Добре че плъзна тези месеци шап по добитъка в Бургаско, че цената на месото остана ниска. Шапът за хората не е опасен, ама кой ти гледа? Нали напоследък станаха модерни разни здравословни и еко течения, та прекупвачите сега могат да искат от производителите за без пари. Накрая даже и в магазините месото идва малко по-евтино.
Но впрочем защо месо? Нали са пости? Според данните на статистическия институт, средно дневно на човек от населението на България се падат 10 грама месо и колбаси. 9.5 грама, да сме точни. Ако парите за тези нечестиви месища се прехвърлят към нещо по-благочестиво, да речем плащане на ЧЕЗтитки*, не само че ще сме по-близо до културния туризъм, обещан ни от правителство и Свети синод, а и външният инвеститор ще е доволен.
По-малко, по-бедни
Доколкото мога а преценя, когато статистиката публикува данни за намаляване на доходите на населението с 3.7% за една година, а инфлацията - официално - за същия период е нараснала с 4.4%, изпълнителната власт дължи известно обяснение на народа.
Публично обяснение изисква и фактът, че дефицитът на държавата само за първия месец на годината е 477 млн. лева - когато заплати и пенсии неумолимо са замразени от година. Но защо все още не съм видял притесненото лице на премиера и неговия верен академичен лъв, финансовият министър?
Напротив, все по-бодри и розови са родните министри. Очевидно за тях важи логиката „няма човек, няма проблем". По-малко българи - по-малко социални разходи. Според досегашната най-негативна прогноза на статистиците, в България през 2010 г. би трябвало да живеят 7.5 млн. души.
Предварителните данни от преброяването говорят, че у нас са останали около 7.3 млн. души (90% преброени се равняват на малко над 6.7 млн. души). Че ще се стопим като народ - при избраната и следвана политика - отдавна е ясно, но изпреварихме негативните прогнози с 5 години.
А впрочем не би трябвало. Японското дълголетие се дължи на хармоничен начин на мислене и внимателно подбрана диета. Тъй като средният българин има 3 лева и 52 стотинки дневно за храна, откъм диета ги докарваме нещата. Само житейската философия му куца на българина: май прекалено много се е разтревожил за бъдещето.
Кой те в таз робска люлка люлее?
Мръсотията на българската политика, описването на чието начало струваше живота на Щастливеца, се трупа слой връз слой. Под одобрителния барабанен бой на казионните медии, българските политици в компанията на обществените лица от бизнеса и финансите продължават да печелят победи срещу врага.
Народът продължава да обеднява, той се свива и като численост, и като интелект. Тъй като няма база за сравнение с нещо по-добро в обозримата си история и неспирно е облъчван от медиите, българинът все по-често забравя за унизитeлното си положeние бедняк на Европа, живеейки в една от природно най-богатите страни на континента.
Една статистика, че разходите за здраве през четвъртото тримесечие са намалели с 12.8% на годишна база говори или за това, че от плащане на сметки за храна и енергия хората нямат пари да се погрижат за собственото си здраве - или за това, че под вещата ръка на Вожда населението е станало по-здраво, така че този разход вече е ненужен.
Въпреки абсурда на второто, то се повтаря с такъв плам и убеденост, че накрая и аз се разколебавам: чакай малко, действително ли са толкова зле нещата? Не могат да грешат ръководителите на страната, когато ни обещават, че вървим към нещо особено добро.
Както премиерът Борисов преди дни ни увери, че „по-добър доклад от САЩ (за България) досега не е имало". Как да не се стопли сърцето българско от такова нещо. Ето например и министър Трайчо Трайков коментира пред испански предприемачи, че последните данни говорят за излизане на България от кризата. Доказателството? Миналата година например страната ни е посрещнала седем милиона туристи.
В данните на Държавната агенция по туризъм виждам 6.047 млн. чуждестранни туристи, но това няма особено значение. Далеч по-важно е, ако питате мене, че броят на пътуванията на българи в чужбина е спаднал с над 26% и с 34%, когато става дума за истинска ваканция. Това според мен е действителният процент, с който се е свила средната класа у нас заради кризата, от която сега толкова стремително излизаме.
Какво пък? Нали се борим за положителен имидж в чужбина? По-малко български туристи навън - по-малък риск този имидж да се влоши още повече.
Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?
И все пак, къде са белезите на икономическото възстановяване, щом хората стават все по-малко и по-бедни? Повтарянето до затъпяване на песента, че се „оправяме", ми напомня за техниката „хипнопедия" - заучаване по време на сън.
