Абитуриентикус булгарикус - вулгарни, агресивни и опасни за вътрешния ти естетически мир млади хора. Излизат предимно през деня облечени в най-ярките си одежди, които почти винаги имат светлоотразителен ефект. Издават нечленоразделни звуци, като с тях привикват себеподобните. Трудно - почти невъзможно, да се опитомят, но при успех могат да броят до 12 и да танцуват под ориенталски ритми.
Но я се огледайте - къде отиде кичът? Къде отидоха зле шитите рокли, изкарващи на показ части от тялото, които трябва да бъдат прикрити? Къде са лъскавите ризи на момчетата, които са съчетани с ланец и пура в уста? Огромните букли и топирана коса, на която може спокойно да се загнезди някой гълъб?
Ами, няма ги! Отдавна ги няма!
Но хейтът към абитуриентите остава. Традиционно се вярва, че това са хищни същества, които въпреки 12-те години усърдно учене и успешно полагане на зрелостните изпити (от корен „зрял") са негодни да бъдат част от нормалното общество.
Това е класическият образ на българските гимназисти, завършващи един от най-дългите етапи на живота си. Това е клишето, което все още виси в общественото въздушно пространство и е време вече да бъде срязано.
Реалността е различна.
Да! Имаше цяло едно облъчено от безвкусицата, пайети и чалга ритми поколение, което остави лоша слава на абитуриентите, с която те сега се борят. В социалните мрежи главните критици продължават да споделят и публикуват снимки от преди 10 години, под които се анатемосва моралът на „днешната младеж". Докато ние за поредна година се шокираме от гафовете на Випуск 2004, изпускаме да видим какво се случва с баловете през последните 3-4 години.
Промяна има! Стереотип също!
В момента наблюдаваме преинформирана генерация. Тя вижда новите тенденции на момента. Има база за сравнение. Отсява какво е грозно и какво е прилично. Взима пример от красивите и известните. Консултира се със специалисти. Иска мнение от родител.
Випускниците осъзнават важността на събитието, но също така, имат визия за бъдещето си.
Вълнението при сегашните абитуриенти, не е концентрирано само върху бала им, но и към изпитите, които имат да полагат и борбата да заемат местата в хубавите университети.
Гимназиалното завършване, не е тяхната крайна точка, а техният старт. Именно за това, те не се „раздават за последно", а се нагласят и купонясват като за начало.
Семейство застаряващи българи седят на балкона и гледат абитуриентите от близкото училище. Мъжът си мисли: - Баси мацките, баси чудото! Да можех поне една да прасна, добре щеше да ми дойде. Ама и пичовете им са класа, та дрънкат. А на глас казва: - Гледай, моля ти се, каква пошлост! Разпасала се някаква, все едно е проститутка. Вместо да прикрие гърдите си, тя ги извадила като дини на пазара. Изгубихме младото поколение и това е. Жената си мисли: - Леле, тоя с беемвето какво бих му направила, ако бях млада. Но не съм. Сладур голям. Пък и девойката до него вади впечатляващ бедър, чак на мен ми изтекоха очите. Да имах такъв младежки стегнат бюст, и аз бих го показвала. Беше някога, но свърши... А на глас казва... - Нямат идеали днешните младежи. Мислят, че всичко е пари и секс. Виж я онази с розовото. По наше време никой не носеше чак толкова къси поли. Вместо да се поприкрие свенливо, тя още повече се разчепатила. Безсрамница!
Цъкнах върху снимката на Мануела. И гледах, гледах .... . Колко време ли? Ми, не знам. То спря. Та, какво беше ...., а, днешните абитуриентки. Не ме интересуват. Айде, че искам пак да си погледам снимката.
Уел, снимка на чаровно момиче с Кавказки черти, облечено ненатрапчиво... Точно по темата.. Аз, пък, се случи да се наложи да обиколя татковината баш по баловете и опита ни да наемем с колегата по-сериозен джип удари на тотален подводен риф... Крещенето, действително, не бе толкова настоятелно, но си бе повсеместно. Новото в цялата работа ми се видя, че и мамите и подрастващите братчета и сестрички се гласят като почетното махарани. Често даже заедно с нея отиват да връткат шеметни гюбеци в некое вървежно турбо заведение. За което нема лошо, всяка държава се нуждае от прогресивно възпроизводство на пролите