3 генетични провала, които убиха човека

Три момчета, наети в разрез с нормалността да бачкат (както сами те биха се изразили) като охранители във варненски мол, пребиха до смърт невинен посетител на същия търговски център и сега са новите отрицателни персонажи на обществото.

Младежите, чиито имена не заслужават изписване, изглеждат като типични представители на субкултура на „обърканото мъжество" - млади, първични, примитивни, гневни, глупави, изключително агресивни и обществено-опасни.

Подобни садисти са кастрирани от индивидуалност и умения за рационална реализация в цивилизована и либерална обстановка.

Прослойката на жадните за кървава физическа изява младежи не е хомогенна.

Повече от тях са формирани като насилници от средата, която обитават и имат нужда да принадлежат към нещо по-голямо, към някакъв силен и заплашителен колектив, който да придаде смисъл на обърканото им и лишено от ценности съществуване.

Основният източник на непровокирано насилие са сплотените в групи и подгрупи зомбита на „измъчения мачизъм".

Футболни хулигани, националисти, рецидивисти от етническите гета, тарикатеещи махленски побойници, привилегировани задници от парвенюшки произход...

Всеки си има някаква референтна група, към която се числи, или в чийто кръг иска да попадне и е готов да се докаже достоен на полето на регреса.

Различните субкултури на разрухата често се пресичат. Кварталният разбойник може да е бивш скинар, фетишизирал в миналото си Doc Martens, който днес е тренди хулиган с Fred Perry-дрескод, тренира MMA, членувал е във ВМРО, но сега предпочита да си прекарва времето пиян на български джин във Facebook страници като „Православна революция на горди бели народи", „Да освободим България от жидо-масонската робия на европейската педерЕСтия" и „В памет на Рудолф Хес".

Или може да е, напълно неразвълнуван от малоумни тоталитарни идеологии, гладко епилиран дегенерат с направени вежди, три чифта официални анцузи, карта за намаления от поне две чалга дупки и стабилен годишен бюджет за стероиден стак.

Солидна част от охранителите - като тези три генетични провала, които убиха невинния човек във Варна - спадат към втория описан подвид.

Независимо дали са фашисти или елементарни батки, лишените от идентичност анонимници на агресията споделят невероятно объркана идея за мъжество.

Те изпитват привързаност насилието - то е техният начин да се изразяват, и презират аргументите на разума.

Анти-интелектуалната им гордост е в постоянно търсене на физическа хегемония. Те искат да пребият и да убият всичко, което не разбират, което им е чуждо, непознато, различно.

Говорим за зле еволюирали примати с племенна менталност, водени от омраза и агресия към „другия" и „чуждия"- към шимпанзетата от съседната територия, които трябва да бъдат убити.

Тримата охранители от варненския мол не са част от цивилизацията, те очевидно не могат да функционират нормално в среда, в която егото не се валидира през побоя и унижението на по-слаби от същия вид.

Но парадоксално са получавали пари, за да изпълняват ролите на пазители.

Без да стъпвам върху  статистическото клише  „ново проучване показа", съм готов да се обзаложа на една кутия суроватъчен протеин, че тримата причинители на гибелта на мъжа във варненския търговски център не са изключение от правилото в тази професия.

Туморът, който трябва да бъде изрязан от тялото на охранителните фирми и силите за сигурност вероятно е много по-голям и злокачествен. Самият факт, че такива явни садисти са допуснати до подобна работа е меко казано смущаващ.

Токсичният мит, че страната се нуждае от твърда и авторитарна ръка създава хранителна среда точно за такива лаещи и биещи лузъри. Процъфтяват малките зли хора, способни на големи глупости, мотивирани от липсата на смислени хоризонти пред себе си.

Батки, батювци, батенца, бацета, бацинги, бачовци и „еййбаси машините" от всички цветове и краища почитат деведесетарското наследство на мутрите, идолизират носителите на насилие, презират слабостта на демократичното устройство и мечтаят за режим, в който те ще станат мускулеста и динамична част от ресурса на репресията.

Проблемът със субкултурата на недоволните, сексуално фрустрирани, мразещи млади мъже е по-голям отколкото допускаме.

Във фитнеси, мазета, тавани, по клубове, барове и стадиони крепне армия от агресивни неудачници. Те живеят в добре организираните групи на конформизма и посредствеността. И могат да бъда използвани.