Ти спиш - а народът спи от времето на Ботев насам - и жена ти повтаря в лявото ухо: „купи ми бижу"! И ти без да щеш на другия ден отиваш в магазина и си отваряш портфейла. Та и на нас - без оглед на икономическите резултати, всъщност в пълно противоречие с (несигурните) статистически данни, ни се внушава, че моделът работи.
Да, работи, но за кого? За кого работи отдадеността, с която всяко решение за икономиката се претегля според възможността да привлича или отпъжда „чужди инвеститори"?
За кого работи плоският данък, който спира естествения процес на преразпределяне на икономическия резултат в структурата на обществото?
За кого работи стремежът към тотална приватизация, който лиши населението от собственост и приходи от доходоносни бизнеси като генерирането на енергия и минното дело? И който приватизира за стотинки работещи предприятия, построени с народни пари. Или унищожи предприятия, за да ги приватизира на по-ниска цена.
За кого работи продължаващият натиск за свиване на публичните разходи? За разрушаване на структурите, отговорни за поддържането на научна, образователна и обществена дейност в България? За кого работи цената на билета за вход в Националния исторически музей, 10 лева - с колкото според НСИ разполага месечно българинът за образование, свободно време и културен отдих?
Черно - белите цифри на статистиката крещят уплашено. Но резултатите от политиката се виждат по-далеч от тях. Миналата седмица преминахме през хасковското село Светлина. В девет часа вечерта в цялото село светеха три прозореца. А вчера в градската градина на Пловдив видях, че единият крак на бронзовото куче от паметника на българо - японската дружба е почти срязан. Още две нощи и на вторични суровини.
Грабвайте телата!
Някои хора действително станаха много богати в България. Без да са измислили нова компютърна програма, производствена рационализация или нов дизайн на продукт. Без дори да са запознати с основните икономически принципи. За да си богат няма нужда да разбираш от икономика. Даже може да се каже, че някои принципи на икономиката - устойчивост, икономии, иновации - в българските условия само пречат.
Политиката, осигуряваща разпределянето на публичните средства, се оказва най-доходоносният бизнес в България. Отново и отново виждаме изкривени от злоба и глупост лица начело на правителствени и държавни структури - и е напълно ясно защо. Те са верни на властта.
Фурнаджийски лопати без капка срам относно липсата на собствени идеи за България и без достойнство да се оттеглят, когато нарушенията или некадърността им лъсват, такива са в масата си родните политици.
Невиждано политизирано, свръхподозрително, лъгано но продължаващо да гласува за тях, реакционно, консервативно, без капка солидарност - това е феноменът „българско общество": сприхаво старче, което едва започва да се окопитва от шоковете на прехода.
Силни, отдадени на идеята и народа, жертвоготовни, талантливи, широко скроени и можещи - това са българите, които се изтласкват от подстъпите към върховете, не се назначават на работа, презират се като наивни, стават обект на подигравки, на гонения, на злъчни подмятания, на отрицателни становища на комисии; за които с облекчение се гледа как заминават в чужбина.
Страната ни плаче за катарзис. Дори най-дебелокожите виждат как нов пласт мръсотия ляга на стария с всеки нов мандат, с всеки новоназначен след „широки консултации" председател на съюзи на учени и писатели, на художници и гадатели, на стопански асоциации, на комитети за зелен бизнес (това особено), с всеки нов алианс на „свободни" политици, ловящи за опашката свраката на отлетялата мисъл.
Не мога да кажа кога и дали ще настъпи пречистването за нас българите. Знам обаче, че икономическият резултат е неделим от социалната структура. Колкото и огромни инвестиции да навлязат у нас от чужбина или да излязат от старите куфарчета, българите с тях няма да станем нито по-богати, нито по-щастливи.
Ако искаме да се „оправим", като населението поне си осигури нормално количество храна и култура, трябва да заявим категорично неприемане на всяко политическо и професионално дерибейство.
Нов вятър вее из интелектуалния икономически пейзаж. Най-доброто за нас е да го последваме. С това ли се изчерпва мисловният потенциал на българската икономика, когато на въпроса за последиците от скъпия бензин върху населението, министърът ни убеждава, че бензинът всъщност бил евтин. А мастит телевизионен икономист му приглася: какво обедняване? Нали петролните компании ще спечелят?
