Всеки, който е срещал кореняк софиянец, знае как изглежда този плам в очите, тази гордост от факта, че във вените им тече софийска кръв, примесена с прах от жълтите павета и щедра доза фини прахови частици. И това не се дължи само на адресната регистрация, а и на обиграните хватки, които се развиват в китната ни столица.
Да си жител на София не е поле в личната карта или регистрация CA и CB.
Да си софиянец говори за наличието на цял арсенал от умения за приспособяване и оцеляване в градска среда и навици, които се създават, когато делиш пространството с над един милион души с все панелките, автомобилите и навиците им.
Някои са с номер от волната програма, други - с цял цирк, но пък всичко това свидетелства, че си гражданин на столицата, дори и да не си роден в нея.
Ето 5 не особено приятни неща, които показват, че сте истински софиянци, даже и гражданството ви да не е признато на хартия.
Софиянецът е софиянец, когато е на път
Никой не трябва да се хвали, че е истински софиянец, ако поне веднъж не се е возил в пиков час в градския транспорт. "Веднъж" е малко скромно, защото не може да се усети цялата палитра от преживявания, затова нека кажем - минимум два-три пъти.
Под пиков час разбираме делничен ден, в който половин София се е насочила към центъра или Бизнес парка, учениците по чудо са на присъствено обучение и цели орди (щяхме да напишем орки) са се втурнали по задачи. За капак именно тогава в приключението се впускат и немалко пенсионери, които са решили да се разтъпчат точно в 8-9 сутринта.
Емоцията от тълпите е трудна да се опише думи прости, но ще се опитаме. Тя варира от страх, че ще забременееш между няколко спирки от случаен човек, до колебание дали странната миризма, която усещаш, е от някой пътник или от сандвич с кейл и кълнове, който се разпада безпощадно в нечия раница.
За Бога, братя, къпете се!
"Карти и билети за проверка"
Всеки обича адреналина и живота на ръба, затова мнозина се возят в градския транспорт без превозни документи и изпитват неповторимата тръпка да дебнат за контрольори, заради които си държат очите на четири, докато не слязат на своята спирка.
Истинското приключение започва, когато човек с телефон за 1000 лева започне стръвно да се оглежда за зарязани билетчета, мигва за секунда и отнякъде като нинджи вече са изскочили контрольорите с "Карти и билети за проверка, моля!". Често без "моля".
Няма по-добър начин за каляването на софийския дух и тяло от бягането от контролата. Започва се от шмугване между пътниците и молби до Господ да не ви забележат и се стига до драматични превъплъщения, в които сте екзотичен турист, който не знае откъде да си купи билет и никога през живота не е виждал перфоратор.
А ако нищо друго не мине, нито "Ама аз съм само за една спирка" или "Нямам точни, а шофьорът не продаваше", остава само едно - да слезете на първата спирка и само да се надявате, че тичате по-бързо от хората с устройствата за проверка.
Маркиране на територията
Обиграният софиянец притежава кола, с която ходи дори и до близкия магазин за две вафли, затова развива ловни инстинкти на животно в джунглата, защото в София е по-вероятно да намериш пари на пътя и спунк - в гардероба, отколкото свободно паркомясто.
Ако досега не сте измислил някакъв хитър и изобретателен начин да си маркирате територия за паркиране - откраднат знак Stop, туба с вода или стара тоалетна чиния, то още не сте се окопитили напълно, за да се хвалите на роднините в провинцията, че сте софиянец. Но сте с крачка по-близо, ако сте се карали или сте били на косъм от сбиване за място на обществен паркинг.
Да ти свирнат на светофар - безценно
Човек, който е живял доволно количество години в София, се научава да не блее като овца на светофара и да не лети в облаците, особено когато кара, защото трафикът е натоварен и няма време за броене на звездите. Или тръгваш още на жълто и с мръсна газ, или чак до вкъщи те преследва хор от клаксони и споменавания на роднини от женски пол.
"Како, имаш ли 10 стотинки?"
Култова реплика из улиците на София, която всеки мастит столичанин е чувал, независимо дали си върви по "Витоша" (булеварда, в планината още не сме чучвали тази фраза), или е седнал в ново модерно хипстър заведение, където пие цветни био коктейлчета със сламка от макарон.
И ако досега никой непознат не ви е предлагал личната си карта, китка здравец или да погледне в бъдещето ви и да каже коя банка ще одобри ипотечния ви кредит срещу дребни стотинки за баничка или за билет до провинцията, трябва да скъсате свидетелството си за гражданство и да забравите, че сте жител на София.
Обиждал си на "селяни"
Не си истински софиянец, ако досега не си обиждал хората на "селяни", макар и да си родом от провинцията, и тайничко не си мечтал да върнат всички приходящи обратно по родните им места, защото ти е дошло до гуша от слушане на различна от шопската реч.
Айде дай един хлеб и едно млеко, че изгладнехме...
