Чудих се как да започна първият си авторски текст. Писал съм много не-самостоятелни изплагиатствани текстове и анализи. Все пак трябваше да завърша Софийския (университет). Реших да започна както всички нормални запознанства, а именно с представяне.
Аз съм един младежин, не-софиянец, работещ в София от 10 години. Издържам се сам и протестирам отвреме навреме. Не съм богат и красив. (С това искам да поздравя драскачите от в. "Дума". Сладурковци сте.). Просто съм симпатичен и поживяващ си.
Не съм редовен на протестите. Ходя два-три пъти на седмица. Дори не съм и шумен, но пък пия Шуменско (кен). Принципно ходя с колеги, а ако съм сам, слагам слушалките и си пускам приятна музичка тип Zero 7. Когато съм ядосан на поредното манипулативно-малоумно изказване на г-н Вагинен, послушвам Rage Against The Machine.
Не съм и голям интелект. Допреди няколко седмици не знаех какво е "бутафорен" и "лустрация", но пък ги използвах редовно с цел да се правя на интелектуален интелектуалец. Използвах тези прекрасни термини в изречения, където си мислих, че е логично да бъдат поставени. Не съм ангел-телохранител. Даже бих казал, че съм си доста дребна душица (фен на "Ливърпул", измислящ си безброй много причини защо "Юнайтед" не са голям отбор...)
Хващал съм се да се радвам на чуждото нещастие - и съм голям циник, но не и ценител. Среден расист съм, и когато мога, минавам метър. От друга страна следя много независими блогове (zhelyo, ти си ми любимец. Жалко, че си фен на ТотМън).
Чета редовно WebCafе-джийницата и съм редовен посетител на изключените новини на offnews. Гледам БНТ и съм тайно влюбен в новоизбрания им Генерален Директно Директор. Бях тайно влюбен и в предишния. Даже се опитах да изтрия в страницата на Wikipedia факта, че прекрасната Вяра е омъжена. За мое нещастие се оказа, че и предишният директор на БНТ е омъжена.
Може да се каже, че съм непредставителна полуизвадка. Хем съм, хем не съм.
След седмица, 3 дена, и 10 часа отсъствие от протестите, аз реших да отида. Мои колеги дойдоха с мен, къде за подкрепа на протеста, къде да си полафим за разни несъзнателно забавни, но изключително лишени от смисъл глупости. Както всеки път стигнахме до БНБ. Стояхме извън протеста, за да може да се чуваме, че тъпаните бумтяха като на концерт на РамЩайн (нарочно написано на български, че не мога да го напиша на немски). Протестът тръгна по познатата си траектория, изчислена от чиновници-организатори на Сорос.
Тогава забелязах нещо, което ме съсипа от смях. Почти толкова, колкото интелигентна реч на Биг Ша. На лист размер А4, залепен на едно от алкохолно-цигарените магазинчета, пишеше "10% отстъпка за протестиращи". А под него "#Усмихнисебе ".
След като си се понасмях, един въпрос ме удари в главата. Въпрос, който ме накара да напиша това. Въпрос, на който аз знам отговора.
Сериозно ли политическата ни киста заслужава такива протестиращи? Сериозно ли дупетатите ни, управляващи вече 23 години, заслужават толкова млади, забавни, интелигентни (да не се бърка с умни, има разлика) хора да излизат всяка вечер по улиците на София.
Сериозно ли тези ГръмоГущери си мислят, че останалите в България критично мислещи хора трябва да се занимавт с политическата им бутафория (ама как използвам думата на място, а?)
Тези фосили, неспособни да се променят, сериозно ли заслужават този протест, на който дори и германският канцлер би се изчервил - мирен, интелигентен, забавен, човечен, носител на нови ценности. Отговорът е ясен. Извинявам се, но ще използвам думите на една свръх-космическо интелигентна личност ( Глория), за да отговоря: Едно окуражително НЕ.
Това ме кара да се замисля за корена на думата о-кур-ажително... Както и да е. Този протест не принадлежи на тези рудиментарни амеби, нито на заспалото ни измъчено общество. Този протест принадлежи на едно друго ниво. Ниво, достигнато от грозните капиталистически демкорации като Германия.
Като се замисля политиците ни дори не заслужават да бъдат споменавани в един текст с протестиращите, тогава защо седнах да пиша?
