Масова блокада, социална изолация, затворени граници, жесток удар върху глобалната икономика и хиляди починали - коронавирусът удари света по начин, който го промени сериозно. Промяна, чиито ефекти ще усещаме години след края на заразата.
Различните държави се опитват да преборят разпространението на вируса, но наложените блокади и ограничения само забавят процеса, като междувременно страничните ефекти от това задушават икономиката и социалния живот.
Ситуацията в момента наподобява на световна война, в която този път всички сме на една и съща страна, като учени от цял свят обединяват усилията си, за да открият повече информация за болестта.
Това е и един от водещите проблеми в момента и на него обръщат внимание много здравни организации, включително и тази на милиардера Бил Гейтс.
Макар да минаха вече няколко месеца, откакто се знае за съществуването на настоящия коронавирус, все още няма пълна яснота около него. Твърде много и важни въпроси остават без отговор, на фона на това, че политици и лидери имат нужда от възможно най-мащабно разбиране за това какво представлява този вирус, как действа и, разбира се, как да бъде спрян.
Ето какво все още не знаем за коронавируса:
1. Влияе ли се COVID-19 от времето и сезоните?
През февруари американският президент Доналд Тръмп с лека ръка подмина темата за коронавируса, вярвайки дълбоко, че с пукването на пролетта той ще си отиде, подобно на повечето сезонни вируси. В момента обаче вече е април, а само в САЩ са регистрирани над 880 хил. случая на COVID-19 и над 50 хил. смъртни случая. А с енергичното разпространение се изпари и оптимизмът на американския лидер.
Въпреки това учените все още не могат да кажат със сигурност дали, доколко и как влияят атмосферните условия на тази зараза. По принцип почти всички респираторни вируси (към чието семейство попада и COVID-19) са сезонни. Това означава, че през лятото традиционно има по-малко инфекции, а през есента те се събуждат отново.
В момента обаче виждаме как коронавирусът показва активност дори на места с високи температури, силна влажност на въздуха, слаба влажност на въздуха и т.н. Също така той разпространява и в Австралия и други места в Южното полукълбо, където сезоните са противоположни на нашите. Това ни дава информация, че заразата със сигурност не е толкова сезонна, колкото например е грипът.
Учените обаче са на мнение, че е твърде рано да се правят смислени заключения по темата, тъй като липсват достатъчно големи масиви от данни, като се има предвид, че вирусът е регистриран за първи път през декември миналата година. Тепърва има да се установява дали той изцяло не се влияе от времето и атмосферните условия, или просто ефектът от тях е много по-нисък спрямо грипа.
2. Може ли човек да се зарази отново?
Едно от най-положителните убеждения за коронавируса, съществуващи доскоро, беше, че веднъж преболедували, хората вече изграждат имунитет срещу заразата. Тази идея е изключително удобна за всички - политици, граждани, бизнес...
Учените обаче все още не са категорични по въпроса, особено след като се появиха данни за евентуални случаи на повторно заразяване - хора, които са били излекувани, е трябвало да влязат отново в болница.
"Не може да кажем, че само защото някой има антитела, той е имунизиран от повторно заразяване. Честно казано в момента нямаме ясна идея дали всички ще бъдат имунизирани след заразяване, или не", коментира пред Politico Дейвид Кавана от Института по имунология и изследвания на инфекциите към Университета в Единбург.
Според сигнали от Южна Корея, поне част от хората, които са били заразени с вируса, не създават антитела срещу него и могат да се заразят отново.
Отворен остава и въпросът с мутациите - дори и в крайна сметка човек да изгражда имунитет към заразата, то ще издържи ли този имунитет на мутациите на вируса? Според общия случай вирусите се развият в дългосрочен план към това да бъдат все по-заразни, но същевременно с това - все по-малко смъртоносни. Това обаче е само общият случай, а COVID-19 е доказал, че не е общият случай за твърде много неща. Тревогите в случая са, че ако вирусът мутира, имунната система вече не го разпознава. Така дори и да има разработена ваксина, тя може и да не действа толкова добре.
3. Как всъщност се предава заразата?
Ясно е, че коронавирусът се разпространява чрез респираторни капчици, поради което хората са били съветвани от самото начало да кашлят и кихат в лактите си, за да намалят вероятността от инфекция. Отвъд това обаче нещата са по-малко ясни. Възможно ли е да се заразиш, като докоснеш очите, устата или носа си, след като си пипал замърсена повърхност? Ако да, колко дълго вирусът реално може да бъде жизнеспособен на различни повърхности? Макар да има някакви условни данни по този въпрос, те съвсем не са категорични и варират в различните изследвания.
