Помните ли филма от 1993 г. "Разрушителят" (Demolition Man), в който действието се развива през 2032 г.? Физическият контакт беше напълно забранен и всички дейности, свързани с размяна на телесни течности (забременяването, например) се случваше в лаборатории.
При спазването на строги правила като забрана на оръжия, псувни и др. познати от миналото привички, светът е преборил насилието и хаоса... поне до един момент.
Макар да не сме тръгнали по точно този утопичен сценарий, изглежда сме на път поне временно да отречем ръкуването като стандартен поздрав. Или поне вече се заговори за това покрай наложената социалната дистанция, която се изисква да спазваме срещу разпространяването на COVID-19.
Антъни Фоучи, ръководител на Националния институт по алергии и инфекциозни болести в САЩ, който играе ключова роля в справянето на американци с коронавируса, казва по време на интервю за Wall Street Journal: "Ако трябва да бъда честен, не мисля, че някога отново трябва да се ръкуваме.
С него донякъде се съгласява и експертът по инфекциозни заболявания в клиника "Майо" - една от най-големите медицински изследователски институции в САЩ.
"Когато протегнете ръка, разширявате обсега на евентуалното биологично оръжие", коментира Грегъри Поланд.
Той нарича ръкуването остарял обичай и смята че няма място в култура, която вярва, че болестите се причиняват от микроорганизми, попадащи в тялото.
Откога датира ръкуването?
Точният произход на ръкуването не е известен, но са открити доказателства, че още древните хора показвали празната си дясна ръка, с която казвали на другия, че не са въоръжени и няма да го нападнат.
От древен Египет до Месопотамия и Класическа Гърция са открити творби, показващи ръкуване или отворени ръце като знак за доверие. Жестът е забелязан като мотив в гръцкото и римското изкуство и изобразява интимна емоция и свързаност. Творби от Класицизма показват такъв жест по време на бракове, между владетели и други ситуации, изобразяващи екипност и договаряне на отношения.
А днес ръкостискането е световен стандарт за поздрав и укрепване на бизнес отношения.
"Въпреки че ръкостискането не се използва буквално, за да се установи дали другият човек държи оръжие, или не, то все още символизира добри намерения", казва пред BBC Джулиана Шрьодер, професор от Калифорнийския университет в Бъркли, която изучава психология и организационно поведение.
"Това е много важен сигнал в бизнес контекста", казва тя и цитира свое изследване, което показа, че хората са по-склонни да работят с онези, които подават ръце на другите в началото на преговорите, тъй като това е мотив за доверие и сътрудничество.
Шрьодер също така дава пример със срещи на върха като тези на лидерите от Г-20, на които се позира с ръкостискане за официалните фотографии.
На снимката: Президентите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин по време на срещата на върха на лидерите от Г-20 през 2016 г.
И Тизиана Касиаро, професор по организационно поведение в Университета в Торонто, казва, че ръкостискането е "основен двигател" за създаване на доверие между хората. Ако някой се опита да стисне нечия ръка, а другият се възпротиви, това кара подалия ръка да се чувства неудобно.
И все пак ръкостискането не е стандарт навсякъде.
Такъв пример е Япония, където поздравът се случва с приклякване, лек поклон и събиране на ръцете пред лицето. В Италия и Франция често се прилага двойната или тройна целувка по бузите (от което в момента не можем да взаимстваме).
Но ритуалите могат да се променят така, както се променя и обществото. Както припомня BBC, чумата, например, слага край на целуването по бузите във Франция.
Няма обаче да е толкова лесно, като се имат предвид трудностите на работещите в общественото здравеопазване да убедят хората колко е важно да спазват социално дистанциране. Дори специалистите по инфекциозни болести са съгласни, че нуждата от физическо взаимодействие е напълно естествена.
Пример за това са приматите. Те не се ръкуват, разбира се, но се докосват, галят, прегръщат и пощят козините си взаимно. Което поведение само потвърждава, че докосването е вроден начин да се покаже желанието за връзка с другия.
Но когато мотивът е запазване на безопасността на хората, може да се наложи да се откажем от вкоренения в културата поздрав, поне за малко.
И според професора по организационно поведение Тизиана Касиаро това ще бъде последвано от "неудобен период на постепенно прекратяване". Това е времето, в което ще се сблъскваме с вродения импулс за взаимодействие и необходимостта да не нарушим предупрежденията на правителствата.
В САЩ някои хора вече се противопоставят на идеята на Фоучи ръкостискането да отпадне, а експертите по етикет търсят алтернативи, които да предложат. Вместо ръкуване, хората биха могли да кажат, че е удоволствие за тях да се запознаят с някого, но да подчертаят, че следват указанията за обществено здраве. Или да се използва друг ритуал, символизиращ доверие.
Експертите са единодушни, че не е важно самото ръкостискане, а по-скоро културното универсално послание, което то предава - сътрудничество и свързаност.
Идеи как да се поздравяваме могат да бъдат взаимствани от различни култури по света.
Както вече казахме, социално дистанциран поздрав прилагат в Япония. В Китай се поздравяват с вдигнати над главата ръце със сплетени пръсти. Младите американци се приветстват с приятелско потупване по гърба, а във Франция, както и в България, при неформални срещи често се изпращат въздушни целувки. В Полинезия например хората галят раменете си, а за мъжете ескимоси е обичайно леко да се удрят един друг с юмрук по главата.
Разбира се, важно е да не изпаднем в ситуацията, като добре познатата ни сцена, в която Мистър Бийн (Роуън Аткинсън) в едноименния сериал беше разбрал погрешно жеста с вдигнатия среден пръст и го използваше като добронамерен поздрав.
И освен това е добре човекът, когото поздравяваме, да разебре, че това е поздрав, а не странен, дрвен танц, например. Освен това трудно ще се въведе универсален официален поздрав, който светът да възприеме в рамките на няколко месеца. Но според инфекциониста Грегъри Поланд може широко да се прилага временно поздравът с лек поклон с глава или вече наблюдавания "лакът с лакът".
Той обаче признава, че спазването на по-добри хигиенни навици би бил по-успешен начин да се справим с предаването на заразата и напомня, че повърхностите, които докосваме най-често, като копчета и плотове, обикновено са бъкани от микроорганизми.
"Тъй като места като Китай, Близкия Изток и Индия стават все по-влиятелни в света на глобалния бизнес, обичаите в тези култури могат да се превърнат в международна норма", смята Канина Бланшард, професор и преподавател по управленски комуникации в Университета в Западен Онтарио, цитирана от BBC.
Експертите са единодушни, че културните навици се променят заедно с нуждите на времето, в което живеем.
И ако за момента ръкуването не е най-удачният вариант да демонстрираме своята добронамереност, а маската пречи да се види усмивка, затова пък имаме възможността да изразим словом колко ни е приятно да видим човека, с когото разговаряме.
