"Вдигнете данъците на богатите!" Призивът на кандидатката за президент на САЩ Елизабет Уорън и на младата звезда на демократите Александрия Окасио-Кортес отеква остро и събира ръкопляскания на прогресивни, леви либерали, социалисти и борци за социална правда и равенство.
Макар в глобален мащаб да се говори за засилването на дясното и на консерватизма, този възход до голяма степен стъпва върху социалната идея за ляво и дясно и се противопоставя на идеите на глобализма и политиките на идентичността. И за тях някои леви апели за регулации на големия бизнес и едрите собственици, по-големи данъци за богатите и повече изисквания към тях за социална отговорност.
Иначе казано, това е времето на Анти-Айн Ранд. Американската писателка и философ, родена на 2 февруари 1905 г. в Русия е станала символ на идеологията на абсолютната свобода.
В своята философия, определяна като обективизъм, тя защитава правото на лична свобода и личната собственост, издигайки на преден план идеята за разумния егоизъм, който бута човечеството напред.
В основата си нещата са прости - който не работи, не трябва да яде, ако решим да се обърнем към българските приказки. Човек сам е отговорен за собственото си щастие и за собствения си успех и никой не му е длъжен. Ранд издига идеята за силата на духа и личността, за човека, който ще грабне своето и ще защити личния си интерес.
За нея колективизмът, идеята за общите решения рано или късно води до проблеми - в колектива личната отговорност се размива, а с това идват и слабите характери, които се крият зад идеята за общото благо. Не, Ранд много по-добре разбира личното благо, което тика света напред.
Защото в трудни времена, общността винаги се намира под крилото на единици, на онези малцина, които с труд, воля, хитрост и мисъл, са извоювали своето място. И, подобно нейния Атлас, носят обществото на раменете си.
Разбира се, към тези идеи винаги може да се подходи и с критика (не малко критика дори), но това, което Айн Ранд проповядва, си заслужава да бъде помнено - и това е, че силата на духа, волята и упоритостта винаги водят напред. И липсата на тяхната проява не трябва излишно да се възнаграждава.
А за тази идея собствените й думи говорят най-добре:
"Истината не е за всички хора, а само за онези, които я търсят."
"Човек не получава на земята нищо наготово. Всичко, от което се нуждае, трябва да бъде произведено. И тук човек се изправя пред същностната алтернатива: той може да оцелее по един от двата начина - или чрез самостоятелна дейност на своя разум, или като паразит, захранван от умовете на другите."
"Парите са само инструмент. Те ще ви заведат където поискате, но не могат да ви заменят като шофьор."
"За да каже някой "аз те обичам" на някого, трябва първо да може да каже "аз"."
"Егоистът в абсолютния смисъл не е човек, който жертва другите. Той е човек, който стои над необходимостта да използва другите по какъвто и да е начин."
"Всяко нещо винаги има две страни - едната е права, а другата - грешна. Тази по средата е винаги дяволска."
"Всички животински видове учат малките си на изкуството на оцеляването: котките, които учат котетата да ловуват, птиците, които влагат такива огромни усилия в това да научат пиленцата да летят... а човекът, чийто инструмент за оцеляване е умът, не просто се проваля в това да научи детето да мисли, а посвещава цялото му образование на целта да унищожи разума му, да го убеди, че мисълта е безполезно зло, преди още да е започнало да мисли."
"Право номер едно в света е правото на егото. Първото задължение на човека е задължението към самия себе си. Негов нравствен закон е никога да не поставя първостепенната си цел в зависимост от други хора."
"Няма друг начин да обезоръжиш един човек, освен чрез вина. Чрез онова, което самият той е приел като вина. Ако човек някога е откраднал и стотинка, можеш да му наложиш наказание, предвидено за банков обирджия, и той ще го приеме. Ще понесе всякаква мизерия, ще мисли, че не заслужава друго. Ако на света няма достатъчно вина, трябва да я създадем. Ако научим човек, че е лошо да се гледат пролетни цветя, а той ни повярва и после го направи, ще можем да правим с него каквото поискаме. Той няма да се защитава. Няма да мисли, че заслужава защита. Няма да се бори. Но да ни пази Господ от човека, който живее по собствените си стандарти. От човека с чиста съвест. Той е човекът, който ще ни победи."
"Независимостта е единствената мяра за добродетел и стойност. Важното е какъв е човекът и как се развива, а не какво е направил или не за другите. Няма заместител на личното достойнство. Няма друг стандарт за лично достойнство, освен независимостта."
"Хората не искат да мислят. И колкото повече закъсват, толкова по-малко искат да мислят."
"Какво е морал? Преценка, с чиято помощ да различаваш правилното от неправилното, поглед, с който да виждаш истината, кураж, за да действаш в съгласие с нея, себеотдаване на доброто, почтеност, да защитаваш доброто на всяка цена."