"Не е сигурно колко дълго вирусът, който причинява COVID-19, оцелява на повърхности. Проучванията сочат, че коронавирусите (включително предварителната информация за вируса COVID-19) могат да останат на повърхности за няколко часа или до няколко дни", пише Световната здравна организация (СЗО) на своя сайт.
При проследяване и разкъсване на вериги от инфекции има значение дали повърхностите остават заразни с часове или няколко дни, което прави този въпрос важен за преценката кои предпазни мерки могат да забавят разпространението на вируса.
Междувременно остава дебатът дали носенето на маски трябва да бъде задължително. СЗО преди време публикува наръчник, според който маски трябва да се носят само от хора, които демонстрират симптоми на коронавируса, но редица правителства, включително и българското, залагат на маските като средство за ограничаване на заразата максимално.
Тук обаче идеята е по-скоро стратегическа. Ако се приеме, че респираторните капчици се пренасят не само с кашлица, но също така и с дишане и говор, а много от заразените с вируса не проявяват симптоми, много по-сигурно ще е ако всички носят маски, за да се ограничи възможността хора без симптоми да предадат вируса на околните.
4. Какъв е пълният обхват на симптомите на коронавируса?
Основните симптоми на коронавирус са треска, суха кашлица, възпалено гърло и мускулни схващания - това са тези, за които трябва да внимавате. Освен тях често се срещат главоболие, диария, загуба на обоняние.
Но най-важният въпрос е дали при някои пациенти са налице леки, грипоподобни симптоми, като хрема или кихане. Проучванията сочат, че това е възможно и че хората потенциално биха могли да бъдат заразни, без да знаят, че носят вируса.
На практика само тестовете доказват със сигурност дали човек има, или няма COVID-19, затова много организации, включително тази на Бил Гейтс, призовават за по-широко тестване сред населението.
5. Защо вирусът засяга различно различните хора?
Отговорът защо някои хора умират от COVID-19, докато други оцеляват от болестта, е свързан с въпроса как инфекцията става смъртоносно опасна в някои случаи. Старостта и слабото здраве вероятно ще доведат до по-тежък ход на заболяването, както твърди СЗО, но има и спекулации за други фактори.
Макар да знаем, че COVID-2019 засяга най-тежко по-възрастните хора и онези, страдащи от различни други медицински състояния (например високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, белодробни заболявания, рак или диабет), все по-често се появяват усложнения и при други хора, които са видимо здрави.
Германия например досега е регистрирала средна възраст на починалите от коронавируса - 82 години, но ако погледнем средното за целия свят, средната възраст пада до 45 години. Същевременно с това има информация и за починали тийнейджъри.
Разбирането на динамиката на коронавируса би помогнала за това да се прецени дали си заслужава рискът от отварянето отново на училищата. Това е сложна тема, защото дори и младите хора да не се разболяват толкова често, те все пак могат да разпространят болестта и върху други хора. Затова е важно да се разбере не само, че по-младите и по-здрави организми се справят по-добре със заразата, но и защо конкретно това се случва така.
Затова и големият въпрос, който трябва да се изясни е защо дадени групи са по-склонни да развият заболяването или да не го развият? Има ли определена генетична обосновка за това COVID-19 да засяга някои повече от други?
Състоянието на имунната система на човек изглежда е част от проблема и може да има и някакъв генетичен фактор. Разбирането на това може да доведе до намиране на начини за това да се предпазят по-уязвимите групи от заразата или дори от развиване на усложнения, ако са заразени вече веднъж.
"Много е възможно някои от нас да имат определен генетичен състав, което прави по-вероятно да реагираме зле на инфекция от този коронавирус", коментира пред "Гардиън" вирусологът Майкъл Скинър. Кои генетични варианти увеличават или намаляват този риск, все още не са известни.
Някои учени пък смятат, че количеството на вируса, на който е изложен човек, докато инфекцията се прояви, може да играе роля за това дали ще се разболее тежко.
Следващите месеци ще продължат да са трудни за целия свят, макар малко по малко вирусът да отпуска своята хватка.
Всички лидери обаче предупреждават, че все още е рано да се отпускаме и да сваляме гарда, защото опасността от втора вълна на заразата е повече от реална.
Надеждата е, че скоро ще започнем да си отговаряме на въпросите, които досега оставаха неясни, а с отговорите ще започват да идват и решенията.
