Когато "преуспял" емигрант се върне на село

Слава Богу, все още има свестни и добри хора, които избират да живеят в друга страна, без на третия ден необратимо да забравят как се говори български и без да получават сърцебиене и културен шок от всяка дупка в асфалта по време на кратките си и редки завръщания.

Да оставим тези приятели да си живеят живота по широкия свят, както намерят за добре и да ги посрещаме с любов и дружески ентусиазъм, когато се завръщат.

Какво кара обаче един човек да се държи като наакан от гугутка по окото в момента, в който попадне на Терминал 2 за малка визита в България, при условие че едва преди една-две години е напуснал за първи път пределите й?

То не е пуфтене, че пътищата са зле, че имало опашки навсякъде, че келнерът в ресторанта не бил любезен, че хората са простаци, че е мръсно навсякъде, няма достатъчно активен културен живот, друго си е в Берлин, заплатите са ниски, въздухът е мръсен, слънцето грее по-малко и душите ни са обладани от сатаната.

За да бъде по-ясно, характерното поведение, ако си от тази порода "преуспели" емигранти, включва следните няколко неща:

1. Говориш на "вие", когато става дума за българи. Все едно баба ти само у Лондонското сити ти е мазала филия с масло и чубрица и ти е крещяла през прозореца на небостъргач на "Лийдънхол Стрийт" да се прибираш, та няма как да си от една и съща общност с някакви от София, сещаш ли се?

2. Живееш с идеята, че от момента на своето триумфално напускане пределите на България, тук някой натиска "пауза" и всички седим, чакаме и по цял ден мислим: "какво ли прави Гошо, еййййй, успя тоя човек, тц-тц-тц-тц-тц".

Всъщност обаче хората ходят на работа, имат семейства, приятели, хобита и нормални животи и реално им е през "таковата" как върви грандиозната ти реализация зад граница. Както и как върви реализацията на съседската щерка, всъщност.

Ето защо не те посрещат с хляб, сол и ръченица на летището, когато след две години пауза във взаимоотношенията ви, решиш гръмко да обявиш, че се прибираш за една седмица - събитието на годината за десетки онеправдани българи.

Противно на очакванията ти, съученици не канселират почивката си в Гърция, братовчеди не се отказват от кумуване на тежка сватба и бивши колеги не леят сълзи с погача с мед в чакалните на аерогарата само за да те видят. И в това няма нищо лично, просто хората си имат животи.

3. Не се сещаш как беше на български "опит" и затова ползваш "eкспиръинс" след кратко, но красноречиво колебание как точно да се изразиш. Произношението ти цели да е британско, нищо че реално учиш в Малта и че всеки "нейтив спийкър" би си пуснал "Борат" след запознанството си с теб.

4. Всичко в България ти е много спрEло, чуждо, далечно и непонятно, но едновременно с това не разбираш защо не върви комуникацията с другите, какво като на всеки пет минути добиваш физиономия на умряла яребица и храниш всичко, което попадне в полезрението ти.

5. Държиш се насмешливо и пренебрежително с хората от бившото си вече обкръжение, сякаш си Парис Хилтън, отишла по токчета в някой дом за деца край София. Жал ти е за връстничките ти, които имат по две деца и са домакини. То на запад 40 е новото 20, закъде бързат?

Нещата са общо взето същите като при селяните, които идват в София и започват да не поздравяват роднините си, ако ги срещнат на улицата, защото вече са над това.

Някакъв дълбок, отвратителен комплекс, някаква зверска мъка и напън да си от "голЕмото добрютро", независимо дали към момента правиш дюнери в Студентски, или учиш "Право" в Софийския, което е просто феноменално. Или и двете.

Та така и с "преуспелия" емигрант.

Може да си обикновена камериерка, която се скъсва от робски труд по 16 часа в денонощие, но като си дойдеш тук, просто не ти понася "колко сме изостанали".

А и там ти плащат редовно на всяко първо число. Нещо, което никога не ти се е случвало в България (защото по случайност никога ни си намери адекватна работа тук.)

