Неделя е, ден за проповеди. Ден за размисли и тежки анализи на овцете пред телевизора. Между два кренвиша - "народен" (непременно от месо) и една бира - вдъхновяващи примери, горчиви прозрения на серия от идиоти.
Има нещо забележително в признанието на един застаряващ соц. плейбой, какъвто е внукът на Бай Тодор. В моменти, когато става "напечено" - на медиите им "хрумва" и вадят от нищото неслучилият се човек, но с важно качество - внук, това "момче на късмета", наречено Тодор. Да порециклираме миналото и спомените ни на овце. Полезно, даже трябва си. Пада ни се по служба на преживящи.
Днес в изблик на оригиналност той е изрекъл в телевизора "На мен ми трябва един милиард долара". На царски внук му трябва толкоз (поне).
Комунизмът роди и ни остави "заветите си" - "не ти искам съветите, а ти искам парите", защото на комунизма и на децата му не им се работи - те искат "сухо", за да го харчат по свое "усмотрение". На телевизиите им се показват (без)личности, сивоти. Няма нужда да се мътят главите на зрителите с въпроси. Няма нужда да тревожим уплашените жители на територията с хора, които разказват за трудности, усилия, победи и загуби.
Григор Димитров е някакъв идиот, Малък Тошко е нашият "понятен" избор. Григор - да си се пОти. От потене и "гърбене" богат не се става, нали?
Успешният тук е национален враг. Кеф ти певачица, кеф ти плейбой, кеф ти сълзливи истории, които нямат никакво отношение към промяната. Кеф ти съспенс тип "бих брадъра си" или политическите амбиции на силиконирана "девица". Тя може - щом се е доказала през изпитанията на козметичните опрации в козметичната ни демокрация - тя е лицето на бъдещето. Тя е надеждата на купения електорат.
А най-големият враг е този, дето е успял, плащайки данъците си. Този, дето обича България и е чел книги, говори "озадачаващо" и непредсказуемо за мейнстрима на кретенията.
Неделна проповед Номер Едно свърши. Номер Две се задава - нека видиотяването не спира.
