Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Година по-късно: 5 важни неща, които продължаваме да не знаем за коронавируса

Ваксини, мутации и как въобще вирусът се прехвърли на хората Снимка: iStock
Ваксини, мутации и как въобще вирусът се прехвърли на хората

Никога досега дадена тема не е била изучавана толкова интензивно и мащабно, както тази с новия коронавирус.

Истината е, че скоростта, с която пандемията връхлетя обществата по света, успя да събуди безкрайно много страхове. Причината беше една - за този вирус се знаеше твърде малко. А неизвестното от хилядолетия насам плаши човека.

Само и само да се дадат обяснения за този нов и опасен вирус бяха измисляни конспиративни теории, тайнствени кабали и какво ли още не...

Днес науката вече знае доста за него. До този момент научната общност е публикувала близо 350 хил. проучвания, съсредоточени върху патогена, но една година след избухването на пандемията някои важни въпроси продължават да са без отговор.

Кои са най-важните неща, които човечеството продължава да не знае за коронавируса?

Как вирусът е успял да се прехвърли у хората?

Макар историята за китаеца, изял супа от прилеп, да продължава да циркулира като идея за началото на този вирус, учените все още не знаят категорично как точно коронавирусът е достигнал пазара на живи животни и морски дарове в Ухан.

Според холандския учен Питър Бен Ембарек, ръководител на мисията на Световната здравна организация (СЗО), изпратена в Китай, за да разследва произхода на пандемията, е "изключително малко вероятно" това да е лабораторно създаден вирус.

В момента основната хипотеза на експертната комисия на СЗО е, че коронавирусът произхожда от прилепи, като преди да се прехвърли върху човека, той е преминал през посреднически животински видове, като норки или лисици, в някоя от претъпканите ферми за кожи в Китай.

Разбира се, не всички са съгласни с тази идея. Френският вирусолог Етиен Декроли от университета Екс-Марсилия посочва някои от останалите водещи хипотези: зоонози (инфекциозно заболяване, което по естествен път се прехвърля от гръбначни животни на хора), лабораторен инцидент и т.н. Според него те трябва да бъдат разследвани задълбочено, за да се намери истината за коронавируса.

Декроли е на мнение, че само така ще разберем и начина да го победим.

Разбирането за това как вирусът се е прехвърлил у хората ще е от изключителна важност и за това да се намали рискът от евентуални бъдещи пандемии, смята аржентинският лекар Фернандо Полак, който оглавяваше един от двата най-важни тестове върху ваксината на Pfizer срещу COVID-19.

Снимка: Getty Images

Колко дълго трае защитата на ваксината?

Ваксините са в момента основното оръжие на света за преодоляване на пандемията и осигуряване на някаква сигурност срещу нея. Въпреки това обаче и там няма абсолютна сигурност и яснота, особено що се отнася до това колко дълго продължава имунитетът спрямо заболяването.

Другата голяма неизвестна по отношение на ваксините е колко мощен реално е този имунитет - предпазва ли той срещу заразяване с вируса, или само от това човек да не развие инфекция.

Реалната нужда от ваксини намали многократно периода за тестването им, за да може те да се прилагат на практика и да ограничават заразяването. Това обаче остави някои важни неизвестни.

Така например ако сегашните ваксини не спрат асимптоматичните случаи на коронавирус, тогава ваксинираните трябва да продължат да носят маски и да спазват дистанция, докато са в присъствието на хора, които не са имунизирани, за да се предотврати възможното заразяване.

Разбира се, вече текат множество изследвания върху този проблем, като предварителните резултати показват, че ваксините успяват предотвратяват голям брой асимптоматични инфекции.

Изабел Сола, съдиректор на разработваната експериментална ваксина срещу COVID-19 в Испанския национален биотехнологичен център в Мадрид, обяснява пред в. El Pais, че в зависимост от имунния отговор на организма има три възможни сценария: наличните в момента ваксини ще осигурят достатъчна защита срещу вируса; ще са необходими годишни ваксинации; или ще трябва да се разработят нови ваксини за спиране на асимптоматични инфекции и за предотвратяване на сериозните случаи на COVID-19.

Ще влошат ли новите варианти на заразата?

Коронавирусът не е спрял да мутира. Неконтролираното разпространение на пандемията улесни пристигането на нови варианти на вируса, които са още по-смъртоносни, както е случаят с британския вариант, който вече е намерен в над 100 държави.

Така в момента един от най-големите въпроси без отговор е колко ефективни ще бъдат сегашните ваксини срещу тези нови щамове. Според някои учени е много възможно ваксините да имат нуждата от периодично преработване, за да може да са адекватни спрямо новите щамове - така, както в момента се случва с ваксините спрямо сезонния грип.

В тази посока говори и едно от проучванията върху ваксината на AstraZeneca спрямо южноафриканския вариант на коронавируса. To показва, че при него тя работи само в около 10% от случаите.

Разбира се, това е само едно проучване и този въпрос тепърва ще се проверява, но все пак това трябва да се взима предвид от националните власти при изготвянето на политики за реакция към коронавируса и различните му варианти.

Защо някои хора умират от вируса, докато други го изкарват без всякакви симптоми?

Ако преди си мислехме, че коронавируса убива предимно старите и болните хора, днес фактите показват доста по-различна картина. Наблюдават се случаи, при които умират хора в разцвета на силите си без някакви ясни и видими заболявания. Интересен момент е, че мъжете се оказват по-често жертва на вируса, отколкото жените.

Друг голям въпрос е защо вирусът убива някои хора, докато други дори не осъзнават, че са заразени. Пред учените стои задачата да разберат чисто на молекулерно ниво какво точно се случва при заразяване с вируса, за да може да бъдат изработени и по-ефективни и персонализирани лечения.

"Дешифрирането на причинно-следствените детерминанти на това състояние е едно от най-важните съмнения, които имаме при изучаването на COVID-19", казва венецуелският лекар Алберто Паниз Мондолфи.

Какъв ще бъде животът след пандемията?

Може би най-голямата неизвестна от всички до момента - как точно ще се развие коронавирусът в бъдеще.

Една от най-популярните теории сред учените е, че подобно други вируси, прескочили от животни към хора, този също ще отслаби силата си и ще се превърне в сезонна зараза. Пример за това e т.нар. "руски грип", върлувал между 1889 и 1890 г.

През 2005 г. екип от учени, ръководен от белгийския вирусолог Марк Ван Ранст, открива, че причината за тази пандемия не е грипен вирус, а по-скоро коронавирус, наречен OC34. Днес, над 130 години по-късно, този щам вече е практически безвреден.

Въпросът е какво ще случи, докато стигнем до този момент. Колко дълго още ще са необходими локдауни, носене на маски, социална дистанция и т.н.?

Не по-малък въпрос е какъв ще е общият психологически ефект, който пандемията сега оказва върху света - изолацията, страхът и напрежението безспорно оказаха сериозно влияние върху хората по света, особено върху децата и подрастващите. Тепърва ще берем плодовете това, което сме посели. 

Надеждите са, че COVID-19 ще се превърне в голям урок за това колко нужна е една стабилна здравна реформа, която да подсили системата на здравеопазването.

Учените имат плахи очаквания, че вече сме на финалната права на тази пандемия и в обозримо бъдеще ще можем да я преборим. Това обаче засега остава най-болезнената неизвестна.

Кога?

 

Най-четените