"Усетих голямо смущение в Силата, сякаш милиони гласове изведнъж извикаха ужасено и след това внезапно бяха заглушени. Страхувам се, че нещо ужасно се е случило."
Репликата е от най-стария "Междузвездни войни", произнася я Оби-Уан Кеноби, когато оръжието на Империята - Звездата на смъртта, унищожава планетата Олдерон, заедно с всичките ѝ жители. Цял един свят изчезва за миг, а после тишина.
Същото стана, когато на 4 октомври вечерта спряха Facebook, Instagram, Messenger и WhatsApp.
Разликата беше, че повечето хора нямаше къде да извикат от ужас, т.е. да споделят с приятели и познати това, което те вече знаеха. И се видяха принудени да осъзнаят, че смартфоните по принцип са и телефони, ама е по-тегаво, когато не можеш само да сийнваш, ами трябва да посветиш вниманието си изцяло на разговора с човека отсреща.
Милиарди глътнаха червеното хапче и останаха без "социалната" мрежа, която ежедневно им носи заблудата, че са "свързани" с близки, познати и непознати; че мнението им по всички възможни въпроси има значение; че най-важната информация в света се намира в NewsFeed-а им.
Наркоманията се усеща най-силно, когато нямаш достъп до наркотика си.
Е, не е ли това да отваряш отново и отново Facebook приложението на смартфона си, докато се търкаляш в леглото си, само за да видиш, че все още не работи, същото като пияница да лежи на улицата и да върти в ръце празна бутилка, чието съдържание отдавна е изпил? Всички го направихме по няколко пъти, на въздържалите се - честито!
И докъде я докарахме, когато Facebook спря за няколко часа? Спря ли Земята да се върти? Спря ли да има смисъл животът ни? Не, но и не открихме колко хубаво е да се живее без социални мрежи, колкото и да се перчат с такива прозрения някои.
Същите някои, които споделиха колко хубаво било без Facebook, като го написаха... във Facebook веднага, когато отново имаха достъп до него. Кого лъжат? Себе си или онези, чийто палец или смеещо се емоджи очакват?
Да видим какво всъщност се случи при спирането на Facebook:
1. Времето за ползване на тоалетната рязко спадна.
2. Потребители на Twitter - че дори от официалния профил на Twitter - се подиграваха. В до 280 символа. Малко тъжно е да се радваш на това, че се сещат за теб, за да обсъждат, че друга социална мрежа не работи.
3. Чичо Пенко от 17 апартамент си счупи рутера, защото за него интернет и Facebook е едно и също и щом второто не работи, проблемът е в рутера, неговата майка китайска...
4. Един Марк, живеещ на хиляди километри от чичо Пенко и неговия 17 апартамент, загуби едни пари. За доста повече от един рутер. Ама си има други (пари, не рутери), няма какво да го мислим.
"Наспахме се" също витае като последствие от Faceбъга. Пълни глупости. Малкият екран просто беше заменен за една вечер от по-големи екрани, били те тези на компютъра, или телевизора, и няколко филма бяха изгледани с повече внимание. Сънят пак е разстроен, очите пак го отнасят, а единственото, което си почива, е палецът, на който са спестени безцелните минути скролване.
А на големите екрани е пак същото и като на този на смартфона - драма, екшън и комедия, но поне измислените персонажи са искрени и можеш да видиш в измислените им истории, че истинският живот всъщност може да бъде и гаден. А не като виртуалната приказка, която истински хора си създават чрез измислените виртуални представи, които пробутват на познатите си.
С други думи чичо Пенко нито е любимец на жените, въпреки огромното количество правени на Paint сексистки колажи, които пресподеля (сам не може да направи), нито разбира нещо от политика, което е видимо от факта, че споделя "новини" с "разкрития" от случайни блогове.
Днес ще се посмее на това, че една вечер е нямал Facebook, но всъщност вътрешно е щастлив, че има къде да сподели със света, че е било така. Нуждата е задоволена, палецът пак ще страда от безцелно прехвърляне на други подобни смешки, в търсене на нещо смислено.
И може би дори ще прочете тази статия, до която ще е стигнал именно чрез Facebook.
Олдерон не избухна. Спи спокойно, Оби-Уан Кеноби.
