Провокация ли е да отговориш с насмешка и подигравка, като те карат да уважаваш като равни хора, склонни да подчиняват живота и ума си на детски приказки?
Нямам нищо против мюслиманите, но цивилизованите хора не се месят в свободата на другите - иначе трябва да избием всички сърби - прекалено много псуват ;).
Да се научат и те да живеят с различни от тях, не може само ние да сме толерантни, а те да вадят бомбите и пушките като им се стори, че някой не е като тях - Аллах затуй ги е натирил да живеят в пустинята - навсякъде пясък и няма различни!
Ами кво да ти кажа, аз не гледам ТВ и не ми се и гледа много много, BBC ми изглеждаше много различно и се запалих за известно време, но явно телеманията ми от детството е далечно и невъзвратимо минало... Най-лесно е човек да не се поддава на диверсията, а и да стигне до терор и въобще война с ниска интензивност пак целите на такова нападение са да се промени културата и обществото ти в полза на врага. С други думи и да боли по-добре бъди себе си иначе вече си победен. Аз така гледам и на войната срещу терора - дори само фактът, че се каза тая фраза от президент на US означава, че US вече не е демокрация. За първи път се впечатлих критично, за да прещтрака нещо у мен преди години от книгите на Джери Пурнел за Спартанската империя - това е хилядолетие преди онова описано в издадените у нас "Прашинка в божието око" (заедно с Лари Нивън). Там тематиката е точно такава - война с подривни средства и демокрация, която оцелява въпреки, че не може да ги спре, доста убедително и много въображение за подробностите във войната е написано (формално е фантастика). Каквито и мерки да взема държавата срещу диверсии и терор те не трябва да подменят ценностите, на които стъпва обществото й - тия ценности са го създали и те са целта на врага. Ами аз разсъждавам по тоя начин - няма смисъл да се превръщаме в кръстоносци, щото това ще ни направи отражение/копие на ислямските фундаменталисти. Страха ни, паниката и готовността веднага да продадем свободата си срещу сигурност са индикатора, който казва на врага ни, че атаките му очевидно ни огъват. Знам, че лесно могат да се намерят аргументи срещу това, но те само звучат правдоподобно, защото всяка аргументация на повече власт винаги пренебрегва факта, че обществото много трудно може да си извоюва свобода и когато отстъпи връщането е бавно и болезнено. В крайна сметка ако човек не се огъва много лесно ще секне и местната подкрепа за религиозните идиоти, докато даваме ли власт на яда и страха си направо галим струните на религиозната омраза в главите им. В крайна сметка и като жертви понасянето на редица атентати би било много по-евтино от жертвите на война и диктатура - към каквото вървим сега. Вече врага е и от вън и вътре, като вътрешния враг вечш са самите ни правителства лутащите се между искрено желание да ни защитят и изкушение да ни владеят (говоря извън мащаба на България разбира се).