"Спутник V" - неслучайно руската ваксина срещу коронавирус се казва така. С нея Кремъл и руската биотехнологична компания "Гамалея" имат надеждата да спечелят още една своеобразна Студена война срещу Запада.
Както се посочва на официалния сайт на ваксината, през 1957 г. СССР успешно изстрелва първия космически сателит и така "завинаги променя начина, по който изследваме Космоса". И без да се посочва конкретно, ясно е, че "Спутник V" има амбициите отново да промени света, като този път го отърве от пандемията от COVID-19.
Не е особено учудващо обаче, че руската ваксина беше посрещната с всеобщ скептицизъм.
След редица хвалби колко успешно се справя с разпространението на епидемията, Москва изпусна контрола над заразата и в най-тежките седмици регистрираше по над 11 хил. положителни проби за коронавирус на ден.
Ниската смъртност в Руската федерация пък породи съмнения, че Кремъл се опитва да прикрива статистики за заболяването. Не е учудващо, че новината за регистрираната ваксина срещу COVID-19 предизвика меко казано противоречиви реакции.
Освен това "Спутник V" бива регистрирана, преди да е навлязла в най-важната, трета фаза на изпитания. Третият етап от тестовете на всяка потенциална ваксина е от критично значение, защото включва огромна група хора, сред които да следи както за влиянието на препарата, така и за страничните му ефекти.
В случая Кремъл предпочита да избърза с обявяването на готова ваксина, като междувременно забърза производството ѝ и се стреми масовите имунизации на територията на Русия да започнат още до края на годината. С приоритет ще са служителите на първа линия като медицински работници, учители и полицаи.
Те би трябвало да получат двуфазна ваксинация с препарат, който наподобява редица други потенциални ваксини срещу коронавирус.
В момента в различни фази на тестване са над 150 ваксини, много от които използват вектор от омаломощен аденовирус, предизвикващ настинка при различни видове маймуни. Генетичната информация от този вектор кара тялото да разпознава протеиновите шипове, включително тези на коронавируса, и да започне да се бори с тях. Девет такива ваксини преминават през последни етапи на изпитание.
На същата технология разчитат и ваксини като тази, която разработват от Оксфорд, съвместно с AstraZeneca, както и тази, върху която действат от американската компания Moderna. Дали "Гамалея" е "преписвала" от някоя от тези фирми - остава загадка.
Разликата е, че руската компания побърза да обяви своята ваксина за готова и действаща, докато конкурентите ѝ се намират във фази 2 или 3 на изпитанията. Световната здравна организация (СЗО) също изказа мнение, че масова ваксинация срещу коронавируса по оптимистични прогнози ще може да започне най-рано през лятото на 2021 г.
Въпреки това президентът Владимир Путин се похвали, че лично едната му дъщеря, която е медик, е изпробвала ваксината на себе си. По негови думи тя е имала само леки странични ефекти като главоболие и краткотрайна температура. Подобни странични ефекти се съобщават и за препарата на Оксфорд и не се приемат за необичайни. Специалистите са на мнение, че незначителни неразположения са приемлива цена срещу това да се преборим с пандемията веднъж завинаги.
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу също се похвали, че вече се е ваксинирал и че се чувства прекрасно, без да е изпитвал каквито и да било странични ефекти.
От елитното медицинско издание The Lancet от своя страна излизат със заключение, което изненада научните среди - според тях руската ваксина е обнадеждаваща.
Списанието посочва, че препаратът е тестван върху 76 доброволци и наблюденията показват, че у всички тях той предизвиква силен имунен отговор. В тестовете са взели участие хора на възраст между 18 и 60 години в доказано добро здраве.
В нито един случай не са наблюдавани тежки странични ефекти. След 21-вия ден се образуват антитела срещу вируса, а около 28-ия - защита на ниво Т-клетки. Ваксината се поставя на два пъти в период, не по-малък от 5 и не по-дълъг от 25 дена.
