Среща с бивш колега, или как да убием всичко патриотично в нас

Текстът е от личния профил на Константин Венков във Facebook и се публикува с разрешението на автора.

След работа се срещам с бивш колега, който също живее в Германия. Не сме се виждали около година. На фона на останалите български колеги изглеждаше по-нормален и симпатичен.

Закъснява 15-20 мин. Купувам си кафе и кока-кола и не правя големи драми. Приемам го за естествено поведение.

Тръгваме с неговата кола да търсим място за паркиране. Това си е жива мъка във Франкфурт. Идеята да плати такса за паркиране го шокира видимо. Обяснява ми, че знаел един подземен паркинг на магазин, където обикновено паркирал безплатно и "никой не разбирал". Паркингът е "само" на 3 км от мястото, на което отиваме. Успокоявам го, че аз ще платя паркинга, и той веднага се съгласява.

По пътя ми обяснява как е останал без работа, защото балканският му шеф го е лъжел с парите, после е бил на социални помощи няколко месеца, после друг балканец пак го е излъгал и т.н.

Учудвам се, защото е много добър заварчик, а такива се търсят много и взимат добри пари. От друга страна, за българите е въпрос на чест да взимат социални помощи и да работят на черно. Пита ме дали мога да му намеря някаква работа на черно за около 3 седмици. Казвам, че мога да му намеря постоянна работа.

"Не, не искам, защото през август ще си ходя до България". Отказвам се и сменям темата.

Някак плавно преминаваме към плановете в личния живот и жените. Теоритично има семейство в България, но на практика се виждат за по 3 седмици в годината. Той живее от години в едно общежитие за работници заради ниския наем. Засега щял да си стои там, но си търсел "някоя германка". Един друг българин щял да го запознае с една такава, която имала хубаво лице, но огромен задник и никой не я искал. Ама на него това не му пречело, защото можел да отиде да живее при нея и да не плаща наем.

Лицето му придобива някаква замечтаност, докато ми разказва как баща й имал заводи в Африка и двамата щели да си обикалят на екскурзии. Предлагам му първо поне едно кафе да изпие с нея и да се запознаят.

Следващата му цел е друга германка, която работи в трудовото бюро, където му търсят работа. Утре щял да се вижда с нея и щял да я пита дали живее сама. Идеята е да се пренесе при нея и да не плаща наем, а тя да му намира само "хубава работа".

Казвам му, че според мен най-добре е да си намери постоянна работа и да доведе семейството си от България тук. Или поне да си намери жена по любов. Мисля, че изобщо не ме чу, докато гледаше замечтано към бъдещето. Над реката сме и явно е обзет от романтика и планове за богати германки...

Сядаме насред някакъв фест. Взимаме си по един вурст с картофи и бира. Някак естествено ме оставя да платя всичко. Дори не забелязах как го направи.

Идеята обаче му хареса и ми предложи след това да отидем "някъде". Завеждам го в един старинен квартал, пълен със заведения. Видимо е доволен. С авторитетен тон ми разказва как вече познава целия Франкфурт  и свикнал с града. Всъщност познава само безплатния подземен паркинг и един главен булевард.

За мен е неразбираемо как и защо много българи в чужбина дори и след години познават единствено маршрута работа-супермаркет-вкъщи. Някои по-любознателни включват и баровете за залагания, публичните домове около гарата и битака.

В изблик на солидарност му споделям колко красиви и интересни места има в и около Франкфурт, но отново не ме чува. Накрая се разделяме и всеки се връща към своя си живот и мечти.

Чувствам се наистина много отдалечен и някак тъжен. Сещам се колко (е, май не са много...) свестни и готини хора ми липсват от България и искам да ги видя. От друга страна този манталитет е толкова типичен за нас и целият резултат на пълна деградация и провал са си наше дело.

Не съм оптимист, хора. Кофти материал сме си...

#1 Люба6а 09.07.2018 в 17:29:45

Хм...матриалЪт кофти си мълчи...шо тъй? Обидихме ли се?

#2 скучко 09.07.2018 в 17:45:30

Хм, твоят бивш колега, приятел, сънародник или както там го приемаш драги ми Константине е от лош материал.

#3 Бай Миле 09.07.2018 в 22:28:15

Поредният " велик и способен" българин, който е успял да излезе в чужбина и да дава акъл на хората как да живеят. След няколко години ще е " еей, това как беше на български, че я забравих думата".

#4 dedo adji 09.07.2018 в 22:31:41

Константин преразказва Алеко Константинов. Платил вусрста и бирата. Бай Ганю казал "Имал си бол пари, платил си я". Но не убил патриотизма на Алеко. Сигурен съм, че ги има много такива по света и по Европа. Има и други. Ако не ги познаваш, жалко. Ако един такъв ти убива всичко патриотично, аман ти и патриотизма.

#5 AlahAkbar 09.07.2018 в 22:56:39

По-скапан пасквил отдавна не бях чел... Нивото тук явно е пропаднало.

#7 Hurtigruten 10.07.2018 в 11:59:36

Напълно прав си, кофти материал сме!

#8 Xaoc 10.07.2018 в 17:06:03

Явно читателите не са разбрали дълбочината на описаната деградация. Уви, мизерията и търсенето на далавера е убила всичко човешко у нас. Кой нормален Човек би зарязал любовта на живота си заради някаква грозна непозната, която има пари? А това с паркинга и вурста е просто допълнение. Мислите си, че е само той и само в чужбина? Прочетете новините и ще видите, че бай Ганьо е навсякъде и е все по-силен. Уви, и аз не съм оптимист.

#9 Nenimir 10.07.2018 в 17:39:04

Бай Ганьо в съвременен вариант Докато Алеко и Елин Пелин са осмивали Ганьовщината и Андрешковщината като нещо присъщо на психиката на селянина, то днес селянина вече е развит гражданин и то не на българските градове само, но и на Европа Даам, няма надежда, защото Алековците вече са на свършване

#10 D-Fens 12.07.2018 в 00:44:30

В добавка към съвсем актуалната статия която обаче не казва нищо ново - (нещата са си така от "време оно")ще скандализирам още малко "ощипаните госпожици" на родната патриотарщина като спомена приятел работещ от 2 години в чужбина на който случайно се налага по работа да превежда на 4-ма непознати сънародници които изпаднали във възторг като видели "наше момче" в местна фирма: един се заинтересувал дали няма начин да "изнесем нещо без да ни усетят тия тъпаци", вторият го попитал дали не може да му стане съквартирант щото квартирата му била много хубава, третият непознат поискал пари назаем които щял да върне "веднага" и единствено четвъртият имал съвсем човешката молба да го заведе на лекар защото бил зле с немския. За съжаление историята ни продължава да се пълни с още по-мизерни примери за българско нахалство и безочие към собствените сънародници но винаги ще се намерят и дежурните "адвокати" твърдящи че черното е бяло.

Новините

Най-четените