Да ви кажа честно, аз много вярвам в зодии. За мен астрологията е точна наука, която познава с голяма прецизност. Ежедневно чета хороскопа си и ежедневно всичко се сбъдва до последната запетая. Не вярвате ли?
Ето например вчера се събудих и по вече добре изграден навик отворих сайта на "Жената вчера, днес, утре и във вечността", за да видя какво ми вещаят звездите.
За моята зодия денят, казват, щял да бъде колеблив като Телец в магазин за деликатесни стоки.
От една страна пише, че се задават приятни емоции. От друга - ме чакали спорове и ядове. Информацията за предстоящото през работния ден ми се стори крайно недостатъчна и леко объркана. Реших да прочета хороскопа си на още едно-две места.
На страницата на "Звездите ми го говорят" твърдяха, че е добър ден за флиртове. Ох, казах си, дано мъжът ми не чете хороскопи - Стрелец е и е ужасно ревнив. Денят бил прекрасен и за нови начинания, но ме очаквали и големи предизвикателства. Добре е да избягвам пътуванията. Е, къде да ги започна тия нови начинания - пред огледалото в банята ли?!
Както и да е, реших да не задълбавам и потеглих към офиса. Не е твърде далеч от нас, така че не го броя за пътуване. За сметка на това в градския транспорт винаги ме чакат големи предизвикателства. Ето, днес например автобусът закъсня непредвидимо с 20 минути, а вътре беше предизвикателство да се диша нормално. Много познават тия хороскопи...
На входа на офис сградата ни се заговорих с портиера - бай Вълчо. Бай Вълчо е роден за тази професия - зодия Дева е, педант до мозъка на костите си.
Не пуска и мравка да премине, без да й иска ЕГН, лична карта и да я накара да се разпише в тетрадката му. Ето затова много се разбирам с девите. Е, бай Вълчо е бивш военен, но съм убедена, че е избрал професията заради зодията си.
Пред асансьора се засякох с колегата Георги от горния етаж. Напарфюмиран като за абитуриентски бал, зализан като за сватба, с поглед, изпълнен с очакване. Отвори ми кавалерски вратата, но в последния момент си спомних, че Жоро е Скорпион, а те са големи любовчии. Сетих се, че днес бил ден за флиртове и реших да се кача по стълбите. Няма да си рискувам връзката по този абсурден начин!
След спринта по стълбите се отправих към кафе машината. Там обаче се сблъсках с Марчето от счетоводството и без да искам посегнах към нейната чаша за кафе. Избухна неприятна кавга, защото Марчето е Овен, много мрази да й пипат вещите и непрекъснато е нервна и сприхава.
Освен това е страшен инат и с нея може да се говори единствено на безопасни теми като времето и кой ден от седмицата сме. Даже за времето не съм много сигурна. Ето, то си пишеше, че ме чакат спорове и ядове. Много познават тия хороскопи, ей!
Седнах пред компютъра, изпълнена с надежда - все пак денят е благоприятен за нови начинания.
Започнах вдъхновено работа по новия проект, който ми възложи шефът. Шефът е Близнаци - прекрасен образец на зодиакалния си знак е. Сигурно е и асцендент Везни. Два дни е като майско слънце, след това три дена фучи като съветска прахосмукачка. И е колеблив като кандидатка за мис по време на интервюто в конкурса. Сигурно ще одобрява проекта ми три месеца и накрая ще ме накара да го правя наново.
По средата на работата като по законите на Мърфи токът спря. Без да съм запаметила нито един от работните файлове. Огледах се наоколо. Жоро се беше материализирал от втория етаж и се задаваше весело към мен с явното намерение да ми досажда. Марчето вече беше слязла при бай Вълчо и вдигаше скандал, достоен за риалити формат.
Бай Вълчо не й оставаше длъжен и я хокаше, че изцапала току-що измития мрамор.
Замислих се - още нямаше обяд, а почти всичко от хороскопа ми вече се сбъдна - ядове, разправии, спорове и предизвикателства. Седях и се молех обещаните приятни емоции все пак да ме чакат някъде там в близко бъдеще.
Нали много познават тия хороскопи...