Пораженията за обществото в България, които войнстващият болшевизъм му нанесе през годините, са напълно съпоставими с опустошенията, произтичащи от тоталната дерегулация в полза на „свободния" капитал, освободен да прави максимални печалби, заробвайки населението с монополи и регионални феоди. Междувременно моралът на нашата нация беше смлян в месомелачката на партията и мамона.
Алтернативи на дивия капитализъм и на затъпяващия комунизъм има за България. Има и хора, които са готови да ги разработят в управленски програми. Ако веднъж само проблемът за пътя, истината и живота се постави в истинската му пълнота пред този толкова лъган народ, медийните хвалипръцковци и правителствени лъжепророци ще се скрият вдън земя от народния гняв. Въпросът е народът да поиска промяната от сърце, истински.
* месечна сметка за ток.
Това вероятно е някакво останка от социализма в мисленето на българите и в частност на този автор. Спада на доходите и размера на инфлацията зависят от редища фактори в които, уверявам ви, това кое правителство е на власт няма никакво значение. Не го казвам като политическа позиция - когато доходите започнат да се вдигат и тогава знайте, че правителството което е тогава на власт и което ще се скъса да се хвали няма никаква заслуга за това.
иван ---------------------------------------------------------- А твърдението, че в икономическата сфера всичко зависи от това, какво правителство е на власт, е много удобна именно на това “Невиждано политизирано, свръхподозрително, лъгано но продължаващо да гласува за тях, реакционно, консервативно, без капка солидарност - „българско общество":- да продължава да си бъде такова и да си спи с блатото!
1. "За кого работи продължаващият натиск за свиване на публичните разходи? " 2. "Политиката, осигуряваща разпределянето на публичните средства, се оказва най-доходоносният бизнес в България" ------------------- По моята проста логика, изводът направен от горните два цитата е, че работи за намаляване на корупцията по чисто механичен способ И с още нещо не съм съгласен - по медиите постоянно се повтаря и се роптае срещу този прословут плосък данък. Нали не си мислите, че наистина богатите разчитат на някаква заплата и че ще има някакъв ефект ако се обложат малко по-сериозно? Ако толкова сте загрижени за средната класа, как точно ще стимулирате един човек да работи, след като всеки изкаран в повече лев ще бъде прибиран? Какво искате - всички да сме еднакво бедни ли? Да сме нация от камериерки и таксиметрови шофьори; каквото и да правим и колкото и усилия да полагаме, да вземаме едни и същи пари? Аман от комунистически уравниловки - аз искам да живея малко по-добре и затова полагам повече усилия от Бай Иван. Защо трябва да плащам повече от него - затова, че върша повече и по-квалифицирана работа ли? Който не си плаща данъците, не му пука, аз обаче не искам в тази държава някои балъци да плащаме цялата сметка, а други да си крият доходите, че и дори върху декларираните 300 лева да плащат по-малко. Иначе като цяло съм съгласен с останалото изложение, уважения за г-н Събев, чета го с интерес.
Добра статия, , но за съжаление на нас нищо никога не ни стига , най-вече акъл
Pavur Pezev ------------------------------- Този довод е в полза на моята позиция, освен ако не приемем, че българското правителство може няка си да влияе на машинациите на ФЕД
Авторе! Комунист си ;) ! Знаете, че не съм ГЕРБераст, тъй че не го казвам с лошо, но все пак го казвам с критика ... и то голяма. Придружавам те в емоцията горчивото съзерцание на резултатите, но начина, по който идентифицираш проблеми ме тревожи. Тревогата ми се ражда не толкова от повърхностността - и аз не съм компетентен в детайлите, губи ми се икономическата терминология на моменти, но виж да наричаш дерегулацията проблем, при положение, че се случва точно обратното - свръхрегулация първо е невнимание към ставащото, но още по-интересно е като го свържеш с другите ти думи - за това, че политиката разпределяща публичните средства се оказа най-печелившия бизнес у нас. Противоречиш си - за да има сила да преразпределя, значи трябва и да има власт да регулира и контролира, ако това е най-изгодния бизнес у нас (в което едва ли има и един човек в тоя форум, който да се съмнява) е най-меко казано странно да говориш, че дерегулаята се развива от владеещите тоя "сектор". Именно свръхрегулацията и едно специфично явление, което между другото има корени още в социализЪма са основните извори подхранващи порочния кръг. Специфичното явление е начина на работа със закона от страна на държавните органи. В социализЪма бяха популярни подзаконовите актове и постепено добиха по-голяма сила от закона, но може да се каже и една добра дума за Тошово време от съвсем демократична гледна точка - тия актове поне бяха черно на бяло - написани. Сега тази практика деградира или еволюира в зависимост как гледа човек на това в