Корените на политическата криза в България са в бедността и отчаянието - икономическото положение на критично голяма група хора е толкова лошо, за толкова продължителен период от време, при толкова слаби перспективи за скорошно подобряване, че е станало нетърпимо. В такава ситуация на човек му се струва, че няма какво да губи. И всяка промяна му изглежда добра. Но това, че търпението е изчерпано, съвсем не означава, че положението не може да стане още по-лошо. Напротив - може, и то много бързо.
Къде го чукаш, къде се пука
Когато иска или предлага едно или друго политическо решение, човек трябва да има ясна представа какви ще са икономическите последици от него. В това отношение нещата не са толкова прости, колкото изглеждат понякога. Макар и изтъркана, в случая е напълно приложима поговорката „Къде го чукаш, къде се пука". Ето някои от най-очевидните примери в днешната ситуация:
Протестите и оставката на правителството, още преди дори да бъде подадена, предизвикаха буря на фондовата борса, в която десетки български компании, даващи стотици хиляди работни места, загубиха значителна част от пазарната си стойност. Което сумарно означава многомилионни загуби за хиляди притежатели на акции - и големи, и съвсем дребни.
На международните финансови пазари пък рязко скочиха т. нар. застраховки срещу фалит на държавата, отразяващи инвеститорската оценка на риска. Което пък рано или късно се отразява върху цената на финансовия ресурс за банките и фирмите. Иначе казано - води до вдигане на лихвите.
На протестиращите, разбира се, не им е до тези неща, макар те да са от съществено значение за икономиката на страната, която обитават. Но да ги оставим настрана и да видим онова, което би се усетило съвсем непосредствено.
На първо време като известно облекчение би се усетило обещаното от вече намиращия се в оставка премиер осемпроцентно понижаване на регулираната от държавата цена на електроенергията за домакинствата. Тази цена се формира като средно аритметично от цените на енергията от различни електростанции, включени в т. нар. енергиен микс. Сега се канят да свалят тази цена, като извадят от микса три ТЕЦ-а, чиято енергия е относително по-скъпа заради направените от тях инвестиции в опазващи околната среда инсталации. За сметка на увеличаване на дела на относително по-евтината енергия от „Козлодуй". Тази операция обаче би предизвикала верижна реакция от твърде неприятни ефекти.
Плочките на доминото
Най-прекият ефект ще е за споменатите три ТЕЦ-а. Изваждането им от регулирания пазар ще ги изпрати на свободния. Заради цената на произвежданата от тях енергия обаче продажбите им там драстично ще намалеят. Те няма да могат да изплащат взетите заради инвестициите си кредити и накрая няма да е чудно, ако спрат. Последиците от това ще са катастрофални най-напред за семействата на хилядите работещи в тези централи, но и за цели градове - за Бобовдол и за Гълъбово, например. За да си представим ситуацията, е достатъчно да си припомним какво стана преди две години в Гълъбово заради опасността от затваряне на ТЕЦ „Брикел", в който работят 2 хиляди души. И който, на всичко отгоре, отоплява целия град.
С това обаче верижният ефект от евентуалното спиране на тези три централи не се изчерпва. Те работят с български въглища, тъй че неизбежно биха последвали големи затруднения за много от минните предприятия и хилядите работещи в тях. Само спирането на ТЕЦ „Бобовдол" би засегнало около 5 хиляди миньори. За да си представим възможните последици, е достатъчно да си припомним миньорската стачка от миналата зима.
Следващото звено във верижната реакция ще е АЕЦ „Козлодуй". Увеличаването на дела й в енергийния микс означава, че почти цялата произведена от нея енергия ще се продава на регулирания пазар на цена, която е дори под себестойността. Това ще лиши централата от приходите й от продажбите на свободния пазар - за миналата година те възлизат на 150 милиона лева. Което пък ще означава декапитализация, замразяване на жизненоважните проекти за удължаване лицензите на двата блока на централата и липса дори на средства, необходими за гарантиране на безопасната й работа. При тези обстоятелства няма да е никак учудващо, ако скоро се наложи цената на тока да бъде повишена, за да се предотврати фалит на АЕЦ „Козлодуй".
