Черноморието бавно, но уверено се превръща в бетонирана крепост, която може евентуално да издържи на земетресения, урагани и по-леки ядрени атаки. Плажовете пък вече са един малък своеобразен Дисниленд, в който има всичко - ресторанти за бързо хранене, ресторанти за бавно хранене, батути, пързалки и така нататък.
Ясно е, че на подобно място не може да идеш как да е и един десетсантиметров ток по пясъка си е направо задължителен.
А не толкова далеч във времето и по-точно през 90-те на плаж се ходеше далеч по-различно.
В онова вълшебно десетилетие плажът хем не беше място за модни дефилета и живи реклами на доктор Енчев, хем си беше цяла институция, която се посещаваше с нужното уважение и ритуали.
Да, на никоя жена не ѝ хрумваше да положи тежък вечерен грим и да отиде на пясъка като индианец в цветовете на войната. Мъжете пък още не познаваха чудесата на епилацията и някой и друг космат гръб си беше в реда на нещата.
Но на плаж се отиваше само след внимателно планиране и подготовка, а в логистичен план трябваше да се пресметне как от квартирата до брега да бъдат пренесени а) провизии б) хавлии и в) евентуално надуваеми неща, за които ще стане въпрос по-надолу. Причината е, че така наречените капанчета бяха по едно, максимум две на плаж и асортиментът беше минималистичен като интериор от шведски мебелен магазин.
Във въпросното капанче нямаше двадесет вида коктейли с имена като "Морната Жулиета" и "Бетонен плуг". Имаше бира, мента, мастика и безалкохолни. Цаца и картофки, но без суши, коктейли от морски дарове и хладно просеко. Всичко друго се пакетира и носи в собствени торби и хладилни чанти - от прасковите и смокините до сандвичите с лютеница и хамбургски салам и вафлите "Куку-Руку".
За повече гурме изживявания можеше да спреш някой чичко, който разнася царевица или яйчени кремчета в психеделични цветове.
Освен хранителните провизии се носеха и атрибутите за забавление, а именно вестници, сканди (ако не знаете какво е - питайте родителите си), карти, табла, шах за интелектуалците и вече споменатите надуваеми стоки.
На по-младите може да им звучи странно, но първите надуваеми дюшеци бяха абсолютен хит и ви превръщаха в най-желаното другарче на плажа, но имаше един проблем - пукаха се ужасно лесно. Едно рязко движение и муцуната на Дино или Малката русалка се спаружваше тъжно на стафида.
Плюсът беше, че ако е здрав, надуваемият дюшек служеше не само за забавление, но и за удобна алтернатива на лежането директно на пясъка. За ужас на хората с гръбначни проблеми, през 90-те шезлонги нямаше - нито от 3 лева, нито от 30. В по-ветровитите дни истинското приключение беше как да си опънеш хавлията и да я опазиш да не избяга като летящо килимче.
Сянката също обикновено беше твоя лична отговорност, ако не искаш да заприличаш на руски турист в първия му ден от ваканцията по Черноморието. Ако все пак се стигнеше дотам - нямаше скъпа козметика, която да спести болката, лющенето и аграрния тен.
Имаше кисело мляко, за което преценяваш дали ще е по-полезно намазано по кожата, или претворено в айран и таратор. Така или иначе е ясно, че тая разлика на презрамки скоро няма да си иде.
Истината е обаче, че във всичко това имаше огромна доза чар.
Тоновете пясък в косата и банския бяха изнервящи, да прибираш целия плажен арсенал обратно в квартирата беше изтощително начинание, а на другия ден подготовката като за високопланински преход се повтаряше - от сандвичите до вестниците и скандито.
Не се оплакваме, че всичко вече е на една ръка разстояние - готова храна, парашути, бънджита и коктейли от морски дарове. Но пък, ееех, едно време какво ходене на плаж беше...