Или пък си успял с къртовски труд, лишения, жертви и страдания да се установиш като нормален човек с нормална работа в някоя "бяла" страна и някак не върви вече да кажеш, че в България нещо ти харесва.

Иначе защо си направил всичките тези жертви? И защо работиш до несвяст, ако някой жмульо, дето не си е мръднал пръста цял живот, е реално по-щастлив човек от теб?

Да, със сигурност едно от най-болезнените неща в живота е да прозреш, че хората са си супер и без да са преминали през ада на емиграцията, някои дори са по-реализирани и успешни от теб. Това е много кофти чувство.

Разбира се, винаги можеш да се успокоиш с това, че ако получиш инфаркт или те сгази ТИР, здравеопазването там, където живееш, е много добро. Не като тук. Това си е страшен плюс. Човек само за едната болест си струва да живее, дето се вика.

Какво като си самотен и нещастен, никой не те разбира и въпреки че гаджето ти Хълк прави страхотен секс, общите ви теми на разговор се въртят предимно около плащането на наема.

Нали изкарваш повече пари от бедните българи и един ден ще ги похарчиш за нещо хубаво. Най-вероятно след пенсия.

Така че следващия път, когато решиш да си дойдеш само за да се мръщиш, да се възмущаваш, да отричаш и да критикуваш, недей. Все пак всички в България искаме и държим да се чувстваш прекрасно. Не се спи иначе.

#98 паяка 12.08.2016 в 15:12:52

Всеки човек е щастлив в различни моменти от живота си заради различни неща. Понякога нищожна ситуация, според общото виждане, може да накара сърцето на човек да литне, както и обратно. Няма мярна единица за количеството и качеството на щастието. Несъизмеримо е щастието на отделните хора, защото то е вътрешно усещане. Измамни биха могли да бъдат външни белези, по които отстрани да се съди за щастието или нещастието на човек.

#100 7 12.08.2016 в 15:34:40

Да, но тук не става дума за принципно усещане за щастие, а за удовлетворение от професионална и житейска реализация КАТО РЕЗУЛТАТ от лично усилие и работа или пък-безметежната липса на такива. Странно е, мека казано, една система да позволява безхаберното кариерно щастие на мързеливите "жмульовци". Това би я обрекло.

#101 7 12.08.2016 в 15:36:31

@ 99 Хъшовете безродници ли са били? Те са били емигранти.

#112 7 13.08.2016 в 08:56:00

Челнобилската трагедия е достатъчна за българите за още 200-300 годин напред и далеч надминава всякакви хормонални или химически намеси в организма чрез храна и/или лекарства. Но това е крайно неудобно да се признае, нали?!

#113 7 13.08.2016 в 08:57:45

ЧеРнобилската.

#154 kibrito 15.08.2016 в 19:41:56

„Цървулът“ си остава цървул, независимо от това къде живее - в България или в някое друго место на планетата. Единствено спасение за простия от собствената му простия е Алцхаймер. Разбирам, че авторът познава доста цървули от типа на тези които описва, но това явно е неговата среда и той добре познава бившите си и настоящи приятели. Простотията не се лекува с критика а с разбиране на проблема и личен пример. Всеки носи отговорността за това което е и ако търси и желае промяна може да започне от себе си. Това е единственото, което може да направи. С ученето с пръст, сарказмът и пушенето имат образен ефект.

#158 Spider 23.08.2016 в 16:25:46

Има и такива. Аз пък си правя зъбите в България, шото не искам някой малоумен индиец да ми ги изпотроши, и след това да ме разкарват като магаре наляво-надясно, докато си оправят мизерията. А връщането в България за 20 дена е абсолютно същото, както описаното в статията. Хората са по морета, планини, работят 12 часови смени и съвсем не им е до мен. Ако се видя с тях - добре, ако не - здраве да е. Ама едни яки дискусии долу, Сашка, ма не Васева, разкри целокупния български народ като притежател на все недостатъци, и громи ли громи. Обременена Вътрешно Цялостна Авторка е Сашка. Взимай предписаните от NHS антидепресанти, заедно с Haagen-Danz-a и със здраве.