институционално тълкуване на закона. Какво значи това? Означва, че законите засягащи дейностите на дадено министерство, служба или орган се тълкуват от него самото по начин, който все по-рядко съвпада с буквата на закона, а духа на закона е по-скоро духа на лобизма, лични пристрастия, комплекси на отделни личности и всичко друго, което се сетите. Дори един единствен пример би излисквал поредица статии, за да се види до какви порочни крайности се стига. Крайния ефект е, че съдебната система е изолирана от прилагането на други освен най-основните закони на страната, а другите се тълкуват според "емоцията" или "нуждата" на деня, както я вижда съответното ведомство и се налагат посредством сплашване, бюрокрация, други административни мерки, а в наше време и посредством акции на полицията, които може да нямат шанс в съда. Достатъчен е факта, че цяла България научава как на еди-кой си стоката или дори производствените средства му са задържани като "доказателство" за година или дори самия той за месеци - ей така щото може да е виновен. Това вече е крайност на същия оня бурен израстнал от институционалното тълкуване на закона и всички тези явления са вид извратена регулация. Тя не само увлеличава преразпределителната роля на държавата, но дава на органите й възможност да се бъркат във всеки частен бизнес, да спират работата на национално ниво на цели сектори от икономиката под заплаха от разнообразие от "проблеми". Съдът, който е призван да тълкува и прилага закона, независимо дали е корумпиран или не, просто няма думата, дори и като чисто литературна оценка на правилността на тълкуването. Така, че за каква дерегулация говориш? Освен ако не наричаш такава наложилата се практика не парламента, а назначените органи и ведмоства да четата "библията", както им отърва? Плоския данък не ти е проблем, той като тежест е реален проблем само за свободните професии - за хора като мен. Въпреки това не е той проблема - без значение как се назовава в дадено време или място данъка печалба (обиновено годишен) е най-вече регулационен механизъм и третостепенно приходно перо за бюджета. Наскоро покрай друга статия стана дума, че приходите от него са сравними, ако не и по-малки от приходите само от акциз върху тютюневи изделия - какъв мегаефект може да се очаква от нещо толкова мижаво, както и да се промени? В стабилна икономика този тип данъци са предимно средство за контрол на реинвестициите, количството средства, които се позволява да се отклоняват от печалбата на даден бизнес и в крайна сметка средство за стимул на насочване по държавно предписание на печалбата в определни направления. Става, чрез политиката за признаване на разходи, амортизационни срокове на определени категории продукти, бонусни признавания като разходи на определен тип инвестиции и т.н. Основната част потребявана от живи хора се разпределя в заплати и хонорари, които се третират предимно или изцяло на други данъчни механизми. В някои страни разходи се признават дори на физическите лица, както у нас на фирми, обикновено това са страни със силно развита икономика... Както и да е, основния проблем тук е, че при нивото на нашата данъчна администрация смисъла от такива фини механизми за контрол е горе долу кръгла нула. От друга страна този вид данък изисква много по-големи оперативни разходи, отколкото един акциз да кажем. Сещате се, че опира до счетоводен анализ, който струва средства и на данъкоплатеца и на държавата, т.е. оперативните разходи би трябвало да се оправдават от икономическия ефект предимно на регулаторния ефект, но това у нас в тоя хаос, включително и във връзка с това което казах по-горе за институционалното тълкуване на закона, е просто смешка. Може да се продължи по темата, но нека завърша с едно - не приемайте данъците като феодални, те не са "дан" за владетеля, а и регулационен механизъм. Поне на теория в пазарно общество втората им роля е често по-важна и тя също е регулационен механизъм, но не само чрез прекарване на средства през държавни институции, но и чрез натиск към бизнеса да инвестира и реинвестира по данъчно изгоден начин. Все пак смисъл на всичко това е реален, ако всичко върви "ритмично", при институционалния произвол у нас данъците губят специфичните за пазарни и демократични общества черти и се превръщат единствено в хомот. Т.е. казано с думи просто - не е толкова важно какви са, по-сериозния ни проблем не е в закона, а в липсата на предвидимост в тълкуването и прилагането му - или с една дума администрацият
отново се изказват хора , които нямат грам икономическо образование . Плоският данък не бил проблем , дрън-дрън та пляс . точно данъчната ни система е един от големите проблеми у нас - всяк силна икономика е със прогресия в данъчната система , но ние пак вървим наобратно та даже и хора грам не разборащи за кво става въпрос дрънкат и дават акъли . Плоският данък не помага на никой друг освен на богатите ....
