Нищо лошо няма в брака, стига да се случва на другите.
Това с щастливите семейства, в които Тя простира засмяна, а Той стои до нея и влюбено държи панера с щипките, също се случва само на другите.
И въпреки супер малкия процент на двойките, живеещи дълги години в този вид семейна хармония, всеки, пристъпил уверено към узаконяването на своята любов, вярва, че и с него ще се случи точно така.
Хората са изумително постоянни в осъзнатото си желание да се самозалъгват. Иначе няма как да си обясним напъна да превърнеш любовта на живота си в част от бита си, споделяйки с него/нея недотам представителни състояния като махмурлук, хъркане, стомашни разстройства, отчаяна нужда от обезкосмяване, вълчи глад, лошо пиянство.
Ако все по-често се чуваш да си тананикаш Менделсон, ако ти се носи булчинска рокля или младоженски костюм, ако ти се ходи на меден месец, играе ти се хоро или в главата ти бушуват всякакви романтични мисли, нека ти разясня няколко истини относно брака.
Ако след това все още си на вълна „жени ми се", твоя си работа - може пък точно вие да попаднете в онзи така минимален процент на задълго-щастливо-семейните.
1. Сватбата е едно шоу, в което си плащаш прескъпо, за да се правиш на маймуна пред роднини и приятели.
Само си представи целокупния народ, който се изсипва върху главата ти, за да те мляска с омазнена от мезетата уста, да те ръга да се целуваш, да водиш хоро, да танцуваш с печена кокошка в ръка заедно с кумата и да се захласваш по поредния никому ненужен фритюрник, който получаваш като семеен подарък.
2. Принц и принцеса сте само в деня на сватбата.
От следващия сте просто двама души, на чиято врата пише Иванови/Петрови/Димитрови с всичките последствия от този битовизъм.
3. Омъжените жени бързо откриват няколко истини за мъжете, които преди това не са знаели.
Например, че винаги търсят неща, които са точно пред очите им. Мъжкото зрение не улавя косми в мивката, свършило руло тоалетна хартия, мръсен пепелник, изцапани чинии в кухненския умивалник, дори когато са във вид на пирамида, чийто връх им стига до носа.
4. Женените мъже също научават някои неща за жените, които не са им били известни.
Като това, че съпругата не може да се заспива, без да измажа лицето и тялото си с четири вида мазила. Адски е важно всеки ден по десет пъти да се казва „обичам те", а точният час и интонация, с която е било изречено всяко от тях, се запомнят в детайли и завинаги.
Един събут панталон на земята или неуспоредно поставени обувки могат да са повод за скандал. Всяко изказано желание (например „Ох, как си мечтая за нова спалня един ден...") всъщност е заповед със срок на изпълнение утре до края на деня.
5. Бракът има много неудобства, но най-осезаемото е това със споделянето на тоалетната.
Още след първата брачна седмица ще знаеш чудесно как функционира отделителната система на твоя любим/любима и ще понасяш с всичките си сетива последиците от нейната активност.
6. Първоначалната дипломатичност в отношенията, родена най-вече от любовта помежду ви, скоро ще започне да отстъпва.
Година след брака (а често и доста по-рано) съпругът започва да се държи като малко момченце. Съпругата пък се сдобива с учителско-бабешки тон, с който раздава заповеди или по двеста пъти напомня за неща, които трябва да се свършат.
Прави го дипломатично, по-малко дипломатично, още по-малко дипломатично, крещи.
7. Готовността да правиш всичко вместо другия скоро започва да се изчерпва.
Няколко месеца след сключването на заветния брачен договор, отношенията тръгват по правата „това не е моя работа - все аз го правя - толкова ли не можеш сам/сама?! - ако не съм аз, как ли ще се оправиш - ръце (крака, мозък, уста, очи, уши) нямаш ли?! - не можеш ли да си мръднеш гъза?! „.
