Гледам го - симпатично момче, добре облечено, с дънки и тениска...
След това се взирам по-внимателно в бицепса му, който мартенското слънце и първите къси ръкави са изкарали на показ, и се втрещявам.
Вярно, че сме в дните около Трети март, но все пак ме шашка, че оттам строго, но справедливо ме наблюдава татуираният лик на (малко криво нарисуван) Васил Левски, а под него реве мощен български лъв, сякаш изскочил от сънищата на някой аниматор от Disney, който в последният момент е отпаднал от "Цар Лъв". Май се мяркаше и паметникът на Шипка, но не мога да се закълна...
Язък, викам си аз на чист български, докато цялото ми добро впечатление и хормонален заряд се изнизват на кино без шанс за завръщане.
Да, татуировките са мощен афродизиак, когато са направени умело и са на мястото си, защото носят един такъв леко престъпен чар. Нерядко стотиците левове, похарчени за ръкави с трайбъли, гърбове с орли и рамене със сложни плетеници от захарни черепи и древни келтски мотиви се отблагодаряват.
Ако обаче са като рисувани от пиян затворник с кука за плетене в едната ръка и туба зелен туш в другата, те са още по-мощен репелент за потенциалните свалки и потенциалния секс. С други думи, татуировката доста силно нашепва за IQ-то на нейния собственик и ако стойността на този коефициент е равна на стайната температура, това си личи по боди арта.
Крачката между бицепса с Левски и правописа тип "BALGARIA NA TRI MURETA" например е миниатюрна.
Също толкова лесно е хем да имаш татус на глаголица, хем да смяташ, че Путин е най-великият политик на нашето съвремие.
Група руски учени още разсъждават каква е неразривната връзка между татуираните възрожденци и глаголически букви, страстта към официалните анцузи, топлите чувства към Москва и любовта към патриотарските лозунги, начаткани с кошмарно много правописни грешки. За момента екипът специалисти е сигурен, че такава връзка съществува и че действително е неразрушима, но не могат да докажат напълно защо става така.
По-скоро ЕМА ще одобри руската ваксина, отколкото да даде отговор на последния казус.
Също толкова крепка е връзката между татуировките панделки под женското дупе и промискуитетното поведение на същото това дупе.
Едно време имаше и по-големи класики като бодливата тел около нежната ръка на Памела Андерсън, която стотици дами изкопираха, или пеперудите, кацнали на кръста, точно над подаващите се закачливо прашки в електриков цвят. Това бяха и все още са детайли, които нашепват, че притежателката им е момиче с богат житейски опит и интереси в областта, за която Кобилкина дава съвети.
Сега бодливата тел, пеперудите и накокържените скорпиони са изместени от панделки, финтифлюшки и вечното "Only God can judge me". Демек: "Свършила съм толкова много простотии, че ви е бедна фантазията". Пък и да я съдите, и да не я съдите - все тая...
В графата между "Съмнителни" и "Не го правете никога!" попадат и всички уж гангстерски татуси, които във вашите очи ви правят двойник на Белязания с бяло около носа, а в очите на другите ви превръщат в човек, отскочил до тату-студиото след петата ракия и попаднал на не особено съвестен татуист.
Всякаквите калашници, пищови, димящи дула и пачки са абсурдни, особено ако сте айти от Бизнес парка, което е хоумофис от март миналата година, а преди това "живот в подземния свят" е значело да вземете метрото от "Обеля" до "Младост" 4.
Затова преди да се втурнете към някой гараж, в който Пешо Иглата твори своите шедьоври върху кожа, помислете хубаво, за да не стане като поговорката "Вместо да изпишеш вежди, да избодеш очи".
И оставете Васил Левски и Христо Ботев на учебниците по история, те самите биха ви били благодарни за това.