"Най-малката единица на земята е индивидът. Тези, които отричат правото на всеки, не могат да претендират, че са защитници на малцинствата."
"Лъжата е акт на отказване от самия себе си, защото човек се отказва от реалността в полза на човека, когото лъже, превръща го в свой господар и се осъжда от този момент нататък да имитира онази реалност, която според възгледите на другия трябва да се имитира. И ако човек придобие непосредствената си цел с цената на лъжата - цената, която плаща, е разрушението на онова, на което тази печалба е трябвало да служи. Човекът, който лъже света, става незабавно негов роб."
"Госпожице Тагарт, знаете ли какъв е отличителният белег на второкачествения човек? Обида от достиженията на друг човек. Тия докачливи посредствени типове, които седят и треперят да не би нечия друга работа да се окаже по-велика от тяхната, те нямат и представа за самотата, която настъпва, щом стигнеш върха. Самотата да не срещнеш свой равен - ум, който да уважаваш и достижение, на което да се възхитиш.... Те нямат начин да разберат какво е чувството, когато си заобиколен само от низшестоящи. Омраза? Не, не е омраза, а отегчение - ужасно, безнадеждно, изцеждащо, парализиращо отегчение."
"Винаги съм искала хората, които харесвам, да имат едно качество. Свободният дух. Няма нищо по-важно."
"Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва - тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено."
"Когато човек действа от съжаление противно на правдата, наказва доброто заради злото; когато човек спести страданието на виновния, то принуждава да страдат невинните."
"Човек не получава на земята нищо наготово. Всичко, от което се нуждае, трябва да бъде произведено. И тук човек се изправя пред същностната алтернатива: той може да оцелее по един от двата начина - или чрез самостоятелна дейност на своя разум, или като паразит, захранван от умовете на другите." --- И Айн Ранд, използвала социални помощи, за да се лекува от рак, който сама си е докарала с простотията си, по кой от двата начина е оцеляла? И защо трябва да се следва философията на човек, който я е изоставил в момента, когато ножът опира в кокала?
Драконче, спекулираш елементарно с полуистини и крайнонелогични заключения. Какъв проблем е някой да си върне минимална част от парите, които са му отнемани насила и да ги използва, за да се лекува? Или за теб, ако някой са го ограбили, значи не трябва да си открадне обратно парите, когато успее? Ако някой се опита да те убие, но си против правото да се убива, значи нямаш право да се защитиш, така ли? Съветвам те да не се изказваш неподготвен, на основата на някой коментар, който някога си прочел в интернет. Научи достатъчно за човека, когото коментираш и прочети някое от произведенията му. Не бъди повърхностен.
Или за теб, ако някой са го ограбили, значи не трябва да си открадне обратно парите, когато успее? --- Егати малоумието. Първо, Айн Ранд е била напълно свободна да не живее в САЩ, щом не са й харесвали американските данъци. Данъците не са кражба и никой не я е вързал да живее на място, където данъчната система не й харесва. А и парите, отишли за лечението й, далеч не са излезли само от нейния джоб или от нейните данъци. Второ, много ясно, че ако някого са го ограбили, значи не трябва да си открадне обратно парите, ОМГ. Това, че си изтърпял престъпление, не ти дава правото да извършваш престъпление. Що се отнася до самоотбраната и убийството - ненапразно съществуват понятия като "неизбежна самоотбрана" и ненапразно се говори за превишаване на пределите й, когато въпросните бъдат превишени. И, отново, приравняваш законово определени данъци на престъпления. Това е безумие. Освен това, пропускаш дребния, но съществен факт, че рака на белите дробове си го е причинал сама, като е пушила като строшен комин. Бтв, тази статия: https://www.thoughtco.com/ayn-rand-welfare-queen-government-assistance-3975224 И преди съм я цитирал. Цитат, със съкращения: Randian apologists have argued that there is no hypocrisy in taking back the money one once had to give up in taxation -- and up to a point, they have something like an argument. Unfortunately what little they have quickly falls apart. ... ...a person suffering from lung cancer will likely take far more from the system than they paid into it. The surgery she underwent alone may have used up all that she paid into it... ... If she had carefully calculated what she had paid in plus interest and took only that, no more, then one could argue that she stuck to her principles. We have no evidence that this occurred, however, and strong reasons to think that it did not. --- Та така. Щом ви харесва философия, чийто създател я е загърбил, когато му е станала неудобна, изповядвайте я - но поне бъде честни със себе си. Не вярвам да е толкова трудно.
Данъците са кражба. Защитата на този не означава да се чудиш в коя страна да забегнеш или в коя офшорка да си скриеш парите "законно". Но когато морално стане нетърпимо, данъците сами ще бъдат премахнати от обществото.
