Място: гр. Бургас, един от множеството блокове в централните квартали.
Малко преди 7.00 часа е. Клошарят, който всяка сутрин обикаля близките контейнери, за да събира алуминиеви кутийки, отново минава покрай блока и решава, че е време да те събуди. Леко се разсънваш от звука на падащите върху асфалта кутийки и се събуждаш от мощното им смачкване с крак.
Това се повтаря средно между 10 и 20 пъти, в зависимост от това колко бира са изпили съседите предната вечер.
Докато се излежаваш и се наслаждаваш на тишината, настройвайки се за новия ден, усещаш как през прозореца нахлува миризма на цигари. Когато направиш забележка на съседа от долния етаж, получаваш отговор и осъзнаваш, че е трябвало да си замълчиш.
Затваряйки прозореца, чуваш как някой запраща 2 мощни туберкулозни храчки през терасата, докато пред очите ти хвърчи фас от горните етажи.
Запътваш се към банята и чуваш как някой слиза по стълбите и си подсвирква безгрижно. Часът е едва 7.00 и вече ти идва да набиеш поне трима.
Излизаш да потичаш на близкото игрище, на чиято врата има чисто нова табела "Забранено за кучета". Влизаш и едно куче ти се хвърля в краката. Напомняш на стопанката му, че е забранено за кучета, че тази табела не е сложена случайно и че тук играят и малки деца. Тя те прекъсва и започва да ти обяснява, че кучето е ваксинирано, че има малко дете вкъщи и нямало проблеми.
На следващия ден чисто новата табела вече я няма.
Тичайки, забелязваш как един поне 20-годишен автомобил загрява и "освежава" въздуха наоколо, докато собственикът му гордо пие кафе. Чака двигателя да загрее, за да отиде на работа, която се намира на 15 минути пеш.
Преди време до блока е имало беседка. Тази беседка законно е надстроена и се е превърнала в квартален "Бар Наздраве". В нея десетина души всеки ден безгрижно се черпят с алкохол, докато играят карти и табла. Тези хора са всеки ден там, от сутрин до вечер, това им е заниманието. Прибират се вкъщи само за да похапнат и подремнат.
Нашият вход е газифициран. В него има само един апартамент, който ползва газ, но това не пречи на служителят, който извършва проверка, да звъни на всеки апартамент, докато някой му отвори входната врата.
До нашия вход има пейка. През деня понякога отвън се чуват чалга песни. Излизаш и виждаш как няколко момиченца на видима възраст около 10 години заучават поп-фолк текстове. Понякога около полунощ и след полунощ се чуват най-разнообразни разговори, най-интелигентните от които са "Брааат, не съм ял от 2 дни", "Лек, ако ме удариш още един път, ще те пребия".
Когато се обадиш на "Обществен ред" и им обясниш, че е полунощ и че не можеш да заспиш от писъци и крясъци, ти се подсмихват ехидно и започваш да се замисляш дали това вече не се възприема за нормално.
Най-накрая си в леглото. Точно се унасяш около полунощ, когато няколко деца решават да поиграят футбол на игрището. Ако си късметлия, успяваш да поспиш няколко часа.
Няма нужда от будилник, клошарят те събужда отново.
Малко асфалт, добре усвоени пари под формата на пасарелки и никому ненужни пейки за зареждане на телефони не правят Бургас най-добрия град за живеене. Правят го неговите жители.
За жалост, голям процент от тях са пълни егоисти, които преди да направят нещо, не си задават един елементарен въпрос - "Преча ли на някого, когато правя това?".
Е, щом си нямате АТВ-та за неделен суперрейсинг и БМВ-та за среднощен дрифтинг, нищо не знаете. Добре сте си, нидейте рива.
Между двете неща няма никаква връзка. Една свиня и в дворец, пак е свиня.