Всички доброволци от представителната извадка, която The Lancet цитира, развиват ефективен имунитет. Направено е и сравнение с кръвната плазма на 4000 пациенти, излекувани от коронавирус инфекцията, и заключението е, че руската ваксина "Спутник V" създава по-силен имунен отговор в сравнение с преболедуването.
Изводите на изданието дават още по-голям кураж на Русия и на 7 септември Кирил Димитриев, изпълнителен директор на руския Фонд за директно финансиране, който осигурява средствата за разработката на ваксината, заяви, че започват тестове в над 20 държави.
Изпитания ще се провеждат паралелно в Русия, Бразилия, Мексико, Филипините, Индонезия, Саудитска Арабия и други. Кремъл съобщава, че до края на 2020 г. целта е да бъдат произведени най-малко 200 млн. дози от препарата, а през следващата година производственият капацитет би трябвало да бъде увеличен.
Специалистите алармират обаче, че този оптимизъм е твърде прибързан, докато работниците от първа линия в Русия се притесняват, че скоро ще станат "опитни зайчета".
От The Lancet заявяват, че доброволците са твърде малко, за да бъдат направени категорични изводи за действието на ваксината. Техният съвет е да се изчака приключването на фаза 3, която трябва да се проведе върху 40 хил. доброволци в различна възраст и здравен статус, и тогава отново да се анализира как се отразява "Спутник V" на пациентите.
Подобно забавяне ще се отрази пагубно върху пропагандата, че Русия е успяла първа в създаването на ваксина срещу коронавируса и че е световна сила в област като медицината, наравно с Европа и САЩ. Регистрация на препарата едва след приключване последните етапи на изпитание ще го изведе на пазара по същото време, по което ще се появят и най-обещаващите му конкуренти.
Руските учители, които се предполага, че ще са сред първите ваксинирани, също не са съгласни Кремъл да ги припира да изпробват върху себе си "Спутник V". Руската учебна година започна присъствено на 1 септември и държавата се надява педагозите да заложат на ваксината, за да са в безопасност.
Както съобщава "Си Ен Ен", мнозина учители не споделят ентусиазма на руското правителство. Учителският профсъюз вече започна онлайн петиция, която призовава членовете си да откажат имунизация, поне докато няма по-сигурни данни, че ваксината е безопасна.
В подписката се настоява и ваксината да е само по желание, защото има подозрения, че в някакъв момент тя ще бъде направена задължителна.
Марина Балуйева, съпредседател на синдиката, признава пред "Си Ен Ен" една публична тайна - качеството на руските ваксини традиционно е по-ниско от това на чуждестранните.
Тя и нейните колеги обаче повече се притесняват, че "Спутник V" е разработен с главоломна скорост и най-вероятно екипите на "Гамалея" са взимали по няколко важни стъпки наведнъж, за да отговорят на очакванията на Кремъл за бързина. Затова и учителите не желаят да бъдат имунизирани или поне не точно в този момент.
Балуйева се опасява и от евентуалния задължителен характер на ваксината.
Има начин дадена ваксина да не е задължителна по закон, но въпреки това да бъдеш принуден да си я поставиш. Имунизацията срещу грип например на теория не е задължителна в Русия, но редица руски училища отказват да наемат преподаватели, ако не са ваксинирани. Същото, посочва съпредседателят на профсъюза, може да се случи и със "Спутник V".
Извън тези страхове остава и въпросът доколко човешкото здраве трябва да бъде рискувано в името на пропагандна надпревара.
СЗО призовава държавите да не допускат "имунизационен патриотизъм" и да не правят компромиси с тестовете за безопасност.
Здравният орган към ООН припомня, че има доказано ефикасни начини пандемията да се държи под контрол (дистанция, дезинфекция, маски) до намирането на действаща ваксина и/или лечение и не е необходимо междувременно да се правят компромиси с общественото здраве.
Затова и "Спутник V" не звучи като панацея за отърваване от коронавируса, въпреки обнадеждаващите първоначални данни. Руската ваксина може да е потенциален победител в тази странна Студена война, но за момента тя е просто поредният състезател в нея.