8. В брака сексът загубва спонтанността си и скоро започва да зависи от неочаквани неща като: „оф, много е топло в стаята", „леле, как ми се спи", „утре ще ставам рано", „е, нека го оставим за уикенда", „така се наядох с тоя вкусен боб... ", „ще си разваля прическата", „добре, ама няма да се целуваме, че си ял чесън", „е тъкмо си облякох пижамата", „ще ме одереш жива с тая брада".
9. Чрез сключването на брак губиш някои права и свободи, за чиято важност преди не си си давал сметка.
Дистанционното на телевизора вече не е само твое, заспиването на дивана по всяко време не е възможно, на домашния телефон не търсят само теб, във всеки един момент може да се окаже, че нямаш повече хляб или „някой" е закусил с последното кисело мляко, което ти си пазеше за мюслито.
10. Семейният живот полека започва да отнема индивидуалността ти.
Първо се започва с подобни халати, после - еднакви фланелки или къси панталонки, след това се преминава в съвместните дейности - заедно отслабваме, заедно ядем здравословно, заедно спортуваме, заедно си работим, заедно пазаруваме, имаме си общо хоби.
11. Жененият човек губи всякакво самоуважение към външния си вид.
Разбрах го като забелязах какъв безумен аутфит имаше баба, когато с дядо си бяха само двамата. Един път я заварих с розов клин и тениска с жълта анимационна патица (наследство от една от внучките й), два различни чорапа, светлосин елек с надпис „Ibiza DJ team" и две разкривени метални ролки с дървени топчета, виснали от бретона й. На дядо очевидно всичко това беше спряло да му прави впечатление още към края на 50-те години на миналия век.
Мога да ти изредя още сто съвсем практични и лесно доказуеми причини да слушаш сватбения марш само като гост на сватбите на другите.
Няма да го направя, защото все пак трябва да те оставя да вярваш, че в този свещен съюз има и светла страна.
Накрая само ще ти дам един пример.
На петата година от брака ми влязохме в нов апартамент. Майсторите по ремонта се справиха сравнително прилично, само седалката на тоалетната чиния нещо взе да хлопа още на втория месец.
Оттогава минаха 16 години. Седалката още си хлопа. Но само ние двамата вкъщи знаем как точно да я вдигнем, да я свалим, и под какъв ъгъл да седнем на нея, за да не се счупи съвсем.
Това е, така да се каже, нашата малка семейна тайна. И някакъв вид доказателство, че помежду ни още има известна заедност.
Хм, много обобщения. Много негативен опит. Много кофти истории. Няма да кажа, че не се случва. Но ще кажа, че има много готини семейни истории, пълни със секс, любов, готини деца и внуци. И още - пътешествия, себепознаване..... и много, много говорене и споделяне с ЧОВЕКА. Аз няма да обобщавам, само казвам, че семейният живот може да бъде изпълнен с радост и любов.
Не случайно половината българи живеят без брак, а от другата половина или са нещастни ,или се развеждат 15 години след сключването на бракът. Бракът е отживелица.
Причините май повече подхождат да произлизат от "съжителството" с някой, независимо дали този "някой" ти е съпруг/съпруга, брат, сестра, братовчед, съквартирант и т.н. При мен, причината да си живеем вече 17 години "на съпружески начала" без официален брак е, че бракът носи административни утежнения без да има някакви ползи от него. Най-елементарният пример е купуването и продаването на кола. Можеш да си я купиш сам, ама ако искаш да я продадеш трябва двамата да ходите при нотариуса! Изобщо като се "бракуваш", навсякъде и за всичко трябва да мъкнеш и половинката си и/или да носиш документ за семейно положение (да не би пък междувременно да сте се развели например). Което си е досада за мен. А привилегии от това, че сме женени не се сещам да има. Сигурно съшествуват и такива, но конкретно в моя случай сигурно не са валидни, знам ли...
Драги Иване, че той Прасето си е класически идеалист отвсякъде! Я прочети внимателно коментар № 30. Доколкото разбрах, той ще продължи да купува палта на жена си дори тя да спре да му прави свирки. Може би дори и ако прави свирки на всеки друг, освен на него. Идеалист, та дрънка! Мъжле за пример! А не като нас, дето обвързваме тантото за тунтото (цитат)! Абе направо сме си леко гнусни ние (пак цитат), чак ме е срам да се гледам в огледалото... Но пък, от друга страна, слава Богу, че има и такива мъже - жените им да ни въртят свирки, пък палтата те да ги купуват.
