"България и Румъния са просто бази на НАТО. В България цялото крайбрежие е с наши граждани. Те ще започнат с демонстрациите... Това не са държави, с които има смисъл да се съобразяваме. Ще ги ударим, но първо трябва да приключим с Украйна."
От дни насам в социалните медии се разпространява видеото с този заплашителен коментар на заместник-председателя на Долната камара на руската Дума - Пьотр Толстой - от негово телевизионно участие.
Гневни, уплашени и настървени коментатори - при това, забележете, българи - обясняват, че това ще е заслужената реакция на Русия срещу непослушната България, която си позволява да дава оръжейна помощ на Украйна.
Нека е ясно още от самото начало - шансовете България и Румъния да бъдат нападнати от Москва са нищожни и пренебрежими, като причините затова са няколко.
От една страна, в момента Русия едва събира сили, за да удържа доколкото може позициите си в Украйна, което прави откриването на нови фронтове на войната откровено невъзможно.
От друга, ако Русия имаше смелостта да нападне държава членка на НАТО, отдавна да го беше направила с балтийските страни като Естония, Литва и Латвия, които проявяват далеч по-открито агресивна политика спрямо Кремъл от тази на България. Да не говорим, че споделят обща сухопътна граница с Русия.
А като добавим към това и колко активизиран е самият Алианс от началото на войната в Украйна, Москва със сигурност не иска да влиза в този бой, въпреки всичките си ядрени оръжия и наперено поведение.
Защо тогава хора като Пьотр Толстой и бившият премиер и президент Дмитрий Медведев лаят толкова и дрънкат с оръжията на войната?
Отговорът на този въпрос е прост - за да предизвикват настроенията на страх, гняв и несигурност, които вече споменахме. Да разколебават позицията, която страната ни е заела по отношение на войната в Украйна и да дискредитират всеки опит за подкрепа за Украйна - нападнатата страна в този конфликт.
Редица коментатори и анализатори от България и чужбина са категорични - единственият шанс на Русия да постигне реална победа в тази война е Западът да спре подкрепата си за Украйна. Само тогава руските сили ще получат глътката въздух, която да им даде шанс да тръгнат отново в настъпление.
Без това спиране на подкрепата руските войници ще трябва да се изправят срещу по-добре екипирани, по-мотивирани и по-добре организирани войски. В момента положението е такова, че с малки стъпки Украйна си връща части от територията, а Русия се задоволява с това да бомбардира цивилни обекти в украински градове.
Ако Москва беше толкова силна и могъща, щеше ли да се спре на такова положение?
Затова в редица страни в Европа, но най-вече в държави като България, където сантиментът към стария "Голям братушка" все още е силен, се натиска с такива хибридни атаки - информационна война, подкопаване на доверието в институциите и всяване на страх и несигурност.
Проблемът с изказвания като това на Пьотр Толстой обаче идва от наглостта, която извира от тях. Защото в опита си да дрънчи с оръжията на войната, той показва истинското отношение, което хората по върха в Москва имат към България.
И то със сигурност не е като към братска държава. Да цитираме отново: "Това не са държави, с които има смисъл да се съобразяваме".
Не, Русия отдавна е обявила България за неприятелска държава, а от още по-отдавна се държи със страната ни като с непослушна бивша колония, която трябва да бъде усмирена. Това е поведението на империя, която сякаш никога няма да гледа на по-малките държави като независими и суверенни играчи.
Самият Пьотр Толстой никога не е криел пренебрежителното си отношение към страната ни - още помним онзи му коментар, че България е за купуване, тъй като руснаци вече били изкупили половината българско крайбрежие.
И именно това трябва да е червената лампа за всички, които си мислят, че с поведението на "преклонената главица" и послушанието пред Москва ще си спечелим някаква индулгенция или специално третиране.
Когато налице имаш такова грубо отношение на пренебрежение, на свеждане до безволева територия, която трябва да се управлява от една или друга велика сила, търсенето на партньорство е безсмислено.
Ако един ден въобще се стигне до това да се изпълнят мокрите фантазии на русофилите и Москва наистина тръгне в настъпление, излизащо извън пределите на Украйна, най-доброто, на което те могат да се надяват, е да получат отношение именно като към лакеи и нищо по-добро.
Добрата новина е, че подобен сценарий е твърде малко вероятен. Украйна все още се грижи за това Русия да се задави с експанзионистките си амбиции.
Надеждите са, че с упоритост и международна подкрепа Киев ще успее да изтласка окупаторите от своите територии, а наглите политици в Кремъл ще останат да ближат рани и да размахват войнствено юмруци... само отдалеч.
