Спомени от 9/11

Преди 14 години на 11 септември, малко след 10 сутринта излязох от лекция по топология. Бях пристигнал в Бостън три седмици по-рано.

На излизане от лекцията чух някой да казва "станала е още една самолетна катастрофа". Стори ми се странно, че е "още една". Излязох от математическия факултет и тръгнах по Безкрайния Коридор. Точно в средата му имаше работещ телевизор и голяма група хора.

Там беше и мой приятел, който ми каза какво е станало. "Започва война", каза. Нямахме идея, че десетилетие и половина все още ще ни се струва, че войната тепърва започва.

С хиляди мъки успях да се свържа с родителите си, които веднага щом разбрали, че това по телевизията не е филм бяха претръпнали от ужас, че може по някаква случайност да съм се качил на някой от самолетите от Бостън.

Остатъкът от деня мина като на филм - целият университет беше в шок. В някои от общите помещения имаше изнесени телевизори, по които постоянно се въртяха ужасяващите кадри. Вечерта Буш излезе с обръщение към нацията и тогава наистина разбрахме, че започва война.

Излязох на разходка из общежитието. На едно стълбище стоеше момиче с оранжев пуловер и без звук плачеше. После разбрах, че сестра й е била в един от самолетите.

В следващите дни Бостън беше място тихо, гробовно. Хора със сериозни физиономии се разминаваха по улиците и магазините, повечето коли и къщи бяха окачили американски знамена и всички бяха наясно, че предстоят страшни неща.

После много хора наговориха и направиха много глупости.

*Текстът е публикуван в профила на Никола Пенев във Фейсбук.