на Михаил Вучков успя да се класира сред тях.
Цялото суетене и обезопасяване на обстановката дойде от протест на "Възраждане", които смятат, че смесването на транссексуални с творчеството Владимир Димитров-Майстора засяга националната сакралност и законите на природата, които от партията са се видели длъжни да защитят.
По призивите им, по изнервеното начало на експозицията и полицейското присъствие едно нещо стана ясно веднага - призракът на "третия пол" в България е събуден, а намесата на Майстора изостря още повече олелията.
Да пипнеш корена на българщината
Произведенията "Другите българки" на Михаил Вучков показват български транссексуални жени в национални носии, с букет цветя в ръце, гледащи от триизмерни портрети от плексиглас. Около лицата им и пейзажа има вградени LED светлини, чиито цветове се променят в такт с електронния ритъм на гласовете от български полифоничен хор.
Изображенията пресъздават портретите на може би най-известния български художник Владимир Димитров-Майстора и влиянието му е видимо от селската среда и ярките, декоративни нюанси на българския фолклор.
Това, което обаче може да остане скрито, е паралелът, който авторът Михаил Вучков прави между днешните трансбългарки и историческия контекст на жените, позиращи пред Майстора през 20-те и 30-те години на миналия век.
Не се досещате? И едните, и другите не са имали особено големи права и свободи.
Естетически погледнато, пасторалната четка на Майстора заслужава възхищение. Обратното никой не смее да коментира. Но ако задълбаем под пластовете боя и се поинтересуваме от ежедневието на моделите, държащи ябълки и праскови пред овощни градини, ще открием, че животът им далеч не е толкова цветен, колкото картините на художника.
Поставени на историческата карта, моделите на Майстора са селянки, въртящи се в цикъл от работа на полето, безконечно раждане на деца, домакинстване и никакви развлечения. Дори сексът е повече задължение, отколкото удоволствие.
Историите не изглеждат толкова красиво, когато се изведат от идеализма на народното творчество и се представят в суров, автентичен вид. А според Михаил Вучков старите разкази за потиснати идентичности могат да се интерпретират и през 2022 г. през гледната точна на транссексуалните. В различно време на тях също им се налага да се съобразяват с ограничения, които не са им съвсем по мярка.
За разлика от Майстора обаче той е избрал да запознае публиката с пълния спектър от емоции и настроения на моделите си чрез кратък филм, сглобен във формат на интервю, от който вълнуващите се от темата как съвременните транссексуални се асоциират с картините на Майстора могат да намерят отговори.
България в транс
Филмовото обяснение на "Гавра ли е изложбата "Другите български" с Майстора" започва с фон на разцъфващи гербери и лилиуми. Между тях се появяват пет транс жени, които разказват сбито как върви животът им, след като са започнали да се гримират и да носят рокли.
Накратко - не е толкова бляскаво, колкото сенките по клепачите им. Семействата им не могат да се съвземат от промяната, приятелите им рязко се отдръпват и се превръщат в полупознати, а работата става трудна за намиране.
За голяма част от тях, да не кажем всички, България дава две опции да си плащат сметките - да проституират или да се помирят с мъжката си версия, като 9 ч. до 18 ч. са Ивайло Христов - средностатистически българин със средностатистически вид, а вечер и за предпочитане вкъщи, се преобразяват в Росалинда например.
С разказите си напълно потвърждават носещото се усещане от коментарите в социалните мрежи тип "нямам нищо против ЛГБТ, стига да не демонстрират начина си на живот". И може да се каже, че общността е приела народното условие. Стараят се да не се показват.
Някои от трансбългарките дойдоха на изложбата с такси и си тръгнаха с такова, което ги взе от входа на заведението с уговорката да ги остави директно пред входа на блока им. Други носят големи пазарски торби с дрехи за преобличане, ако искат да се приберат пеша до вкъщи или да отидат на вечеря след събитието. Не минават и един метър на 20-сантиметровите си токчета.
"Ще свикнат с нас, но с времето. Българинът приема промените бавно, а не драстично", на мнение е едно от транссексуалните момичета във филма, с което напълно разрушава представата, че цялото събитие е панаир на провокацията.
Когато я изслушате, логично излиза въпросът - защо съществуването на един човек или група от хора да е провокация? Защо задължително трябва да се измери по скалата на скандалното? Защо трябва да се чете като повод за дразнене и за ядосване?
Предразсъдък на квадрат
Изложбата "Другите българки" отключи редица дискусии във Facebook от сънародниците ни, държащи семейните ценности да се спазват. Познайте от веднъж колко от тези хора дойдоха да разгледат картините, предизвикали възмущението им.
Групата на място беше предимно еднородна - представители на ЛГБТ+ общността, техни приятели, близки до автора Михаил Вучков и журналисти.
Но надеждата на художника е, че защитниците на семейството като институция, бракът между мъж и жена и биологичните полове ще проявят зачатък на любопитство към експозицията, която така яростно нападат. Дори и само като тест за границите на широкоскроеността и консервативното си възпитание.
"Нямам нищо против да говоря с човек с различна гледна точка, стига да не ми крещи и да не ме обижда", каза Вучков на откриването.
Така че ако сте недоволни или искате да научите за какво са похарчени 10 000 лева от Национален фонд "Култура", опцията за запознанство с фактите е на разположение.
Изложбата "Другите българки" ще продължи от 8 до 17 март.