Баба ти е кражба.
Интересна е и интепретацията на рака. Реално този случай само доказва колко е права тя. Следвайки представената логика, че видиш защо да и вярваме след като тя се е възползвала от данъците на други хора - ами както и в статията използват хубава българска поговорка и аз в коментара - "не е луд тоя който яде баницата...."
"Баба ти е кражба" - много издържан аргумент. Как би накеръл акта на отнемане на собственост без съгласие?
Баба ти е много издържан аргумент. С други думи, не по-зле от мен знаеш що за тъпотия беше твърдението ти. Защо да го оборвам с издържани аргументи, при положение, че ти не си дал издържани аргументи в негова подкрепа?
Как би накеръл акта на отнемане на собственост без съгласие? --- Законно ли е или не? Получаваш ли нещо в замяна на отнетата собственост или не? И други такива.
Законността няма как да бъде аргумент. Може да бъде приет закон с който да се легализира убийството на всеки човек висок над 2 метра. Ако акта е "законен", нима няма да продължи да е убийство? "Данък" е изключително сложно завоалиран прост принцип - "Такса спокойствие". Но ако гледаме не чисто морално-философски, а по прагматично. 1. Не съм съгласен да плащам данък - отивам в затвора, каквото имущество имам ми се отнема насилствено 2. Искам да се откажа от всички услуги които държавата предлага и да спра да плащам данък - няма такъв вариант След като съм поставен в такива условия, ествествено ако се разболея тежко, ще гледам да се възползвам на максимум от чуждите събрани пари. Именно за това данъците са вредни, социалната държава е вредна и именно за това цяла Европа е тръгнала по пътя на Венецуела.
Законността няма как да бъде аргумент. --- Кой го казва? Бтв, сам казваш, че материята е сложна. Защо разсъждаваш върху нея, все едно всичко е съвсем просто? Хайде и аз да опростя, следвайки твоя пример, всичко в безумна степен, та белким разбереш какви простотии пишеш. Ако не ти харесват стоките или цените в един магазин, отиваш в друг. Ако никой магазин не те удовлетворява, може би проблемът не е в магазините, а в теб. Ако не ти харесват данъците или това, което получаваш срещу тях, в една държава, отиваш да живееш в друга. Ако никоя държава не те удовлетворява, може би проблемът не е в държавите, а в теб. Ето ти списък с държави без данъци: https://flagtheory.com/tax-free-countries/ Ако не искаш данъци, избори имаш. Еле па ако си Айн Ранд - не е като да е тънела в бедност, жената.
Можете да спорите за аспекти от философията и, но този абзац е изключително показателен за дереджето на държавата ни. Направо в десятката. Излиза, че сме обречени наистина. "Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва - тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено."
Щеше да е хубаво ако можеше да си сменяш държавата все едно сменяш магазина. 1. Раждаш се в магазина и 18 години нямаш избор 2. Плащането е задължително, независимо какво ползваш 3. Има строг ред за напускане на магазина и отиване в друг интересно е как може да има хора които толкова да защитават данъците. Все едно няма да има пътища, здравеопазване и т.н без тях. Просто качеството ще е различно а за някой може и да няма-шанс
Ако си мислиш, че можеш да опростяваш ситуацията както ти падне, а после да търсиш пробойни в опростяването, грешиш. Т.е., не грешиш, формално погледнато, обаче още в предишния коментар написах, че следвам твоя пример и опростявам безумно сложна ситуация. И никой не е казал, че смяната на държавата е лесна като отиването в друг магазин, обаче опцията съществува - особено пък за богати хора, които не искат да плащат данъци на пиявиците. Айн Ранд обаче охотно се е възползвала от благата, които данъчната система й предлага, и в СССР, където безплатно е завършила висше образование, и в САЩ после, където лечението й е било поето от държавата. От тук нататък тя и поддръжниците й да говорят колко лошо нещо са данъците е просто безумие. Все едно някоя риба да говори колко лошо нещо е водата.
@"Първо, Айн Ранд е била напълно свободна да не живее в САЩ, щом не са й харесвали американските данъци." Аз лично съм прочел почти всичко от Айн Ранд, преведено на български, и никъде не срещнах дори и намек за критика срещу данъците. Ако съм пропуснал нещо - моля да ме поправиш. Тя е против задушаващите държавни регулации в производството и подкрепя естествената склонност на хората да работят за собственото си благо, а не за благото на някакво илюзорно и абстрактно понятие "общество". Много мога да изпиша за Айн Ранд, защото ми е от любимите автори, но най- мощния аргумент в защита на нейната философия е това, че досега никои не я е оборил. Може да критикувате личността й, пороците й, начина й на живот/действително в личен план е била доста нещастна/, но не и философията й.