> Можеше тази дата да значи много, но май вече никой не вярва...
Не, не можеше.
Крайно време е да започне да става ясно, че една дата, каквато и да е тя, не може да значи кой знае какво. Или едно събитие. Или едни избори.
И че, за да започнат да се оправят нещата, не е толкова важно кого ще изберем на изборите: които и да са, те със сигурност ще са далеч от идеалните управляващи. Идеални няма. Даже и просто свестни няма - и няма откъде да дойдат. Факт.
Несравнимо по-важно е как ще действаме с избраните СЛЕД ИЗБОРИТЕ. Което значи - ПРЕЗ ЦЕЛИЯ МАНДАТ, чак до следващите избори.
Затова, вместо да оплакваме спадането на протестния градус, което беше естествено и неизбежно, по-добре да започнем отсега да се замисляме за форми на натиск, които в бъдеще да се използват редовно, при всеки повод.
Ако искаме политиците да работят за нас, има два начина.
Единият е те да осъзнаят, че това им е предназначението, и да имат морала и отговорността, за да го правят. Очевидно у нас това не работи.
Другият вариант хората са го измислили много отдавна: ЯРЕМ И ОСТЕН. Яремът - за да не могат да мърдат настрани, остенът - за да не стоят на едно място и да мързелуват.
Протестният потенциал (който ни най-малко не е изчерпан) трябва да се трансформира в ярем и остен - които да се използват непрекъснато по време на мандата. В разнообразни форми на граждански натиск, под чиято ПОСТОЯННА ЗАПЛАХА политиците да работят.
Не в някакви измислени квазипартийни недоносчета, дето може и по един процент да не вземат на изборите. Нито в разни фантасмагорични идеи за "пряка демокрация" по уникален български модел. Това са глупости.
И най-вече - крайно време е да започне да става ясно, че всичко това НЕ Е ВЪПРОС НА ВЯРА.
Въпрос е на РАЗУМ. Вярата е за религиите.
Защо мъжете толкова много обичат "Властелинът на пръстените"
