Хората смятат, че да мразиш Коледа е също толкова модерно, колкото да не харесваш Тейлър Суифт или изкуственото месо. Клишираната и популярна теза гласи, че ако мразиш Коледа, си истински и над всичко. Да мразиш Коледа е рокизмът на зимата.
Започваме да се дразним на коледния дух всяка есен, когато коледните стоки заливат магазините. Всичко е толкова обилно, толкова предвидимо и толкова скучно. „Не мога да повярвам, че отново са празници!", „Пфф, Коледа", „Отказвам да участвам в тази прехвалена буржоазна манифестация на всичко сбъркано в нашето общество".
За допълнителни точки за готините, най-вече в Twitter, може да добавите и малко цинизъм, като се подиграете на коледните войни. (Всъщност нямам проблеми с това. Не вярвам в цялата война за Коледа, това са просто политически и религиозни глупости.) А радостта? Радостта не е част от цялата тази негативна нагласа.
Но именно радостта е причината аз да вярвам в Коледа.
Вярвам в украсите, блясъка, бисквитките, снежните човеци, витрините на магазините, гирляндите, подаръците, коледните песнички, джинджифиловите къщички, плодовите торти и сълзите, когато чуя британски звезди да пеят Do they know it's Christmas.
Вярвам в Дейвид Бауи, който отива до къщата на Бинг Кросби, за да пее. Вярвам в „Чудо на 34-та улица" и, разбира се, вярвам в „Бялата Коледа".
Правя невероятни коледни партита за всичките си приятели. На последното имах три елхи, четири украсени прозорци, няколко лешникотрошачки и всяка панделка, която намерих в eBay. Имаше купа с пунш с лед във формата на венец. Имаше огромна изкуствена камина, по-малка изкуствена камина, и телевизор, който въртеше едно и също изображение на огън. Имаше изкуствен сняг на прозорците. Имаше сладки, джинджифилов хляб, подаръци, снежинки и 36 часа коледна музика на уредбата. Бях облякла рокля от хартия - същата като покривката на масата.
Няма никакво място за цинизъм в къщата ми.
Аз дори съм била свидетел на коледно чудо. Една година с приятелите ми Джош и Дженс точно се бяхме върнали в Бруклин от кино. Искахме да отидем за по питие, но се оказахме сами в снега, жадно гледайки нагоре-надолу по улицата, защото всичко беше затворено. Нямаше нито едно същество навън, дори мишка.
Но изведнъж пред жалните ни очи се появи „Таверната на Розмъри", озарена от Коледата! Бяхме първите клиенти и се почувствахме като семейство. Е, семейство с бира.
Едно от любимите ми коледни неща е този виц:
Какво казва един снежен човек на друг?
„Помирисваш ли моркови?"
Ако може да приемете веселия абсурд на тази шега, тогава може и да откриете поне малко удоволствие от Коледата. Не ви карам да вярвате в Христос. Но ако не друго, повярвайте в духа на коледния сезон. И бъдете щастливи.
"мразя" и "обичам" трябва да си употребяват много внимателно, иначе си губят смисъла. Коледа е време за семейството и кой каквото и да говори, дори папата, подаръците са хубаво нещо. Ако пък в семейството има малки деца, емоциите са чисти и възрастните просто са заразени от тях. Е, сега ме боли кръстът от готвене, сервиране........но, ей Богу, всичко си струваше.
Коледата сама по себе си не е омразна.. Омразни са задълженията по нея. Да намериш подаръци на всички близки и пари с които да ги купиш, да направиш меню с нам си колко постни гозби и да ги приготвиш. Да намериш компания с която да празнуваш, защото точно на този празник не трябва да си сам, въпреки, че често ни се иска да разкараме всички и да останем на спокойствие..... Комерсиалността по Коледа е най-малкия проблем
Не е ли по-добре първо да си изясните какво точно е "коледа", пък тогава да анализирате туй-онуй?? Коледа и Рождество Христово са напълно различни неща, и точно тук е целта - подмяната!! Невежеството е сила! Омраза има само към Христос и неговите последователи, но ние знаем от кого е тя, нали?