Това се случи преди години в подобна влажна есен.
Прибирахме се от провинцията със съпругата ми и вярната ни шкодичка. На караулката преди София двама полицаи ни заковаха със стоп палка, единият се приближи, измрънка нещо от рода на представяне, погледна в купето на колата и попита дали бихме хвърли колегата му до центъра. Била му свършила смяната.
"Няма проблем", вече успокоен отвърнах аз. Полицаят се настани на задната седалка и потеглихме към центъра. Разговорът веднага се насочи към есенното време и предстоящата зима.
- А вие от къде пътувате?
- Бяхме на свиждане, синът ни е войник. - гордо отговори жена ми.
- Аз имам дъщеря в момента учи, в тия новите свободни университети. - изфука се полицаят.
- Децата са си голяма грижа. - вметнах аз.
- Освен да се плаща за следване, те с майка й само ме дрънчат за нови тоалети. Не можело да се ходи както и да е в университета.
- Правилно младите момичетата винаги трябва да са красиви и модерни. - защити ги жена ми.
- Може и по-скромно да го дава. - поклати глава полицаят.
- Е така е при младите. - подхвърлих и аз.
- Ние, родителите, всичко правим за децата. На нашата студентка й направихме апартамент, сега остава да обзаведем кухнята, а тя все нещо недоволна - ту цветовете не й харесват, ту нещо друго. Само мрънка. Аз утре съм почивка, но трябва да ходим да избираме кухненско обзавеждане. Направо ме разкъсват! -почти изплака полицаят.
- О, то винаги е така: "Родителите подкрепят децата, докато си стъпят на краката". - опитах да успокоя полицаят. - Е да, ама и аз искам да карам по-нова кола, не това старо БМВ. Повечето ми колеги вече си подмениха колите.
- Всеки според чергата, аз от моята шкода съм много доволен, малко харчи и върши работа.
Неусетно бяхме стигнали в квартал "Белите брези". Bеше се стъмнило, полицаят се огледа.
- Ей тук, на светофара, може да ме хвърлите.
Светофарът светеше червено. Полицаят отвори вратата, каза "голямо мерси" и изчезна в навалицата от пешеходци. До вкъщи коментирахме с жена ми дали и нашият син мрънка в казармата. Когато пристигнахме пред блока и трябваше да пренесем багажа, видях, че полицаят си е забравил ръкавиците. Сложих ги в нашия багаж и се прибрахме. Жена ми погледна ръкавиците и каза: "Ти знаеш ли,че май има нещо вътре?"
- Провери де.
- Та тук има пари! Боже! Та те са колкото струва нашата шкодичка!
