Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Каква украса в тая софийска грозота...

С каквото и да се окичи през декември градът, ще изглежда като на свинче звънче Снимка: БГНЕС
С каквото и да се окичи през декември градът, ще изглежда като на свинче звънче

На мен пък ми е абсолютно безразлично дали и каква коледна украса ще има в София по празниците - стига да не е гърмяща, трещяща, падаща върху хората и изобщо - опасна в буквалния смисъл на думата.

Дали е опасна за тънкото естетическо чувство на гражданите на столицата и най-вече на тези, които държат да се произнесат гръмко и в писмена форма, намирам за въпрос от периферна важност. Въпреки че живея в София.

Защото за поредна година установявам, че няма никакво значение на какво е решила да заложи общината за празниците - да сложи украса, да не сложи, да опита нещо по-различно или да се спре на традиционното - писъкът ще е грандиозен.

Златни арки, костенурки, бъчви, наденици, живи елхи, изкуствени елхи - няма угодия.

Във Виена не било така, нито в Прага, да не говорим за Будапеща. В София украсата или е мизерна и бедна, или не на място, или нескопосана, не създава коледен дух, или пък е твърде "арт" и не подхожда на околната среда - като например тенекиени арки с червен килим на храм-паметник.

Не съм била във Виена по Коледа, но когато съм посещавала прочути европейски градове друга разлика ми е правила впечатление, всеки път. Там не е мръсно, тъмно, кално, унило, с дупки по улиците, с олющени фасади, с разбити тротоари, нацвъкани с кучешко ако.

Подозирам, че и по Коледа е така, и съответната украса блести и създава атмосфера върху чисти и подредени улици, със спретнати, поддържани сгради, които така или иначе са си красиви. Тук каквото и да се окичи през декември, ще изглежда като на свинче звънче.

Което се и случва - грозното си остава грозно и като го закичиш с гирлянд.

И понеже вземаме за аршин чуждите столици, се изкушавам от още едно сравнение.

По време на първия сняг, който традиционно изненада София, бях в Япония - страна, в която от мерки за сигурност кошчетата за боклук по улиците са изключение, а не правило, и в която няма да видиш и един отпадък където и да било.

Когато се върнах, почти се шокирах. Снегът, ледът, студът и зимата отдавна си бяха отишли, но купищата опадали клони още си бяха по тротоарите. Въргаляха се там от поне седмица.

Това ме дразни - включително и естетически - в пъти повече от странни златисти арки и дори повече от бъчвите и кебапчетата до "Невски".

Мръсотията, за разлика от нескопосаната коледна украса, е напълно неприемлива в който и са било град, а по гореописаните места пречещите клони щяха да бъдат разкарани за минути.

Дразни ме, както ме дразнят и калта по улиците, паркиралите върху тротоарите коли по кварталите, боклуците и всичко, което определя градската среда на София като сива, мизерна и унила.

И много бих се радвала огромната гражданска енергия и естетическо възмущение да се попренасочат и в тази посока на борба с градската грозота. Както за упражняване на натиск върху общината да си върши работата както трябва, така и върху самите цапащи.

Целогодишно, не само по Коледа.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените