Не ни дава мира една загадка.
Светът е в пламъци, ислямистка терористична група вилнее из Близкия Изток, Белият дом обмисля поредна война в Ирак, Русия и Европа все още си разменят санкции и условия, Йемен буквално се самовзривява, Северна Африка се мята от криза в криза, и сякаш това не е достатъчно, смъртоносна треска се разпространява с бясна скорост из Африка.
Но цените на петрола продължават да падат и в момента е намират на най-ниските си нива от повече от година.
Пазарите не са обезумяли: просто в случая това се определя от търсенето и предлагането.
Световната икономика - особено в Азия - стигна тавана си за момента и това намали търсенето на петрол, понижавайки го до нива, за последно наблюдавани при голямата рецесия от 2007 г.
Отгоре на всичко, производителите на петрол продължават да изпомпват. Америка е увеличила добива с над 3 милиона барела дневно в последните 3 години, а годишният скок в производството на петрол в САЩ наскоро достигна рекордни нива.
Производителите от ОПЕК бълват нефт на пълни обороти - дори Либия, която няма функциониращо правителство, и Саудитска Арабия, която доскоро беше гласът на разума с идеята да балансира донякъде пазара на петрол.
Едва през август саудитците започнаха да намаляват производството, като компенсираха само частично изненадващия ръст на доставките от всички други.
Резултатът:
излишъкът свали цените на суровия петрол до нива за последно наблюдавани в началото на 2013 г.
"Ако някога е имало геополитически свят, който да вдига цените на петрола, той би трябвало да е този сега," коментира Даниел Йергин, вицепрезидент на консултантската енергийна компания IHS и автор на "В търсене: енергия, сигурност и преизграждането на съвременния свят".
Но ситуацията показва колко могъщи са основите на пазара и как точно сега тези основни пазарни принципи печелят.
Големият въпрос е дали по-евтиният петрол е краткосрочно отклонение от правилото, или дългосрочна, фундаментална промяна, която би могла да има сериозни отражения върху "петролните държави" в Близкия Изток, Африка, Латинска Америка и Европа, да не говорим пък за мечтаещите да станат петролни държави - като Шотландия и кюрдският регион в Ирак.
Вместо да се питаме защо цените на петрола падат въпреки целия световен хаос, има повече смисъл да се запитаме дали глобалните проблеми са единственият фактор, който удържа цените на суровия петрол от срив.
Световната икономика няма рецепта за стабилен растеж.
Драстичното свиване със 7 процента на БВП на Япония през второто тримесечие може би е извънредно явление, но и другите азиатски иконимики са стъпили на спирачките.
Годишното търсене на петрол от Китай (както и на други суровини) е на практика стабилизирано на едно и също ниво, което запраща надолу цените на петрола, стоманата и други основни суровини.
Европа не може да помогне, да не говорим, че в момента за нея е по-важно какви ще са следващите стъпки на Руската мечка.
Сравнена с всички тях, икономиката на САЩ изглежда почти стабилна. Но дори в Америка търсенето на пазара на петрол е под средното за периода 2009-2014- болезнено слаба петилетка, без съмнение.
"Това е забавяне, породено от търсенето, а излишното предлагане само сваля цените," казва Амрита Сен, петролен аналитик в консултантската компания Energy Aspects в Лондон. "Много е трудно да си представим ситуация, в която ще излезем от настоящото положение в близко бъдеще."
Позовавайки се на слабо вървящата икономика, ОПЕК понижи очакванията си за глобално търсене на петрол за тази и следващата година в последния си месечен доклад. Същото стори и Международната енергийна агенция (IEA) в месечния си доклад за петрола.
"Сегашното намаляване на ръста на търсенето е необичайно," заявиха от агенцията миналата седмица.
По същото време американската Служба за енергийна информация (EIA) промени прогнозите си за цените на петрола така, че да отразяват новата пазарна динамика.
EIA вече очакват цените да остават под $100 за барел, поне до началото на следващото десетилетие.
Дори когато цените се възстановят, EIA предвижда, че цената на суровия петрол ще стигне до максимум $141 на барел към 2040 г., вместо прогнозираните $165 в доклада от миналата година.
Ако глобалният икономически растеж остава все така муден, EIA предричат цените на петрола да се задържат под $75 за барел в продължение на десетилетия
Опасенията от флуктуациите в цените притесняват всички, които добиват или изгарят петрол, особено страните, разчитащи на стабилно покачващите се цени, за да удържат икономиките си в добро състояние и да не допускат вълнения сред населението - като тези в Близкия Изток, Русия и части от Латинска Америка.
"Слабите цени със сигурност нанасят удар върху прогнозните приходи, според които доста страни градят икономиката си и политическите си системи," казва Йергин.
Ирак, чийто бюджет разчита на петрола на 93%, отчаяно се нуждае от поне $106 за барел, за да балансира икономиката си; спадащите цени вече предизвикаха предупреждение от МВФ това лято.
Много други страни-членки на ОПЕК - от Иран до Нигерия, са в същата ситуация.
Русия се нуждае от поне $114 на барел, за да не излезе на червено; нещо повече - ако иска да запази количествата произвеждан петрол, като се заеме с разработката на труднодостъпни, но обещаващи находища в места като Арктика, Москва има нужда от скъп петрол.
Дори Канада е зависима от високи цени на петрола, за да е икономически изгодно добиването на суров петрол от битумни пясъци.
Ниските цени ще ударят не само утвърдените сегашни производители.
Кюрдистан и Шотландия, които се надяват да превърнат черното злато в независимост, също се очертава да бъдат на загуба.
Багдад вече не споделя петролните си доходи с Иракски Кюрдистан, което го прави зависим от изкарването на пазара на петролните резерви, за да компенсира разликата.
Скромните амбиции на Кюрдистан да продава поне 400 000 барела на ден сега са изложени на изпитанието на паникьосания пазар. Как регионът ще успява да продава дори още повече, за да компенсира спадащите цени, остава неясно.
Шотландските мечти за независимост от Обединеното кралство ще се решат с референдум днес.
Жизнеспособността на шотландската държава зависи почти изцяло от въпроса колко петрол е останал в Северно море и колко от него ще може да извлече тя.
