Когато се говори за "етническо напрежение", трябва да е ясно преди всичко кой е врагът.
Врагът НЕ СА етническите турци, циганите, джамиите, мюфтийството или ислямът като религия. Нито държавата Турция, нито наобикалящите оттук-оттам пратеници на ислямски фондации.
Нито някакви външни геополитически фактори, без значение дали от Запад или от Изток - те просто се възползват, когато и колкото могат (едва ли някой би очаквал от тях да се въздържат поради морални съображения).
Враг номер едно е тоталитарната по същност организация ДПС, създадена от Държавна сигурност, за да използва докрай потенциала на етническото противопоставяне, започнато от БКП през 80-те.
Дори ако пропуснем хилядите други аргументи, достатъчен е един: ДПС така и не направи най-нормалното нещо, което можеше (и трябваше) да бъде направено отдавна - да инциира и отстоява докрай търсенето на отговорност от идеолозите и извършителите на т.нар. „възродителен процес".
За политически субект, който (ужким) отстоява интересите на турския етнос в България, това е чиста проба предателство към собствения му електорат. Още повече, че през 90-те подобна инициатива би била подкрепена от огромното мнозинство, искащо да се раздели с комунизма.
Враг номер две е БСП, чието трайно и очевидно безпроблемно политическо сътрудничество с ДПС ясно показва, че именно посткомунистическата олигархия е главният "бенефициент" на етническите лостове за манипулация и подчинение.
Враг номер три е изкуствената политическа креатура "Атака", чиято основна цел беше да дискредитира понятието "национализъм", принизявайки го до пещерен шовинизъм и клапан за изпускане на негативни емоции.
Тези три фактора са виновни за:- капсулирането на турския етнос в България в родово-общинни, географски и културни рамки;- предотвратяването на реалното участие на турския етнос в изграждането на българската демокрация и пазарна икономика;- и не само това, а и издигането на стена от препятствия и предразсъдъци (новосъздадени и умело раздухани стари), обезкуражаващи изобщо комуникацията между трите големи етнически групи в България;- липсата на каквито и да било смислени и последователни усилия за интегриране на циганския етнос в обществените процеси.
Ако тези три фактора ги нямаше, цялата етническа неприязън от събитията през 80-те (и от по-ранната история) щеше отдавна да е отслабнала до незначимост. И всеки опит за противопоставяне на различните етноси щеше да се посреща с присмех и досада.
Защото хората щяха да бъдат заети с нещо много по-важно: да си градят държавата - заедно, такава, каквато искат да бъде. И в районите с компактно турско население дошлите на посещение турски държавници щяха да бъдат посрещани с българския национален флаг върху къщите. А пропагандаторите на радикален ислям щяха да бъдат гонени така, както емисарите на разни секти биват гонени от вратата на всеки нормален човек.
И всички български партии щяха да бъдат националистически в добрия смисъл - този, който предполага безусловен приоритет на националния интерес над всякакви политически, икономически, съсловни, общностни и други частни интереси в държавата.
Тъй че - пак да повторя - като стане дума за "етническо напрежение", добре е да си даваме сметка кои са действителните врагове - и реакцията да бъде насочена срещу тях. Ако не го правим, значи пак са успяли да ни манипулират.
Най-големият ни враг? Най-големият ни враг са подобните на автора лумпени, които от доскорошни овце се пробват в суматохата да израснат до овни. Те и затова се опитват на всяка цена да я поддържат тази суматоха, защото мътилката е естествената им битова и житейска среда. В оголения им мозък витаят задължителните врагове, защото единствено омразата ги захранва и им дава усещане за животец. Както написах под една друга статия, напоена кресливо от същия „бетонен мозък”, от самолет личи долнопробният седераст, натикан задълго в ъгъла, който като озъбен помияр се надява да се докопа до кокала, а за това са необходими кал, врагове, лумпени и взаимното им нахъсване с удобно подбрани лозунги и съшити интриги.
