Слава Богу, все още има свестни и добри хора, които избират да живеят в друга страна, без на третия ден необратимо да забравят как се говори български и без да получават сърцебиене и културен шок от всяка дупка в асфалта по време на кратките си и редки завръщания.
Да оставим тези приятели да си живеят живота по широкия свят, както намерят за добре и да ги посрещаме с любов и дружески ентусиазъм, когато се завръщат.
Какво кара обаче един човек да се държи като наакан от гугутка по окото в момента, в който попадне на Терминал 2 за малка визита в България, при условие че едва преди една-две години е напуснал за първи път пределите й?
То не е пуфтене, че пътищата са зле, че имало опашки навсякъде, че келнерът в ресторанта не бил любезен, че хората са простаци, че е мръсно навсякъде, няма достатъчно активен културен живот, друго си е в Берлин, заплатите са ниски, въздухът е мръсен, слънцето грее по-малко и душите ни са обладани от сатаната.
За да бъде по-ясно, характерното поведение, ако си от тази порода "преуспели" емигранти, включва следните няколко неща:
1. Говориш на "вие", когато става дума за българи. Все едно баба ти само у Лондонското сити ти е мазала филия с масло и чубрица и ти е крещяла през прозореца на небостъргач на "Лийдънхол Стрийт" да се прибираш, та няма как да си от една и съща общност с някакви от София, сещаш ли се?
2. Живееш с идеята, че от момента на своето триумфално напускане пределите на България, тук някой натиска "пауза" и всички седим, чакаме и по цял ден мислим: "какво ли прави Гошо, еййййй, успя тоя човек, тц-тц-тц-тц-тц".
Всъщност обаче хората ходят на работа, имат семейства, приятели, хобита и нормални животи и реално им е през "таковата" как върви грандиозната ти реализация зад граница. Както и как върви реализацията на съседската щерка, всъщност.
Ето защо не те посрещат с хляб, сол и ръченица на летището, когато след две години пауза във взаимоотношенията ви, решиш гръмко да обявиш, че се прибираш за една седмица - събитието на годината за десетки онеправдани българи.
Противно на очакванията ти, съученици не канселират почивката си в Гърция, братовчеди не се отказват от кумуване на тежка сватба и бивши колеги не леят сълзи с погача с мед в чакалните на аерогарата само за да те видят. И в това няма нищо лично, просто хората си имат животи.
3. Не се сещаш как беше на български "опит" и затова ползваш "eкспиръинс" след кратко, но красноречиво колебание как точно да се изразиш. Произношението ти цели да е британско, нищо че реално учиш в Малта и че всеки "нейтив спийкър" би си пуснал "Борат" след запознанството си с теб.
4. Всичко в България ти е много спрEло, чуждо, далечно и непонятно, но едновременно с това не разбираш защо не върви комуникацията с другите, какво като на всеки пет минути добиваш физиономия на умряла яребица и храниш всичко, което попадне в полезрението ти.
5. Държиш се насмешливо и пренебрежително с хората от бившото си вече обкръжение, сякаш си Парис Хилтън, отишла по токчета в някой дом за деца край София. Жал ти е за връстничките ти, които имат по две деца и са домакини. То на запад 40 е новото 20, закъде бързат?
Нещата са общо взето същите като при селяните, които идват в София и започват да не поздравяват роднините си, ако ги срещнат на улицата, защото вече са над това.
Някакъв дълбок, отвратителен комплекс, някаква зверска мъка и напън да си от "голЕмото добрютро", независимо дали към момента правиш дюнери в Студентски, или учиш "Право" в Софийския, което е просто феноменално. Или и двете.
Та така и с "преуспелия" емигрант.
Може да си обикновена камериерка, която се скъсва от робски труд по 16 часа в денонощие, но като си дойдеш тук, просто не ти понася "колко сме изостанали".
А и там ти плащат редовно на всяко първо число. Нещо, което никога не ти се е случвало в България (защото по случайност никога ни си намери адекватна работа тук.)
Или пък си успял с къртовски труд, лишения, жертви и страдания да се установиш като нормален човек с нормална работа в някоя "бяла" страна и някак не върви вече да кажеш, че в България нещо ти харесва.
Иначе защо си направил всичките тези жертви? И защо работиш до несвяст, ако някой жмульо, дето не си е мръднал пръста цял живот, е реално по-щастлив човек от теб?
Да, със сигурност едно от най-болезнените неща в живота е да прозреш, че хората са си супер и без да са преминали през ада на емиграцията, някои дори са по-реализирани и успешни от теб. Това е много кофти чувство.
Разбира се, винаги можеш да се успокоиш с това, че ако получиш инфаркт или те сгази ТИР, здравеопазването там, където живееш, е много добро. Не като тук. Това си е страшен плюс. Човек само за едната болест си струва да живее, дето се вика.
Какво като си самотен и нещастен, никой не те разбира и въпреки че гаджето ти Хълк прави страхотен секс, общите ви теми на разговор се въртят предимно около плащането на наема.
Нали изкарваш повече пари от бедните българи и един ден ще ги похарчиш за нещо хубаво. Най-вероятно след пенсия.
Така че следващия път, когато решиш да си дойдеш само за да се мръщиш, да се възмущаваш, да отричаш и да критикуваш, недей. Все пак всички в България искаме и държим да се чувстваш прекрасно. Не се спи иначе.