1) " Клошарят решава, че е време да те събуди" - клошари има навсякъде в целия свят. Надали е класиран като най-добър град щото няма клошари; 2) "..през прозореца нахлува миризма на цигари. Когато направиш забележка на съседа от долния етаж.." - Интересно - правиш збележка на съседа си от долния етаж, че си позволил да запали цигара на собствената си тераса?! Тоз мръсник! Не стига, че им е забранено да пушат в 70% от заобикалящата ги среда (не съм пушач) ми дай да забраним на хората да пушат в собствените си домове и на собствените си тераси? Може би съседът трябва да напише статия, за да се оплаче. - хвърлянето на фасове и плюенето през балкона е друга бира и показва липса на елементарна култура и възпитание, но отново не знам как това се съотнася към "най-добрият град за живеене" - не сте определени като "най-културните и възпитани граждани в Бг" все пак. 3) някой слиза по стълбите и си подсвирква безгрижно. Часът е едва 7.00 и вече ти идва да набиеш поне трима. - Отново интересно - човек слиза по стълбите (общи части) и весело си подсвирква, а съседът му вече иска да го убие. (сигурно е искал да убие и клошаря и съседа с цигарата, което малко отива към някаква патология). Искрено го съжалявам авторът - някои съседи купонясват до вечерта, събират котки кучета, боклуци и какво ли не в апартаментите си, крадат, бият се помежду си, или със съседите си, но определено тия дето си подсвиркват весело по стълбите сутрин са най-неприятните и най-ги мразя. 4 - кучета, квартални лафки - има логика в забележките тук, но е хубаво поне, че не обвиняваме кучето а стопанката все пак. Деца в полунощ да играят футбол - разбирам, че е неприятно (а за мен е и малко невероятно честно казано), но ако децата в бургас могат да играят навън до 12 и родителите им се чувстват спокойни да ги оставят то това наистина може да е един от добрите градове за живеене. И да - Изводът, че добрият град за живеене го правят неговите жители е верен, но се съмнявам, че това са критериите за конкретната награда. Иначе най-добрият град за живеене вероятно е с население от 2-3 хил души и всички се познават и тн ..
"...един от множеството блокове в централните квартали..." "Блокове"?! "Централни квартали"?! Какво повече има да се чете и обсъжда? Като не искаш шумове и други хора, отиваш някъде, където няма "блокове" и "централни квартали", и си готов!
Авторът може малко да е посгъстил черната боя,но общо взето навсякъде ТУК е така,а не по света,както твърди един от коментиращите по-долу.Българинът по начало не обича правила и закони и прави всичко възможно да ги заобиколи,а после се оплаква,че нищо не било наред "в тая ш...бана държава".Другаде няма да видите куче без намордник,боклук хвърлен на улицата или шумни съседи които никой не може да озапти - добрия тон не се счита за отживелица. У нас възпитаните и съзнателните минават за будали...
''... и започваш да се замисляш дали това вече не се възприема за нормално.'' - и са питаш: - Абе нещо не е у ред... ели па азе не съм, а ... насекъде е тека... включително и у малките градчета...
Всичко опира да пари в тоя свят. Представете си, че в един момент, поради някакво чудо - същите тия съкварталци на автора, им предложат работа със американски заплати. И те решат, че щом взимат като американци - трябва да живеят американски живот като на американската средна класа и се преместят - със същият си манталитет, образование и култура в нов квартал по американски тертип - огромен по площ и с къщи вместо с блокове. Щастливият съсед пак ще си свирука, като отива на робота - от хола до гаража през предния двор - далече от тоалетната на автора, който ще си пикае на спокойствие. Другият съсед пак ще си пуши на верандата, но няма да мирише на цигари, защото неговата веранда ще е много далече от прозореца на автора. Няма да има клаксони и задръстване, защото колити ще са пръснати в голямата площ на квартала. Никакви писъци няма да се чуват от битата съседка... и такива неща - пак със същите хора и манталитет.