Ако има нещо позитивно в черната картина на така наречения наш живот, то е, крайно необичайно, но факт - едно съдебно решение. Върховният административен съд веднъж за винаги приключи сагата с разпадналия се паметник „1300 години България", известен в градския жаргон с по-циничния си ник нейм.
Въпросният Петочлен - опоскан до бетон, ръждясал скелет, изолиран с мрежи и осмиван от софиянци, е грозна гледка в сърцето на града. Не му пасваше никакъв замисъл, камо ли на величествената идея да събере цялата българска история и култура в едно гигантско тяло - след 25 години разруха, определено не. Той просто остъргваще пространството като монументална огризка от 70-тарската патриотарска линия на БКП.
Меко казано ексцентричните предложения за преустройство на паметника показаха ясно, че експертите и софиянци нямат единно мнение какво да бъде - водно огледало, център за туристи, паметник на Хан Аспарух или каквото и да е. Винаги има недоволни, но най-недоволен остава авторът проф. Старчев, който приема всяка критика или предложение за нов прочит на произведението му като лично обиден.
Паметникът пред НДК няма да бъде унищожен, а преместен, просто защото в тази му форма и на тази локация е ненужен. Защитниците му твърдят, че това е престъпление срещу изкуството, но забравят, че „1300 години България" е заченах в грях - на мястото на разрушения от комунистите Войнишки мемориал от царско време.
Това беше най-безобидният паметник от стария режим, нехаресван дори и от самите комунисти, но все пак преместването му от центъра е малка победа на разума. И е напълно възможно „1300 години България" да продължи да живее на друго място, а защо не и с друга функция, така че да привлича някого поне.
И като сме набрали скорост, ред е на Паметника на Съветската армия, който оживява в първомайските събирания на отдавна пораснали пионерчета и в среднощните акция на графити - артисти по лицата на червените окупатори. Защото не може да се каже, че младежите, които по цял ден бръмчат върху дъските и колелетата, му обръщат особено внимание.
Фън факт. По време на соца паметникът е критикуван за това, че няма достатъчно комунизъм в него...
А паметник на жертвите на демокрацията кога?
Социализмът /а не комунизмът/ е част от историята на нашата държава. И това няма как да бъде заличено. Но явно някои си мислят, че може. Само трябва да бутнат един-два паметника и .... готово. Е как да не останеш втрещен от подобна психика! Как да не си помислиш, че това е нация съставена от блюдолизци, от затънали в отчайващата си безпросветност нещастници! За чифт маратонки са готови да се изплюят върху държавата си, върху историята си, да се отрекат и от майките си даже. От текстове като горния и от някои коментари човек неусетно се сеща за една мисъл - "Най-тъмно е преди разсъмване".
така като го гледам на снимката ми заприлича на полу-свита лява ръка показваща среден....път за развитие.
Ако т.н. осмоъгълен петохуйник се премести на ново място, към него трябва да има информационна табела със следните пояснения: Изработен – година, средства, причина; Преместен поради разпад на материала и социализъма, причинил на България следните щети и престъпления ..., за които към днешна дата няма нито един наказан! “Произведението” не трябва да се реновира, а да остане в сегашния си вид, като спомен за безвремието и безумието настанило се в България за периода 1944-1989 г.
А как ли би изглеждал евентуален паметник, символизиращ следващия етап на България? 1. за едни светъл мутробароков безкраен, а за част от тях - краен възходящ период 2. за друга не малка част от народонаселението - отрезвяващо, ежедневно разочарование и битка единствено за насъщния 3. и слава богу- за някои млади, расли единствено в това време, необременени от наследствено ченгесарско минало - възможност за живот на чисто
Подкрепям статията. Такива соц недомислици като петочлена и паметника на окупаторската армия трябва да бъдат разкарани на по-малко видно място. Не разрушени, а разкарани. А за паметник на демокрацията, мили ми червени баби, ще мислим като дойде демокрацията. Засега си кътайте пенсиите и спомените за първия учител димитров.
Паяче, Живот "на чисто" е невъзможен - не само в България, ами въобще на планетата Земя. За съжаление, май само ние от цялата планета не сме го проумяли. За това най-добре е да не си го пожелаваме, защото ако наистина трябва да започнем "на чисто" - единственият възможен начин е катаклизъм, какъвто не само не си сънувала - фантазията ти няма нужната информация, за да си го представи. Та ... по тази причина викам - по-леко и по-отговорно с характеристиките и пожеланията относно младите.
За разлика от многото тук, аз наистина скърбя! Но .... не за петочлена, а за паметника - 1300 години България. Който схванал разликата, схванал. Който не .... да духа супата!
Как бе, Людмиле, питаш какво са построили!? Ми цялото черноморско крайбрежие застроиха, планините - и тях, ама че сте късогледи неблагодарници бе!