Едно тригодишно дете загуби живота си по безумен начин - нахапано до смърт от питбула на леля си.
Аз нямам деца, но съм леля. И изпаднах в див ужас, защото съм от малкото, които осъзнават в дълбочина, че такава ситуация може да се разиграе дори и у нас. Въпреки че имам възпитано, толерантно и малко куче.
Това, което обаче най-много ме афектира в коментарите е, че фокусът се измести.
„Разпнете го", „убийте кучето" се чуват отвсякъде от социалните мрежи, следвани от „Спасете кучето, подпишете петицията и т.н." А после двете групи хора се хванаха дружно за гърлата, вместо да се опитат да помислят конструктивно.
Отговорни и подсъдни не трябва да бъдат кучетата или децата - това са най-уязвимите и беззащитни членове на обществото, които не могат да взимат информирани и съобразителни решения.
Цялата отговорност трябва да бъде понесена от родителите на детето и от собствениците на животното. Те са тези, които трябва да бъдат съдени заради безхаберието си.
„Няма лошо куче, има лоши и безотговорни стопани" - това бяха едни от първите думи, които нашият треньор не спря да ни повтаря докато ни показваше как да обучим и тренираме кучето си. И знаете ли, напълно е прав.
Наивно е да очаквате, че агресивен стопанин може да отгледа миролюбиво и уравновесено куче. Дори и да отнемете и евтанизирате първото му зло куче, той ще си купи второ и трето. Докато му го позволяваме - ние и вие.
Държавата трябва да задължи стопаните на кучета над 3 кг да минават през „кучешки треньорски изпит" - както се минава шофьорски курс. Минимум 20 часа със сертифициран треньор, който да те научи да разбираш техния език. Да ти обясни, че когато кучето души нещо, то наистина не те чува, а не е просто признак на неподчинение. Че когато искаш кучето да идва винаги, когато го викаш, трябва да го галиш и поощряваш с лакомства.
За да ти обяснят, че кучетата четат езика на тялото, а не разбират думи.
Да ти обясни, че когато кучето се прозява, всъщност обработва информацията подадена от теб, а не се почива.
Съгласна съм, че в случаите, в които въпреки възпитанието си, кучето се окаже агресивно и нападне хора или животни, то трябва да бъде евтаназирано, след като комисия от кинолози потвърди, че това е адекватното решение.
Но преди всичко стопанинът му трябва бъде подведен под съдебна отговорност. Само след като законът наистина заработи, но не с налагане на символична глоба от 200 лв., а с риск да лежи в затвора поне за година.
Ако си вземете лаещ домашен любимец и се разходите по улицата, ще се натъкнете на всякаква флора и фауна от собственици на кучета.
Започваме с тези стопани, за които кучето е пълноправен член на семейството. Тези, които засипват животното с прекомерна любов и криворазбрана загриженост.
Първи са overprotective лелите, за които кучето е повече аксесоар, отколкото животно с нужди. Може да ги разпознаете по якетата с космати качулки и всякаква друга козина из дрехите и чантите им. Носят животинките в чантичка, въпреки че последното непрестанно се опитва да се измъкне и да потича на свобода, за да подуши чуждо опашато дупе.
Вторите са онези стопани, които обличат кучето си като астронавт дори в меките пролетни дни, тъпчат го с лакомства, когато клетото животно се опита да изгори някакви калории, а после се чудят защо прилича на ходеща табуретка.
Третия тип са хората, които водят кучето си постоянно на повод, защото ги е страх, че ще се изгуби. Дори и в зоните, в които е разрешено да тича свободно (цели 3 броя за София).
Първите приемат кучето за аксесоар, потискайки естествените му инстинкти, което води до липсата на достатъчно движение и социализация на животното. Вторият и третият тип лишават животното от достатъчно движение, което както и при хората води до затлъстяване, диабет и риск от сърдечна недостатъчност. Да не говорим за факта, че кучетата мразят да бъдат обличани, защото по-лесно прегряват, а и според изследвания, дрехата създава усещане, че някой диша във врата им.
И стигаме до стопаните, за които кучето е със статута на хлебарка или досаден рекламен блок по телевизията.
Това са онези мои любимци, за които размерът на кучето е обратно-пропорционален на дължината на половия му орган и право-пропорционален на броя на татуировките.
Те се разхождат с кучета от т.нар. бойни породи с размери на малки телета. Кучетата не се водят на повод, защото не е „гъзарско". При всеки отказ на животното да дойде, когато е повикано, то бива пребивано с шутове.
Има и хора, които са си избрали кучето на база външен вид. Най-често може да видите красиво синеоко хъски, теглещо с повода си подтичваща жена, която се опитва да го удържи. Или пък нервно крещящи стопани, тичащи след своите ловни породи кучета, които подушили свободата, следват инстинктите си.
На финала са тези, които са готови да оставят кучето си за евтаназия, защото си е счупило крак, а стопаните не искат да плащат за лекар. По-евтино ще е да си намерят ново.
Какво са техните грешки: Ще го кажа директно - първият тип са достатъчно глупави и самоуверени, че сами ще могат да се справят с 60-килограмово куче, което веднъж пораснало, ще се опита да доминира у дома, навън и на площадките. Хора, които държат кучетата си в постоянен страх и ги третират с агресия, отглеждат агресивни и злобни домашни любимци.
Вторите пък страдат от своята „любов от пръв поглед" към външния вид на животното. Отказват да приемат факта, че дори и най-буйното и енергично животно може да бъде възпитано, когато се вслушаш в съветите на професионален треньор.
А тези, които изоставят верните си до гроб животни, само защото са болни... оставям без коментар.
Какво е общото между всички изброени по-горе видове кучешки стопани? Много просто - смятат, че възпитанието на животно е равнозначно на възпитанието на дете. Или че гледаното в града животно губи инстинктите си и автоматично се превръща в „паркетен лъв".
До един изповядват остарелите вярвания като „кучето скача според тоягата" или „бий кучето, за да те уважава".