Хората надценяват заговорите, хората масово предпочитат да посочат виновник вместо да обмислят варианта, при който врагът е резултат, а не причина. Има случаи в историята, които заблуждават, има случаи, когато един човек или малка група са катализатор или ако искате малкото кристалче лед 9, от което всичко си еб@ава майката... Човек, гледайки тия случки, описани и преразказвани, както хората обичат, като история за някого и някои, човек си мисли, че героите на историята носят вината, но дали е така? Нормално ли е например народ чувстващ се победен да затърси истерично врагове и лесничко да си купи предлаганите? Ами нормално е, съвсем е нормално и ако вината по начало се приема за външна лесно се насочва навън, ако има група, която по традиция се приема с недоверие и неприязън - тя лесно става враг, но какво става когато врага е имагинерен и постоянно ти го сочат? Става, това, което става в България и вече всички сочат, но дали пък не сочат себе си? Колкото и да ми са неприятни Бойковци, Станишевци, Догановци, Сидеровци (да ме извиняват неспоменатите), все пак ги намирам за резултат, техните недоклатени заговори и интриги също, просто имат всички черти на българщината (да дори сред турците ни), само че вече се случват сред хора дълго на власт. Изглеждаха земни, когато сплетничеха като нас и се различаваха малко - още бидейки в началото, но сега ни се видят черни. Какво ще стане, ако ги изкореним? Аз знам, ако ще и вие да не вярвате в това - ще поникнат нови, с променено повърхностно поведение, но и много по-дълбоко умение в интригантството от сегашните - няма как да не е така след четвърт век тренировка и оцеляване в дебрите на пяната на българското "кафе". Пак ще се лъжем и ще се чувстваме излъгани, пак ще има и такива, които си въобразяват, че правят нещо за всички ни, докато задоволяват все същите наши слабости... Но не това, че сме българи е проблема, а това че всичко това се случи точно по тоя начин - 70 години си втълпяваме, че сме почти свободни, ама някой ни пречи и подтиска, за да стане това от почти - съвсем. Завари ни това с традицията за собствения дом и затвореното огнище и след 70 години въпреки, че родовете и патриархалността ги няма ние пак по инерция следваме същите емоции от онова време, без дори да забележим, че само си фантазираме, а в реалността българските жени са станали предимно принцеси считащи, че и мъжа и бизнеса са чешма за мед и масло и ако не пуска трябва да се сменя. Българските мъже все още искат малките придобивки и рядко им пука за работата им - повечето правят кактвото правят, за да станат пичове, елит, да се изфукат по петльовски пред другите ... Абе няма да описвам, вие би трябвало да си го знаете - както съм го повтарял, ние сме разлигавени деца оставени сами да се оправят и се оправяме та пушек се вдига. Жестоки сме, другите са ни нещастници, престъпници, глупаци, а ние сме велики - е какво очаквате да роди подобен психически синдром освен това дето виждаме? ГЕРБ трябваше спешно да се махне заради бруталното влияние на културата ни, останалите не трябва да се остават на мира, но и смяната им не бива да окупира съзнанието ни, защото именно то има нужда от внимание и корекция, която ако сами не можем да направим, може да го направи само едно нещо - гладът. Само, че по този път, пътя на естествения отбор, по този път лежат още милион или два български живота - дадени не във война или борба за нещо, а във самосъжаление, самозалъване и нежелание да погледнеш реалността дори и само, за да се нахраниш. Съжалявам, че съм остър, но мислех зеления бетон за умен човек. Не ви8 трябват партии и депутати, за да влияете на културата - ако достатъчно от вас го правят нещата ще се променят по-бързо и с по-малко безсмислени жертви на слабостта. Когато чуя да се говори повече за делата на хората, а не колко са спечелили (претупвайки с две думи темата за дейността им), е тогава ще повярвам, че има промяна. Дори и да си низвергнат, ако виждаш само жълтиците в чуждия джоб ти си ... знаете какво нали?
Най-голямото зло на България, не го направи БКП/ДС с възродителния процес, а го направи СДС/Иван Костов – защото именно той разсипа текеесетата!
@MacAllister: Оценявам искреното ти и добронамерено желание да насочиш нещата към системните дефекти, не към техните резултати и проявления. Ако бяхме в нормална дискусионна среда, със сигурност бих поддържал точно твоята теза. Защото това е тезата на разума. За съжаление обаче, средата не само че не е нормална, а не е даже и дискусионна. Погледни коментарите надолу – да ти прилича на дискусия? Нищо подобно. И не говоря конкретно за тази публикация (не знам защо Уебкафето избраха точно този ми коментар за отделно публикуване), нито за коментарната среда в Уебкафето като цяло, а за цялата държава. Е, колкото и да е неприятно, това налага известно втвърдяване на позициите. Не обичам думата „враг“ – и почти не я използвам. Защото не е конструктивна, а ДЕструктивна. Освен това близката история изобилства с примери на тоталитарни режими, усърдно разработващи и експлоатиращи концепцията за „образа на врага“ с една основна цел: контрол върху съзнанието на големи маси от хора – а на мен не ми е приятно да мисля в подобни схеми. В случая обаче използвах думата умишлено, с пълното съзнание как ще прозвучи. Защото в момента от страна на властимащите наблюдаваме точно такава кампания, за създаване на „образа на врага“. Която – с типичната за тях наглост – цели не само да се оклевети всяка опозиция и инакомислие, а и проблемите да се прехвърлят от болната глава на здравата. Това не може да се остави без реакция. На виновника трябва да му се казва, че е виновник. На престъпника – че е престъпник. Без компромиси, любезности и политическа коректност. Защото иначе не само започва да си вярва, че номерата му минават, и че самият той има стойност, а започва И ДА СЕ ОБИЖДА, когато му кажеш какво представлява. И на всичкото отгоре започва ДА ТЕ ДЪРЖИ ОТГОВОРЕН, че „нарушаваш реда и спокойствието“. НЕГОВИТЕ ред и спокойствие. Да повторя пак формулата, която съм споменавал неведнъж в коментари: ПРИСМЕХ – ПРЕЗРЕНИЕ – ПРИНУДА. В този ред. Това е начинът да се разкарат тези, които паразитират върху държавата и нейните граждани. Пък после можем да седнем и, в нормална дискусионна среда, да си кажем кривиците (по Левски) и да защитаваме тезите на разума. Но НЕ ПРЕДИ средата да се прочисти. Защото тезите на разума не се чуват, когато наоколо вилнеят лай и инсинуации. Просто не се чуват. Както и тебе не вярвам някой да те е чул (ако изобщо някой си е направил труда да прочете това, което си написал, и да го проумее). Няма как човек да рине боклук, без да се оцапа. В случая неминуемото оцапване беше да използвам думата „враг“ и да разсъждавам на тема кой е той. Нямам нищо против. Стига в крайна сметка боклукът да отиде на сметището, където му е мястото.