#163 Ванката Смуков 06.04.2017 в 05:04:12

Ненужна злоба и тънка завист надушвам. Не ти отива, Тони. Ниско падаш. По-ниско от "тия" които описваш. Тежко препоръчвам емиграция. Можем и без теб

#164 Val Mihov.1553968947978153 21.06.2017 в 23:13:05

Мен пък най ме впечатлява когато се прибирам, не дупките по улиците! А издигнатите в култ Простащина и Бабаитлък! Гладните и смачкани хора, дебнещи да захапят всеки които им се е сторил по тих и кротък от тях, за да се почувстват големи! Защото когато живота ги мачка, те имат нужда да смачкат някого за да си докажат, че не са най-долу в хранителната верига! Прекрасна страна, но без държава и с отвратителни, гладни и злобни хорица! Можеше да е комично, ако не беше трагично!

#165 Stanislav Stankov.10209891414861906 22.06.2017 в 19:16:56

Аплодисменти за тази тъпа статия! Да ли я до4етох ??? .....ами не! Тъпо ама много, или по скоро..... нека запазим добрия тон все пак.

#166 Бахур 23.06.2017 в 03:52:45

Пиша ви от Ситито... Статията би могла да бъде забавна. В опита си да е интересна, авторката е по-скоро злобна и звучи завистливо. Изказа 'селяните, които идват в София' показва или типичния селянин дето е забравил от къде е дошъл в София или родения там първо поколение граждАнин от Люлин, за който света е квартала му. Да има такива хора като описаното в статията, но те са такива по природа, не защото са емигрирали и дразнят по 'дифолт'. По-дразнещи са хоратакоито живеят в чужбина непрекъснато плюят по държавата която ги е приела, а повечето са такива в моя 'икспириънс'

#168 Виктория Пенелопова 07 23.06.2017 в 22:23:54

Разказваха ми за едни "успели", които налазили България, за да оправят зъбите на детето си. Без пари. Когато им казали, че това струва пари, заплашили с "господари на ефира". Оплакали се, че се държали с тях като с чужденци. т.е., че се налага да плащат. Чудна работа е българинът в странство и същият този българин в България. Шизофрения.

#169 Gina Hundreva.1619907008033011 23.06.2017 в 23:14:48

По повод статията, без коментар, не заслужава!!!! За авторката, едно уточнение - ТИР не може да прегази никой, бидейки една международна конвенция за сухопътни превози, виж камион да, но то трябва и да се понаучи малко, да се попрочете, преди да се нахвърлят няколко реда омраза!

#170 Katia Radeva.10155232930915926 24.06.2017 в 01:07:10

Наистина е много тъжно и жалко едни българи да говорят за други по този начин. Има хора които като се приберат се държат по подобен на описания начи но такива си ги има и в Българя. Аз все още помня с какво високомерие се отнасяха понякога софиянци към хората от провинцията. И наскоро ми се е случвало да чувам не подобаващи изрази. Искам само да напомня на автора на тази статия, че от подобни опити за противопоставяния никой не печели. Всеки един българин в чужбина е брат сестра дете или родител на някой който живее в България. Парите с които българите живеещи в чужбина потдържат роднините си по офицялни данни са само от януари до октомври миналата година над 704,2 милиона евро. http://www.economic.bg/bg/news/6/balgarite-v-chuzhbina-izprashtat-vse-poveche-pari-u-nas.html Държавата ни си има достатъчно проблеми и вместо да се заемем с тях ние се настройваме едни срещу други,

#171 soulstorm 24.06.2017 в 03:27:29

Толкова злоба в една страничка текст, охарактеризирайки типаж, за когото на никой, никога не му е пукало. Защо?!? Иначе да - има ги тези хора, но тук въпроса не е обвързан с чужбината, софиянцитИ и тн. Просто всичко според мен е въпрос на елементарно възпитание и обща култура.

Новините

Най-четените