Де да беше Коледата като на кино, ама не е... Ето как някои неща се случват във филмите, без да имат абсолютно никаква връзка с действителността:
Вали сняг мощно
Да, бе... Ако живеехме през 82-ра, когато все пак е имало някаква зима, може.
Да, във филмите по Коледа винаги има приказен пухкав сняг навсякъде, докато при теб навън се чува гръмотевичен гръм през декември. Защо не?
Едновременно с това пътищата зимата в киното са изрядно чисти просто ей така. То си вали предимно на ливадата, к'во толко?
Добри и послушни дечица, които никога не реват за нищо и не боледуват нито веднъж цяла зима, се пързалят весело с шейни по цял ден, докато усмихнатите им родители пият чайче в маркови грейки.
Очевидно да гледат деца по цял ден по време на единствения отпуск за годината ги прави щастливи...
Всички получават егати подаръците
Във всеки коледен филм има двуметрова елха по средата на хола в дома, където се развива действието. В същия дом има и камина, добри кучета (някое от тях евентуално проговаря на някой етап от филма), украса за поне 700 лева и подаръци под елхата в луксозни опаковки.
Да, подаръците са много, големи и супер лъскаво поднесени. Докато ти приемаш поредната хавлиена пижама и подаряваш одеколон на промоция и шоколад "Кума Лиса", в телевизора някой разцепва с новата си електрическа китара просто ей така.
Лошите разбират, че са лоши и внезапно стават добри
Да, доброто побеждава злото, хората си правят равносметки, всички са изпълнени с позитивизъм и изживяват катарзиси, но не болезнено, а с усмивка.
Семейства се събират заедно около богато отрупаната трапеза, никой не си цъка на телефона, никой не гледа концерт на Слави или Висшата лига, никой не реве, защото са прегорели сармите, никой тийнейджър не се появява с очи на мекици и никой баща не му бие два зад врата на т'ва лекенце малко. Добро и мир навред. Това е.
Самотните рязко спират да са самотни
Хора се надбягват по летища, спират се от качване на междуокеански полети в имeто на любовта, докато ти седиш и се молиш тоя галфон гаджето ти да спре да мрънка, че му е студено и да хване метрото от Люлин до Младост, барем му дадеш подарък. Поне ти на него.
Мъже се обясняват на жени в любов пред дома им, докато секси чернокожи чакат същите мацки вътре. Никой не се чувства отритнат и тъжен като скъсания вълнен чорап под леглото ти - твоят най-добър приятел след въображаемия ти такъв.
Хора, облечени като за ревю, просто си седят у дома
Никой не е със скъсен вълнен чорап. Дори не е с чорап, защото западняците си ходят с обувките у тях като кореняците софиянци, а не се събуват като селяните и хората от Изтока.
Единственият чорап в целия филм е на стената или под елхата и в него някой набутва шоколади, от които не се дебелее и диамантени пръстени.
Всички са ултра мега гига фешън в своите супер коледни пуловери с еленчета и снежинки, червени секси нощници с пухкаво по крайщата и други тематични одежди, контрастиращи с анцуга ти от гимназията, който от известно време ползваш за пижама.
Всички ядат до пръсване и са секси
Временно тъжни жени, които до половин час ги чака предложение за брак, но още не знаят това, гребат сладолед с шоколад и сгъват бургери с пържени картофи по цяла нощ на дивана. Въпреки това им няма нищо на божествената фигура. Без да броим Бриджит Джоунс.
Отделно от това, всичко ухае на канела и печени бадеми, на топъл шоколад и щипка джинджър... Или поне така се загатва в диалозите, които слушаш, докато подушваш как съседът ти претака зелето и всичко бавно започва да губи смисъл...