Всеки човек е щастлив в различни моменти от живота си заради различни неща. Понякога нищожна ситуация, според общото виждане, може да накара сърцето на човек да литне, както и обратно. Няма мярна единица за количеството и качеството на щастието. Несъизмеримо е щастието на отделните хора, защото то е вътрешно усещане. Измамни биха могли да бъдат външни белези, по които отстрани да се съди за щастието или нещастието на човек.
Да, но тук не става дума за принципно усещане за щастие, а за удовлетворение от професионална и житейска реализация КАТО РЕЗУЛТАТ от лично усилие и работа или пък-безметежната липса на такива. Странно е, мека казано, една система да позволява безхаберното кариерно щастие на мързеливите "жмульовци". Това би я обрекло.
@ 99 Хъшовете безродници ли са били? Те са били емигранти.
Челнобилската трагедия е достатъчна за българите за още 200-300 годин напред и далеч надминава всякакви хормонални или химически намеси в организма чрез храна и/или лекарства. Но това е крайно неудобно да се признае, нали?!
ЧеРнобилската.
„Цървулът“ си остава цървул, независимо от това къде живее - в България или в някое друго место на планетата. Единствено спасение за простия от собствената му простия е Алцхаймер. Разбирам, че авторът познава доста цървули от типа на тези които описва, но това явно е неговата среда и той добре познава бившите си и настоящи приятели. Простотията не се лекува с критика а с разбиране на проблема и личен пример. Всеки носи отговорността за това което е и ако търси и желае промяна може да започне от себе си. Това е единственото, което може да направи. С ученето с пръст, сарказмът и пушенето имат образен ефект.
Има и такива. Аз пък си правя зъбите в България, шото не искам някой малоумен индиец да ми ги изпотроши, и след това да ме разкарват като магаре наляво-надясно, докато си оправят мизерията. А връщането в България за 20 дена е абсолютно същото, както описаното в статията. Хората са по морета, планини, работят 12 часови смени и съвсем не им е до мен. Ако се видя с тях - добре, ако не - здраве да е. Ама едни яки дискусии долу, Сашка, ма не Васева, разкри целокупния български народ като притежател на все недостатъци, и громи ли громи. Обременена Вътрешно Цялостна Авторка е Сашка. Взимай предписаните от NHS антидепресанти, заедно с Haagen-Danz-a и със здраве.
Ненужна злоба и тънка завист надушвам. Не ти отива, Тони. Ниско падаш. По-ниско от "тия" които описваш. Тежко препоръчвам емиграция. Можем и без теб
Мен пък най ме впечатлява когато се прибирам, не дупките по улиците! А издигнатите в култ Простащина и Бабаитлък! Гладните и смачкани хора, дебнещи да захапят всеки които им се е сторил по тих и кротък от тях, за да се почувстват големи! Защото когато живота ги мачка, те имат нужда да смачкат някого за да си докажат, че не са най-долу в хранителната верига! Прекрасна страна, но без държава и с отвратителни, гладни и злобни хорица! Можеше да е комично, ако не беше трагично!
Аплодисменти за тази тъпа статия! Да ли я до4етох ??? .....ами не! Тъпо ама много, или по скоро..... нека запазим добрия тон все пак.
Пиша ви от Ситито... Статията би могла да бъде забавна. В опита си да е интересна, авторката е по-скоро злобна и звучи завистливо. Изказа 'селяните, които идват в София' показва или типичния селянин дето е забравил от къде е дошъл в София или родения там първо поколение граждАнин от Люлин, за който света е квартала му. Да има такива хора като описаното в статията, но те са такива по природа, не защото са емигрирали и дразнят по 'дифолт'. По-дразнещи са хоратакоито живеят в чужбина непрекъснато плюят по държавата която ги е приела, а повечето са такива в моя 'икспириънс'
Разказваха ми за едни "успели", които налазили България, за да оправят зъбите на детето си. Без пари. Когато им казали, че това струва пари, заплашили с "господари на ефира". Оплакали се, че се държали с тях като с чужденци. т.е., че се налага да плащат. Чудна работа е българинът в странство и същият този българин в България. Шизофрения.
По повод статията, без коментар, не заслужава!!!! За авторката, едно уточнение - ТИР не може да прегази никой, бидейки една международна конвенция за сухопътни превози, виж камион да, но то трябва и да се понаучи малко, да се попрочете, преди да се нахвърлят няколко реда омраза!
Наистина е много тъжно и жалко едни българи да говорят за други по този начин. Има хора които като се приберат се държат по подобен на описания начи но такива си ги има и в Българя. Аз все още помня с какво високомерие се отнасяха понякога софиянци към хората от провинцията. И наскоро ми се е случвало да чувам не подобаващи изрази. Искам само да напомня на автора на тази статия, че от подобни опити за противопоставяния никой не печели. Всеки един българин в чужбина е брат сестра дете или родител на някой който живее в България. Парите с които българите живеещи в чужбина потдържат роднините си по офицялни данни са само от януари до октомври миналата година над 704,2 милиона евро. http://www.economic.bg/bg/news/6/balgarite-v-chuzhbina-izprashtat-vse-poveche-pari-u-nas.html Държавата ни си има достатъчно проблеми и вместо да се заемем с тях ние се настройваме едни срещу други,
Толкова злоба в една страничка текст, охарактеризирайки типаж, за когото на никой, никога не му е пукало. Защо?!? Иначе да - има ги тези хора, но тук въпроса не е обвързан с чужбината, софиянцитИ и тн. Просто всичко според мен е въпрос на елементарно възпитание и обща култура.