По какво се познава, че е дошла дъъълга поредица от почивни дни и мними болнични, с които те да бъдат обединени в една масивна, многодневна почивка?
Познава се по това, че на ГКПП Кулата - Промахон стават спонтанни боеве на опашката от чакащи коли. Че пътят от София до Стара Загора отнема около шест часа, нов кичур бели коси и псувни, които дори не знаехме, че имаме в речника си. И че заради гореизброеното столицата остава без голяма част от своите обитатели.
Да, в социалните мрежи почивните дни пристигат с двеста снимки в минута на "празна София". Кадрите показват призрачно пусти булеварди и площади и паркове, из които няма кой да те напсува. Наистина ли някой намира красота в тези снимки?
В идеята за обезлюдени градове няма нищо красиво.
Празните улици и градски пространства напомнят на постапокалиптичен пейзаж или най-малкото на постчернобилския Припят. За мнозина те носят и спомена за най-трудните и тревожни дни на пандемията, когато хората изчезнаха от улиците на редица европейски градове, къде заради забраните за излизане, къде - съвсем доброволно.
Подобни асоциации никак не са ни приятни, напротив. Остава ни само в изблик на артистизъм да си принтираме някоя подобна снимка и да ѝ дорисуваме зомбитата, ядящи човешки мозъци.
Никой не може да ни убеди, че градинката пред Народния театър е по-чаровна, когато из нея не са разпръснати хора от всякакви възрасти, които се смеят, свирят на укулеле или лениво дремят под слънцето, защото снощи небиблейски са прекалили с питиетата.
Та нима Борисовата градина изглежда по-добре, когато из нея не щъкат хора, никой не пие бира по пейките и нито едно дете не врещи, защото сладоледът му не е в правилния нюанс на розовото?
Дори и в блъсканицата из супермаркетите има известен чар, защото ако не си се скарал с някого, че си е зарязал количката напреки на пътеката и е отишъл да изучава щанда с кисело мляко, бил ли си на пазар въобще? Именно тълпите карат един град да ври и кипи, да има атмосфера и дух. Тълпите карат града да се усеща като град, а не като селски мегдан.
Ще кажете - ама, Южени, по-яко е да няма задръствания, да има къде да се паркира, да е по-чистичко. И ще ви отговоря, че е така.
Само че зловещи задръствания, в които ти преминават половината младини, има в цял свят.
В куп световни метрополиси докато прекосиш с колата пет светофара и вече е дошло времето да купуваш околоочен крем против бръчки, както и успокоителни, от по-силните. София няма как да направи изключение, особено като вземем предвид силно изразения афинитет на всяко семейство да има по поне два автомобила.
Липсата на паркоместа пък далеч не е по вина на хора, които просто искат за себе си по-добър живот, и е казус, който с малко общинска воля може и да се разреши. Ще ви подскажем - няма да е "като върнем жителството" и "селяните си отидат по родните места".
А чистотата - чистотата, Санчо, зависи от всички нас.
От мен, теб, децата ти и дори внуците ти. Уравнението е просто - дори и сутрин, обед и вечер да минават дамите от Чистота-София и да въртят метлите по-чевръсто и от Хари Потър на мач по куидич, ако ние мърсим с още по-висока скорост и ефективност, София няма как да е чиста.
Така че вместо да изпадаме в измамна радост, че "София най-накрая е празна", нека отбележим със задоволство, че обитаваме жив, динамичен и красив град.
Вярно, красив по свой си начин, но все пак красив!