Ще си позволя да перефразирам автора: интелектуалният потециал на нацията спада по-бързо и от доходите. Тази тенденция е най-силно изразена в управлението, където наистина 2/3 от министрите не могат да си напишат трите имена без грешка... Не могат да четат, пишат и мислят (не са прочели един закон през живота си, но са верни и безскрупулни...
Василе, конете носят подкови и затова са по-дълго време по-активни и здрави, но ползата от подкови за жабите е много съмнителна. Какви са тия първосигнални сравнения с развитите държави? Ами ако смисъла на прогресивния данък идва точно от развитостта, каква е ползата да го прилагаш в една неразвита държава? Ще се чувстваш горд, че си като тях ли? Ама това не храни бе човек. Вемсто да лепиш етикети кой е "неразбиращ" или "разбиращ" вземи и покажи, че разбраш и обясни как работи тая система - ама подробно във връзка с останалите, как другите фактори й влиаят, при какви условия има значим ефект. Това, че казваш "тоя е/не е еди-какъв си" не носи нищо друго освен объркване - вместо да се мисли се лансира практиката да се "назовава". Не знам за мен ли си го казал, не се засягам и да е така - аз съм аматьор, но поне се опитвам да видя цялото, без да правя изводи на основания като в поговорката, за която намекнах. Извни ме но подобни доводи не изглеждат дори и аматьорски - изглеждат като разбирането на пещерен човек за начина, по който работи парната машина.
Васил, плоският данък не помага на богатите. Богат човек от заплата не се става. Който може да си гласува 20 000 заплата за работа в някаква комисия или като шефче във ВиК, може да си я направи и 30 000. Но това, така или иначе, са само странични доходи за тези хора, предполагам няма да спорим върху очевидни факти. Плоският данък помага на средната класа и опитващите се да се причислят към средната класа. Това го казвам като човек, който няма икономическо образование, но (може би именно заради това) можещ да събере две и две.
Продължавате да лещите глупост след глупост . като нямате икономическо образование защо коментирате нещата , от които си нямате хал хабер? авторът е с иконмическо образование , а не вие . крайно време е в тази държава всеки да си знае попрището и да спре да се прави на всезнайко без да е прочел една книга по темата . ПЛОСКИЯТ ДАНЪК ПОМАГА САМО И ЕДИНСТВЕНО НА БОГАТИТЕ . ТОЙ Е ПАГУБЕН ЗА ИКОНОМИКАТА НА СТРАНАТА И НАСЕЛЕНИЕТО . вие си дрънкайте квото щете - за тва и резултатите ни са такива - най-бедните в ЕВРОПА
Василе, плоският данък се дискутираше и беше въведен под натиска на много по-извстни икономисти от авторчето. Ако това ти е критерия за правилност на въпросният данък, губиш. Има и по-авторитетни икономисти от световен мащаб, които са се изказали в негова подкрепа. Не знам, да си мерят пишките икономистите, но за мен лично, когато го въведоха, заплатата ми се вдигна осезаемо, а не се числя към богатите.
Васил, отново не чувам аргументи от теб, а само обиди. Очевидно си доста емоционално зареден. Аз също, защото става дума за моите пари, но поне се опитвам да съм спокоен и добронамерен, въпреки че мен едва ли ще има кой да ме обезщети при евентуално въвеждане на прогресивно облагане, както вас ви обезщетиха, като вдигнаха най-ниските заплати при въвеждането на плоския данък. И за трети път ти казвам - не се натискай да завършваш икономическо образование за да разбереш простата истина, че богатите не разчитат на заплати.
така е! и какво да правим, освен да цвърчим по сайтовете и на маса???
Василе, Василе, точно хора с товите реакции са проводника на безумните закони и безумните властници. Размуния човек според времето и възможността се опитва да разбере, за да може да си създаде мнение, хората като теб търсят само лозунг, простичък изовд, а дали е верен не е важно. Аз бих се зарадвал ако някой заспори, дори ако излезе, че не съм прав - ще науча нещо, ще видя какво съм пропуснал, а каква точно е ползата от названия? Или имаш тайно знание, което ти дава отговора, но ти не искаш да споделиш, друго освен извода - извода че другите са тъпаци имам пред вид.