Големият град е гъмжило от диалекти, традиции, манталитети. Логиката е ясна – щом има място за всички, значи има място и за теб. Там са възможностите – хем да изкараш някой лев, хем "да видиш живот", хем да можеш след 2 седмици живот в тясната едностайна квартира гордо да заявиш "чи я съм си от София, бре!".
Родното село Големец, заровено из онези части на България, които и на картите не ги слагат, е само топъл спомен от едни "по-хубави времена". Времена, в които ходеше по местните дискотеки, за да "забиваш пичета", пускаше им добре отработени и доказали се във времето лафове и отблъскваше с отработен жест на ръката жените, които се опитват да продават букети на пияни тийнейджъри и бабаити.
Времена, в които нямаше жена и дете, чиито гърла чакат да бъдат нахранени. Времена, в които не ти се налагаше по 12 часа да обикаляш със служебния бус в забравени от бога части на столицата и с други шофьори да разменяте псувни, измислени от творческата фантазия на хората от родните ви краища.
А ето те сега – 8 март е, а ти стоиш в цветарския магазин и намръщено се оглеждаш. Денят не започна добре. Първото нещо, което направи след като се събуди, беше да се обадиш на майка си, за да й честитиш "празника". В училище са те учили, че "Осми март е ден на мама". Никой нищо не е споменавал за тази, която е родила децата ти, готви ти и ти пере дрехите през последните две петилетки. Чудно защо тогава тя ти се разсърди и не ти каза нито дума цяла сутрин.
И ето те в магазина, за да позакърпиш положението - оглеждаш пищните букети, а от ароматите и цветовете започва да те боли глава. Или може би е от табелките с цените, от които те присвива малко и корема. Псуваш се наум, че си решил да купиш цветя от центъра, а не от някое квартално магазинче. Но и без това нямаш никаква идея къде се продават цветя в квартала - никога не си купувал такива.
Виж, ако стане дума за бира може да изброиш всяка лафка, капанче, магазинче, супермаркет и бензиностанция, включително и марките, които могат да се намерят в хладилниците.
Питаш за най-евтиното цвете. Отегчената продавачка ти сочи нещо, което ти прилича повече на някои от онези модерни "бурени", които са храна за веганите, но с които в Големец храните животните на двора.
- Три за пет лева! - отсича продавачката.
- Пет за три! - не си балама, я, ще се пазариш.
- Две за четири!
- Става! Ама само две не е ли като за погребение?
- Зависи от цветето. Взимай сега...
Даваш четири лева, а продавачката завърта една мижава хартийка около двете цветя. Грабваш "букетчето", горд, че си я метнал. Тя стои и ти се хили, все едно тя теб е надхитрила, а не обратното. Овца! Някакъв странен глас в главата ти те подсеща да я поздравиш за празника.
- Чест... абе, ай сиктир!
Осми март е ден на майка ти, все пак. На тази да й честитят нейните децата. Тя вдига вежди, сигурно не е и очаквала повече.
Крачиш гордо към буса. Замисляш се дали да не вземеш и една кутийка бонбонки. Жена ти ще си вземе два-три и сигурно ще спре. Другите ще ги изядеш сам. Докато умуваш, вече си изминал 10-те метра до буса (все пак спря почти пред цветарския магазин). Това е знак от Бог – ако искаше да купуваш бонбони, щеше да намериш място за паркиране до някоя лафка.
Качваш се и пускаш радиото. Някакви патки си говорят за 8 март и дали концепцията на празника не била "остаряла" и "изкривена". Глупости! Гневен сменяш станцията. Там пак си говорят за Истанбулска конвенция и за насилие над жените. Без да се заслушаш теглиш една майна на гостите. Тръгваш да ги псуваш на "педерасти", но веднага сменяш на "джендъри" - сега така е модерно.
Не ти трябват на теб Истанбулски конвенции. Ти си истински мъж на място. Големец от Големец! (издигнал се до столичанин в повече). Ти знаеш кое е редно и кое не. По света е прието за нормално да уважаваш жената до себе си през всеки ден от годината. Ти обаче си продукт на една специфична българска действителност. От малък в главата ти е набивано, че ако ще се полагат усилия, то трябва да е на 8-ми март, поне докато детето ви не порасне достатъчно, за да купува само цвете на майка си.
Каквито усилия си положил днес – това ще е. Ей, го на – букетче имаш на седалката до себе си! Довечера ще го дадеш на жена си, тя ще се зарадва, може и да ти пусне. А ако е недоволна, винаги може да я превъзпиташ с един шамар. Нали така?
Повърхностно, изтъркано, клише от всякъде.