„Хайде, и весели празници!" Поне трима души ми отправиха това пожелание в края на работната седмицата в сряда (?!). И понеже вътрешно ме ядеше страшно, накрая последния го попитах: „Кой празник 1-ви май или Гергьовден?". Тъй като не се казвам Георги, отговорът на въпроса ми не ми се виждаше никак подразбиращ се. А и да се казвам, това не е повод за национален празник.
Не празнувам 1-ви май и нямам идея защо да го правя, не съм фен на крайнолеви или крайнодесни партии, уважавам Тачър, защото е стиснала за гушата синдикатите, а и по-добре да не ви казвам какво си мисля за българските синдикати, които са по-бизнес ориентирани от повечето български бизнеси.
По пътя на тази логика в очите на хората остава да празнувам Деня на храбростта, Деня на армията или празника на овчаря, защото и това е 6-ти май. Обаче и тия радости не ги чувствам близки.
Очевидно е, че празниците през май са повече от делниците - 1-ви, 6-ти, 24-ти, и някъде в съседство се пада и Великден. И понеже нито 24-ти май, нито Великден можем да ги пренебрегнем, не виждам какъв е проблемът да се откажем да почиваме я на 1-ви, я на 6-ти май, а най-добре и на двете дати.
Какво да му празнуваме на Деня на армията с 25 хилядна армия (по-оптимистичната версия е 30 хил.) или на деня на работника с 40% младежка безработица. И какви са тия официални български празници, на които половината българи са в Гърция.
Ако пък идеята ми ви се струва крайна и еретична, имам и олекотена версия - поне да не сливаме дните, защото това после дето го отработваме в съботите нито е работа, нито е събота.
