Ще прощавате за заглавието, но този рефрен традиционно става актуален, когато се стигне до протести и блокиране на улици и кръстовища. Нужна е сенчица все пак, не може да се прави качествена окупация под жаркото августовско слънце.
Така палатките се явяват подходящо решение. Тях където не ги сееш, там никнат, но то това е и идеята.
Семената на революцията намериха почва първо около Министерски съвет (логично), после на "Орлов мост". Метафорично под крилете на промяната, буквално - на едно от най-натоварените кръстовища в София, защото точно тази блокада ще има най-голям отзвук (бил той овации или сочни ругатни).
Блокирането на кръстовището пред Софийския университет стана малко ту го има, ту го нема, а покрай него почна и едно кратко мерене на палатки - кой бил автентичен протестиращ, кой не.
За някои протестирането е моментен израз на трупано дълго време недоволство, за други сякаш е почти професионално поприще, цялата им личност, и само чакат някой да викне "Протест!", че да изкарат плакатите от килера и да тичат към огнището на бунта.
След като се оказа, че лагеруването по улиците на София през лятото тормози трафика, но не и управляващите, протестиращи решиха да блокират друго кръстовище - това при Румънското посолство. Сигурно защото голяма част от автомобилното движение, минаващо през "Орлов мост", се пренасочи там през последните седмици и доведе до задръствания за чудо и приказ.
Не видях блокадата, чух я - виковете "Оставка!" и вувузелите скоро бяха придружени от яростно натискане на клаксони, а малките улички в района - от още по-яростно ръмжене на двигатели на шофьори, бесни, че не могат да преминат през кръстовището.
Един протестиращ на следващата сутрин обясни, че идеята да се блокира ново кръстовище била протестиращите да бъдат чути. Е, бяха. От живеещите наблизо и от всички, искащи да преминат по този път.
Чуваемост липсва по горните етажи. Не на околните сгради, там се чуваше, а онези на властта. Ако блокирането на кръстовища - от 100, 1000 или 10 000 души - можеше да доведе до реализация на исканията на протестиращите, това вече ще се е случило.
В случай, че утре наистина се стигне до оставка на кабинета, това ще е тактически политически ход. Да, блокадите може и да бъдат изтъкнати като причина, но по-скоро ще са оправдание.
За разлика от протестите, в политиката се следва не емоция, а план. И то такъв, който в крайна сметка да е в полза на прилагащия го.
Отношението на властта към блокирането на кръстовища напомня на незаинтересована търпимост. Сякаш това, че зоната покрай "Орлов мост" вече е пешеходна е новото нормално.
Органите на реда реагираха, едва когато протестиращите излязоха извън вече "отписаните" кръстовища и няколко часа след блокадата на това пред Румънското посолство, тя беше разчистена от жандармерията.
Така докато протестиращите с тази нова блокада се опитаха да "предупредят", че и други централни пътни възли в столицата могат да бъдат затапени, властта отвърна с предупреждение, че няма да толерира това по начина, по който сякаш толерира "Орлов мост" и площад "Независимост".
А стигнало ли се е до толериране на гражданското ти неподчинение, могат да се направят изводи как се гледа на него и доколко то може да даде резултат в тази си форма.