Ами, то си е до човека- едни стават за брак/съжителство, други-не. От което не следва автоматично, че едните са по-добри от другите. Просто трябва навреме да си дадеш ясна сметка от кой вид си...
Абсолютно съм съгласен с гледната точка на Deowin, няма какво да добавя. Женен съм от години и за мен всичко е чудесно. По отношение на сватбата, нещата се случиха спонтанно, даже аз бях инициатор, и тя си остана един наистина незабравим спомен. В случай, че половинката ми реши да ме напусне, също нямам никакви притеснения, просто ще й дам всичко, което пожелае, какво толкова има да му мисля. Смятам обаче, че ако човек има задръжки или се чувства ограничен по някакъв начин, наистина е по-добре да обмисли нещата. Но причини като "документация" или купуването на кола?! Сериозно ли?! Дори няма да го коментирам, толкова е абсурдно. А разводите се случват основно заради прибързване и впоследствие "несъвместимост". И то точно на загорелите девственици, ахахаахахха...
Този мат'рял все едно е писан през 1986-а, а не през 2006-а. В съвременния свят обикновено хората първо започват да живеят заедно и чак после решават да се женят. В тоя ред на мисли - общата тоалетна, общото дистанционно, небрежното обличане у дома и т.н. "новости" след сватбата би трябвало отдавна да са част от ежедневието на двойката.
Смятам, че човек във всичко трябва да гледа високата летва. Само най-доброто.
Много излишни неща и недооценени стереотипи. Хората се стремят да поживеят с другия, да правят секс, да споделят хобита и да открият смисъл да са заедно. Всичко това е много преди някакъв си брак! От друга страна, аз често гледам статистиките за това и онова и смея да твърдя, че в световен мащаб хората все по-малко се женят, а разводите са твърде често явление. Живеят заедно, имат съвместно съжителство, но не сключват брак. Има един тип хора, които подчертават ценността си с това, че са ги "взели". Взети са, т.е. някаква жена или мъж ги харесали и сключили брак. Добре и какво показва това?! Къде е обществената полезност от цялата работа? Пък и партньорите им са също от български произход, защото ако не бяха, забрави бракът да трае цял ивот - просто не е такова времето. В Европа и Северна Америка си се женят, после развеждат, пак се женят, после развеждат и така до когато си искат. Между другото, пак с българи е свързан един доста продължителен спор - те имали деца и ме превъзхождали. Човек се чуди: "Добре, бе, с какво тези селяндури ме превъзхождат? С това, че са изср*ли по едно дете и впоследствие всички трябва да ги съжаляват и много да им помагат, защото на тях им било трудно!". А нали с тази цел държавата им праща и майчинство, и детски надбавки и т.н. На еди-кой-си му подарили пут*ка, разбирай грозна и квичаща като недозаклано прасе жена. Абе, негова си е цялата, ама после почнал да се хвали. Другият също се намерил с някаква свиня, но на всяка втора приказка добавя: "Аз съм женен!", без някой да го пита! Третият е с долнопробна и ситна крава, но и той се надува. Четвъртият пък е с твар от женски пол, висока до мястото, където гърбът загубва своето почтено име и с очила, но това може да си позволи. Изобщо, аз не виждам причини да не се сключва брак, но и не виждам основание да се хвалиш с нещо, което тепърва ще става все по-рядко явление. Семейството като обществен институт и явление се разпада, отпада, все по-чести са самотните майки, както и съжителството в повече от два индивида заедно.
Значи авторката "служителка от граждански ритуали"100% е мъж и няма да ви кажа кой е, щото е много трудно да се сетите! Пропуснала е флатусите! Не знам дали сте запознати, но много изискани Дами страдат от подобен проблем и си ги изпускат когато се чувстват комфортно! Същите ти казват че ти миришат краката, независимо че си се изкъпал току що!