„Ако вие се ударите с безкрайно скъпата си кола и това изисква един месец лечение в болница - лечение за около 50 000, 100 000 или 200 000 лева - вие няма как да възстановите правата си с 500 лева за последните три години. Ще бъдете така добър да заплатите всичко, което дължите от началото на здравноосигурителния модел, както го правят повечето от нас".
Така здравният министър д-р Петър Москов представи идеята за въвеждане на шестмесечен гратисен период за гражданите, които желаят да възстановят здравноосигурителните си права, като платят задълженията си само за три години назад. След изтичането му трябва да се плаща всичко.
Забравихме ли обаче какво означава давност и означава ли горното нейното премахване?
Към момента режимът на прекъсване на здравните права е вързан с давностния срок:
Чл. 109 от Закона за здравното осигуряване: Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
В основата на предложението на здравния министър става въпрос за плащане на погасени по давност суми и дори и хипотетично да може да се обоснове обратно действие на закона, това би било политически самоубийствено. Подобно изменение би преуредило вече настъпили правни последици - в случая невъзможността за принудително изпълнение на публично вземане. Ако държавата не е потърсила парите си - това е неин проблем, не на платеца - последният винаги може да се позове на давността.
По принцип законите имат действие "за напред", обратното действие е изключение и се прилага по изключение. В гореописания случай подобно изменение е много страшно за правната действителност, защото внася титанична несигурност.
Казано просто - ще създаде опасен прецедент. Ледът е много тънък. Той е от този тип, в който политиците пропадат и кариерата им загива от хипотермия.
Ако следваме духа на правовата държава (чл. 4 от Конституцията), подобни действия трябва да са изключени априори. Близък е принципът на законоустановеност на престъпленията - ако днес извърша деяние, което не е престъпление, няма как утре то да бъде инкриминирано и да ме тикнат заради него зад решетките - примерът не е най-прецизният, но е достатъчно ясен.
Ако обърнем монетата и приемем, че идеята на министъра е друга: „Няма да те караме да изпълняваш принудително, но ако не изпълниш доброволно, няма да си здравно осигурен", е меко казано страшна.
Конституция на Република България:
Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
Подобно „разрешаване" на проблема би пратило "достъпността" по дяволите. Кристална форма на рекет е да искаш някой да изпълни погасено по давност вземане. Аналогията с фирмите за събиране на вземания се набива на очи.
Не познавам професионалните качества на доктора Петър Москов, но съм останал с добри впечатления за човека Петър Москов. Ако обаче министърът има намерение да извърши реформите, които е замислил, то не трябва да забравя, че „пътят към Ада е постлан с добри намерения". Седейки на един от най-клатещите се по принцип столове в държавата, той няма право на грешки. Още пък по-малко - на некомпетентност.
