Преди 4 години Джули Уолсън, австралийка с малък бизнес, пуска един от имотите си в Порт Дъглас, Северен Куинсланд, в платформата Airbnb.
Услугите, които добавя към нощувката, са напълно стандартни - почистване, климатик и дребни почерпки от рода на кафе и чай, но въпреки това апартаментът е зает във всеки от 365-те календарни дни.
Пороят от резервации подсказва на Уолсън, че може би е напипала ниша, където срещу съкратен работен ден може да си осигури преждевременно пенсиониране. Затова пуска в Airbnb още четири от имотите си и до началото на пандемията, благодарение на платформата за настаняване, австралийката излиза в ранна пенсия.
Истории като нейната в Австралия не са изключение. От задействането на Airbnb през 2012 г., цифрите на резервациите в страната растат всяка година.
Според данните на Университета в Куинсланд най-големият пик идва между 2016 г. и 2019 г., когато средно по 350 000 къщи и апартаменти са отдадени под наем чрез платформата.
Като се има предвид, че заетостта означава повече пари, а парите - по-стабилна икономика, тези числа можеше да се възприемат със задоволство, ако не съществуваше другата страна на монетата. Тази, в която хиляди австралийци остават бездомни, защото не могат да си позволят солените цени на Airbnb.
Съществуването на платформата, успоредно с нейния успех, създаде осезаема дисхармония при отдаването на имоти под наем.
Заради добрите цени, силния интерес и минималните отговорности, австралийците по туристическите точки в страната предпочитат да отдават свободните квартири временно на туристи пред това да търсят постоянни квартиранти.
"Това означава, че стига домът ви да е на атрактивна дестинация, може да се превърне в хотел за една нощ. Но докато туризмът процъфтява, жителите на редица австралийски градове няма къде да живият заради оскъдния брой дългосрочни квартири", казва Никол Гуран, професор в Университета в Сидни, която изследва феноменът в пазара на недвижими имоти.
Един от най-видимите примери за изводът ѝ е в Долината на кенгуруто, Нови Южен Уелс, където от 1000 жилища само 76 са свободни за дългосрочен наем. Проспериращият туристически бизнес заедно с малкия по мащаби град е принудил голяма част от работниците да потърсят друго място за живеене и да пътуват всеки ден.
"Не може да наемем нови чистачи, нови служители за ресторантите. Много от тях са на непълен работен ден и не могат да си позволят пътуване равно на работните им часове", споделят представители на местния бизнес пред "Гардиън".
Ситуацията се повтаря и на други места.
В Порт Дъглас например 47% от домовете се наемат посредством платформата Airbnb, докато вакантните места за дългосрочно настаняване варират около 12%.
"На по-малките пазари, особено в туристическите градове, монополът на платформата е най-видим. Нямате нужда от цифри и проучвания, за да забележите съотношението между хотелските стаи, жилищата в Airbnb и свободните квартири", коментира Лаура Кромплин, лектор в Университета на Нови Южен Уелс.
Байрън Бей, една от най-популярните дестинации за сърфистите в Австралия, също се превърна в град, управляван от Airbnb имотите.
С население от 9000 души и туристически поток от 2,2 милиона души годишно, Байрън Бей е изправен пред непреодолимото предизвикателство да настани сезонните работници, понеже повечето жилища са предназначени за ваканционни наеми.
Около 200 души спят на палатки или в колите си, защото общината не може да им осигури покрив над главата. А в същото време покрай риалити шоуто на Netflix Byron Baes се споделят кадри на мечтания живот, изпъстрен със сърфинг, йога сесии и смутита.
"Притежаването на собствено жилище е мечтата на всеки австралиец. Част от нашата култура е да инвестираме в имоти и когато не може да си позволиш да живееш там, където работиш и където децата ти ходят на училище, имаме проблем", споделя Лиъм Анесли, директор на агенция за недвижими имоти в Байрън Бей пред Worldcrunch.
Според част от анализаторите, отговорът е в опитите за регулиране на Airbnb.
"Вижте Ню Йорк, Сан Франсиско и Дъблин. И те са имали проблеми с превръщането на местния жилищен фонд в хотели, но юрисдикциите им да създали правила, с които всички наемодатели в Airbnb трябва да се съобразяват", коментира Никол Гуран.
В Австралия съществуват подобни правила, но те се прилагат само на места и то само при нарастващи жалби за несигурност при наемането на жилище. Градският съвет в Бризбейн например се съгласи в края на миналата година да увеличи ставките за краткосрочните наеми на платформата.
А в Нови Южен Уелс приеха политика за жилищно планиране, която налага определен брой на имоти за краткосрочен наем. Преди собствениците да регистрират жилището си в Airbnb, трябва да проверят какво е съотношението между временните и постоянни квартири и едва след като общината им даде разрешение, могат да пуснат апартамента или къщата си в платформата.
Властите в Байрън Бей също се борят за въвеждане на таван при количеството имоти в Airbnb, като желанието им е най-малко 47% от вакантните имоти на пазара да останат свободни за наем за по-дълъг период от 90 дни.
И най-големите критици на Airbnb обаче могат да се съгласят, че пускането на платформата не е единственият фактор за жилищната криза в Австралия предвид масовите горски пожари през последната година, които унищожиха сериозна част от жилищния фонд. Но за разлика от природните бедствия, Airbnb е фактор, който може да се контролира.
"Независимо дали ни харесва, или не ни харесва, Airbnb ще остане на пазара и хората ще продължат да го използват. Аналогията е същата като с Uber и такситата. В един момент таксиметровите шофьори осъзнаха, че Uber е бъдещето. И макар че сме готови да приеме Airbnb, не сме готови да приемем проблемите, които носи със себе си. Това би било симптом за развалена система, където капитализмът е излязъл от контрол", казва Лаура Кромплин.
