Честно казано, не смятам, че е особено добра идеята за 111-метров пилон за знаме на Рожен, издигнат с дарения от държавни компании и предизвикващ меко казано спорни ефекти върху природата.
Виждам твърде много дребни и неотработени комплекси в този стремеж за "най-високото", за ултра показното, защото те идват със своята реална цена и последствия.
Когато обаче излезе новината, че дни преди официалното откриване на пилона, българското знаме на него е паднало, това беше еманацията на голяма част от притесненията ми по отношение на този проект.
За мен знамето е символ на България, който е лишен от всички дрязги, които имаме помежду си като народ. То е светло и чисто, отвъд ежедневните крамоли и глупости. Всеки, независимо от политически и културни позиции, трябва да може да се припознае в него и да го приеме като свое, без самото то да е на когото и да е. Българското знаме е на България и никой не може да го монополизира за каузите си. То е над тях. Това поне е идеята.
Чисто физически националният флаг трябва да бъде точно такъв - чист, ярък, в точните цветове по закон, без националния герб на него, без каквито и да е други добавки или някакви шарении.
Ще може ли обаче българското знаме да остане чисто и неопетнено, когато е с такива внушителни размери и съответно тежест, издигнато на толкова високо и оставено на природните елементи - вятър, дъжд и слънце?
Вече се появиха коментари на зевзеци, че България може и да няма пленено знаме, но заради пилона на Рожен вече имаме паднало. Тези коментари не са смешни, а са тъжни, но въпреки това те засягат самото сърце на проблема - ако българският флаг действително е нашият най-голям символ, ние не можем да го оставим да пада в прахта и калта.
Голямото ми притеснение е, че няма да минат и три месеца, преди флагът да се превърне в парцаливо подобие на себе си. Именно такъв не искам да го виждам - паднал на земята, откъснат или запратен някъде си от бурите.
Вече съм ставал свидетел на предостатъчно грандомански проекти, които се поставят веднъж, а след това биват забравени.
От най-дългата пейка на света в Пазарджик, която днес е оставена да гние, а от нея се чупят парчета, през всичките хванали ръжда кръстове, издигнати, за да пазят даден град или село, та до демонтирания вече паметник "1300 години България", който се беше превърнал в опасност за преминаващите.
Когато се прави толкова мащабен проект в чест на страната и на националната ни гордост, за него трябва да се полагат грижи и след това.
Така че ако организаторите на инициативата за пилон на Рожен наистина искат проектът им да бъде запомнен като гордост за България, а не като повод за посмешище, трябва да се погрижат да отговорят на тези притеснения.
Да гарантират, че знамето на пилона ще се сменя достатъчно често, за да не изглежда като жалък, прокъсан парцал (нещо, което за жалост сме виждали на някои места), че ще е подсигурено да не пада и че въобще за него ще се полагат достойни грижи.
Ако ли не - язък за всички претенции за национална чест.
