"България отдавна, без да го забелязва, върви по пътя на реабилитация на нацизма." Това е един от изводите на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова по повод започналия в София демонтаж на фигурите от Памет ника на съветската армия в българската столица.
В официална позиция, пълна с обиди към страната ни, намеци как Европа е завладяна от нацизма, а България е плацдрам на крайнодесни организации, Русия се опитва да ни убеди, че този рушащ се паметник трябва да стои в центъра на столицата ни во веки веков.
Отношението на Русия към историята, особено когато става въпрос за Втората световна война, лесно може да бъде сравнено като това на анимациите на "Дисни" към приказките, само дето има по-малко принцеси.
Кремъл има лошия навик да извърта историята по всевъзможни начини, само и само за да впише миналото в наративите, които иска да разказва - както на собствения си народ, така и на света.
Мария Захарова определя действията по демонтажа на скулптурите като "особено цинични, в условията на галопиращ растеж на неонацистките настроения в самата Европа, деградиращо положение със спазването на човешките права и чудовищна фалшификация на историята".
И това, казано от държава, която:
- преди година започна завоевателна война;
- пропагандира всячески крайнодесен национализъм и империализъм;
- насърчава създаването на младежки "патриотични" паравоенни организации, където деца в униформи и с ленти със стилизиран символ на ръкавите сглобяват автомати;
- организира култ към личността на държавния си лидер;
- смачква всякаква вътрешна опозиция в страната.
Властите в Кремъл така и не разбраха, че въпреки цялото биене в гърдите за борбата с фашизма, именно те в момента напомнят най-много на Нацистка Германия от всички държави в Европа.
Да, Захарова може и да е права, че Паметникът на съветската армия у нас в момента бива демонтиран заради вътрешни политически борби. Това обаче с нищо не отменя факта, че на този монумент така или иначе мястото му не е в центъра на София.
"Варварските действия на българската страна нямат оправдание и прошка", пише още тя.
А какво да кажем за варварските действия на СССР в България, обрекли страната и първо на окупационен тормоз, а след това и на 45 години подчинение пред Москва?
На 8 септември 1944 г. Червената армия нахлува в България като вражеска сила и след това се установява като окупатор, който не се притеснява да пребива, убива и изнасилва. И всичко това на издръжка от Българската държава.
Кремъл развява знамето на историческата памет, но нарочно пропуска всички нелицеприятни детайли.
Този паметник може и да е издигнат в чест на победата над нацизма, но за българската история той просто има и друго, много по-мрачно значение. Той е символ на един жесток, тоталитарен режим, при който България за близо половин век бива подчинена на чужда държава.
Истината в случая е, че колкото и говорителката на руското външно министерство да говори за вината на България за утежнените двустранни отношения, властите в Кремъл са бесни, защото страната ни просто вече не е техен сателит.
Яд ги е, че събитията у нас и на Балканите в по общ план не се случват по тяхно желание и замисъл, а възможността им да влияят на процесите намалява значително.
Очевидно това за Русия означава страната ни да е "от грешната страна на историята".
Факт е, че връзката между двете ни държави я има - тя е там още от Освобождението и вероятно ще остане още много дълго. Но когато Москва се държи явно като враг, заплашва, обижда и размахва пръст, какъв ни е интересът да стоим като послушен малък брат?
Може би когато Кремъл престане да се държи като вбесена разпадаща се империя и започне да третира околните държави като суверенни сили със свое национално достойнство, може би тогава пак ще си заслужава да погледнем към Русия като към приятел.
Старата мъдрост гласи, че няма вечни приятели, има вечни интереси. В момента просто нямаме интерес да сме приятели с тази Русия.
Затова и няма никакъв смисъл да продължаваме да търпим - нито грубото поведение на говорителката на руското външно министерство, а още по-малко уродливия Паметник на съветската армия.