Но и с това утрешните ефекти от днешното поевтиняване на тока за домакинствата не се изчерпват. Разместването на балансите между регулирания и свободния пазар неизбежно ще доведе до значително повишаване на цената на тока за индустрията и на енергийните й разходи. Което за нея ще означава свиване на производството, продажбите и работните места. А за всички останали - по-високи цени и по-висока инфлация.
Историята с ЕРП-тата
Подобен, ако не и по-неприятен и при това съвсем непосредствен, ще е ефектът от евентуалното реализиране на най-разнообразните идеи за прогонване на т. нар. монополисти - ЕРП-тата. Да видим до какво ще доведе това - като оставим настрана факта, че това прогонване нито ще е справедливо, тъй като не в тях е причината за високите ни сметки, нито пък ще доведе до намаляване на цените. И че гневът срещу ЕРП-тата и набеждаването им като главен „виновник" са най-вероятно подклаждани от желанието да бъдат изместени, а бизнесът им да бъде иззет от други, засега анонимни играчи.
За да бъде приложен на практика най-„безобидният" вариант, за който се говори - отнемането на лицензите на тези дружества, най-вероятно ще трябва да бъдат нарушени както българското, така и европейското законодателство. Тази санкция засега изглежда несъразмерна на повдиганите срещу тях обвинения, които при това не са доказани, поради което най-вероятно би паднала в съда. Но даже нищо да не се случи, дори само приказките за отнемане на лиценза вече създават проблем. ЧЕЗ, например, е публична компания, чиито акции се търгуват на само на българската борса. Само заради словесните заплахи срещу нея цената на тези акции претърпя срив, загубите от който се измерват с много милиони. Впрочем, загубите са не само за ЧЕЗ, но и за притежаващите част от капитала на компанията български пенсионни фондове, на които разчитат хиляди бъдещи пенсионери. Ако този проблем бъде отнесен в съда, той може да ни струва доста скъпо.
Непосилно скъпо, но вече в милиарди, би струвал и вторият охотно споменаван вариант - държавата да изкупи активите и бизнеса на тези дружества. За това обаче пари няма, нито пък има откъде да се вземат, тъй че този вариант е невъзможен.
Като няма пари, ще ги вземем без пари, казват някои. Това е третият вариант - национализацията. Изглежда абсурдно, но явно при днешното състояние на някои от политиците и на т. нар. гражданско общество не е излишно да се каже какви биха били последиците. Най-видимите са пълна изолация в Европейския съюз, тежки глоби от съда на Общността и спиране на еврофондове. Както и паническо бягство на капитали и пълна инвестиционна изолация на страната.
Дългият списък на безумните идеи
Нито един от общите и личните ни материални проблеми не може да бъде решен без икономически растеж. А за страна като България растежът е невъзможен без външни инвестиции. Заради политическата криза обаче растежът и инвестициите вече са застрашени. Прилагането и дори само говоренето за идеи като национализацията води директно към тотален хаос, към икономическа и финансова катастрофа, чиято цена дълго ще плащаме.
А списъкът с подобни, витаещи във въздуха безумни идеи е дълъг и ще нараства още повече с наближаването на изборите. Като, например, поемане на властта от някакви анонимни инициативни комитети, разваляне на действащи договори, заобикаляне на действащото законодателство и конституцията и всевъзможни екзотични „нови политически модели".
Всеки момент очаквам в списъка с „враговете на народа" да бъде вкаран и валутният борд; всеки момент очаквам да се чуят вечните заинтересовани глашатаи на неговото премахване. А на стартовата линия вече нетърпеливо загряват и едни други заинтересовани - защитниците на АЕЦ „Белене". Впрочем, защо никой от днешните протестиращи не се сеща за тази най-голяма и най-скъпа лъжа в енергетиката ни?
