В България някои неща стават трудно. Например изборът на председател на парламента или Столичния общински съвет от първия път.
А някои неща стават много, ама много трудно. Например да похвалим, дори и когато похвалите са заслужени.
Ако нещо ни е направило негативно впечатление, веднага го споделяме.
Не вярвате?
Един поглед към отзивите за произволно заведение, хотел или услуга ни убеждават точно в това. Всеки, който е останал недоволен, старателно е отделил поне няколко минути, за да си "излее мъката" - я храната се е позабавила, я не прилича на снимката, я пиколото не е било достатъчно усмихнато...
За негативен коментар винаги е се намери време, дори и той да е напълно самоцелен и да не съдържа никаква градивна критика, както доста често се случва. "Не ми харесва, не ставате", точка. Може и удивителна.
Няма лошо да си кажем, когато сме недоволни, даже напротив. Пък ако можем и да дадем насоки кое как да се подобри - още по-добре.
Но защо ни е толкова трудно да похвалим?
Като че ли смятаме, че когато обслужване, храна и отношение са на високо ниво, това не заслужава внимание, камо ли някоя добра дума. Казваме си, че не е нужно да си хабим времето, справят се добре хората, явно са му хванали цаката, защо да им се месим.
Може би витае някакъв страх от хваленето, недоловимо опасение, че можем да излезем подлизурковци. Или едва осезаемо притеснение, че ако кажем една-две хвалби, отсрещната страна би могла прекомерно да се възгордее.
Каквато и да е причината, заслужава си да обърнем тази тенденция с краката нагоре.
С други думи, да не пестим хвалби, когато са заслужени.
Никога не знаем дали една шепа добри думи всъщност няма да се окажат ключови за получателя им.
Могат да му докарат усмивка и в най-лошия му ден, да дадат вдъхновение за нещо ново или даже да го разубедят да се отказва от начинанията си. Едно виртуално или физическо потупване по рамото и "Евала, това беше супер!" отнемат също толкова кратко време, колкото и критиките.
Затова нека следващия път, в който сме доволни и ни иде да изречем/напишем някоя хвалба, я споделим без спирачки. Без да пестим онези 3-4 минутки с оправданието, че "няма смисъл".
Току-виж положителното ни отношение задейства неподозирано силен Ефект на пеперудата.
