България е малка страна, която няма сила в международните дела. Въпреки това, българските политици обичат да си придават тежест, изказвайки се по-важни глобални теми, сякаш думите им имат огромно значение.
Често темите са далеч от България, като войни или кризи някъде по света, които засягат българите основно през новините. Има обаче и събития със съвсем пряко отражение в нашата страна. И не става въпрос за войната в Ирак или кризата в Украйна.
А за търговия, конкуренция и най-важното - за работни места.
Европейският съюз в момента води преговори за сключване на споразумения за свободна търговия с Индия, Сингапур, Малайзия, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, Канада, Общността на Андите, Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Украйна, Страните от АКТБ. Търговски преговори се провеждат и с Беларус, Китай, Иран, Ирак, Казахстан и Русия.
Но подготовката на едно друго споразумение изглежда по-важна и драматична от всички изброени дотук.
Това е Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ
Може спокойно да се каже, че договарянето му ще бъде най-голямата търговска сделка в историята на света. То практически обвързва две трети от глобалната икономика и двете водещи световни валути. И България е част от този процес.
Процес, в който САЩ имат водеща роля и американските фирми успешно налагат своите условия. Във всички други преговори ЕС е силната страна, но тук европейските политици са принудени да следват волята на Вашингтон.
На чиновнически език "Партньорството" обещава да осигури прогресивна и реципрочна либерализация на търговията със стоки и услуги.
На практика обаче повечето от тези пречки са в Европа и пречат на американските компании
В рекламната кампания за споразумението се прогнозира, че то "ще донесе ползи на ЕС в размер на 119 млрд. евро годишно, а на САЩ - 95 млрд. евро. Това отговаря на допълнителни 545 евро в годишния разполагаем доход на всяко европейско семейство и 655 евро на всяко американско семейство.
Ползите за ЕС и САЩ няма да бъдат за сметка на останалата част от света. Либерализирането на търговията между ЕС и САЩ ще има позитивен ефект върху световната търговия и доходи, увеличавайки световния доход с близо 100 милиарда евро.
Увеличаването на доходите в ЕС и САЩ произтича от разширената търговия. Общият износ би нараснал с 6% за ЕС и 8% за САЩ на година".
Всичко това звучи чудесно. Парите обаче няма да се раздават поравно и на калпак, както едва ли не изглежда от тази прогноза. На практика в ЕС чакат ползи основно от американските инвестиции. А тези инвестиции ще имат цена, като намаляване на редица регулации и загуба на суверенитет.
От търговията ще спечели най-вече Германия, която ще може да изнася свободно за най-големия потребителски пазар на света
За сметка на това далеч по-конкурентните щатски компании ще настъпят на по-слабо развитите европейски пазари - най-вече Испания, Италия и Франция.
Светът трябва да получи бонус от увеличения търговски обмен между двете водещи икономики. На практика това също няма да се случи. Евтина, благодарение на икономиите от мащаба и по-малкото регулации, американска земеделска продукция ще залее европейските пазари. Същото важи и за текстилния сектор, където щатските компании ще конкурират китайския внос.
А излишъците от петролни продукти, пласирани в ЕС, буквално ще сринат руската икономика
Ако Украйна успее да постигне мир и да влезе в периферията на така изградения търговски съюз, тя може да се превърне в най-бързо развиващата се икономика в Европа през следващото десетилетие, подобно на Мексико след NAFTA.
Къде е България в тази нова конюнктура?
Страната ни, за разлика от Германия, не произвежда много високотехнологични продукти с висока добавена стойност, които биха били конкурентни на пазара в САЩ. На практика българският бизнес разчита на евтината работна ръка, а българската държава зависи от приходите от акцизи върху вноса на петрол и производството на горива и масла.
След 25 години преход българската икономика остава критично зависима от Русия по линия на вноса на природен газ и дейността на рафинерията в Бургас.
В САЩ обаче добивът на шистов нефт промени изцяло картината. Производството и износът на петролни продукти достигнаха рекордни нива. Цените на бензина са на четиригодишно дъно, а природният газ е в пъти по-евтин от този, който изнася Русия.
Засега митата и други търговски пречки спират ефекта от шистовата революция да достигне България. Сделката за освобождаване на търговията обаче ще промени ситуацията. Българската рафинерия ще трябва да се конкурира пряко с глобалните американски компании. А Русия не може да си позволи да изнася евтин петрол. За жалост същото важи и за българската държава.
Приходите от ДДС, акцизи и в по-малка степен мита, са зависими от работата на рафинерията в Бургас и цените на петрола и горивата. Евтиният американски бензин ще струва милиарди на Българската държава и то не защото ще се предлага в България, а защото ще удари износа на минерални горива, масла и подобни продукти за 6.6 млрд. лв. годишно и внос за 11.7 млрд. лв. годишно. От това ще пострада най-вече държавният бюджет, чиито дефицит ще нарасне при сегашните разлики в цените със САЩ с близо половин милиард лева.
Евтиният американски внос напълно може да унищожи и част от българската индустрия, като текстилния отрасъл, заплашвайки десетки хиляди работни места
Още по-драматични ще са последствията за селското стопанство. В момента то е до голяма степен зависимо от европейските субсидии, които формират 79% от нетния доход на българските фермери за 2012 г.
Субсидиите обаче също са част от преговорите със САЩ, тъй като дават нечестно конкурентно предимство на европейските земеделци и животновъди. От своя страна САЩ прилагат високи мита за европейски стоки като месо (30%) и млечни продукти (139%). Реално защитната функция на тези мита отдавна е само имагинерна, тъй като голяма част от европейската продукция от години е напълно неконкурентна на американската в ценово отношение. Ето защо падането на митата въобще не радва фермерите в Италия, Испания и Франция.
А тази част от продукцията, която e конкурентна на американската, като свинското месо от Дания и семената от Холандия, така или иначе вече се изнася успешно в САЩ.
Тук е и разковничето за идентифициране на последствията от Партньорството за българското селско стопанство и икономика
Водещи за износа на България са минералните горива и масла, медните продукти, генеричните лекарства и пшеницата, които заедно формират 26% от експорта на страната. Всички те попадат под удара на споразумението със САЩ.
В същото време едва 2% от българския износ е насочен към американския пазар. Т.е. страната ни ще загуби много повече, отколкото ще спечели от отпадането на търговските ограничения. Поне в краткосрочен план.
Разбира се, ще очакваме инвестициите на щатските компании, които обаче е по-вероятно да се насочат към големи пазари като Испания, Италия и Полша.
Мерките на държавата за преразпределение на доходите и намаляване на социалното неравенство пък ще могат да бъдат давани на арбитражен съд. Така всяко повишаване на минималната заплата или осигуровките след сключване на споразумението ще трябва да става с позволението на инвеститорите от САЩ.
Друг немаловажен момент е, че докато в Европа наименованията за произход и защитените географски указания, са регламентирани със стриктни спецификации, удостоверяващи качеството и произхода на продукта, в САЩ те се считат за "общи наименования", които могат да се използват без никакви ограничения. Така "Карловската луканка" или българското кисело мляко например ще могат да се произвеждат в Кентъки.
В по-дългосрочен план Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции може да има и позитивни последствия, тъй като конкурентният натиск неизбежно ще доведе до реформи в българската държава и частни компании. Но това едва ли ще се случи в рамките на мандата на сегашното правителство
Ето защо би било добре българските политици да помислят как в максимална степен могат да защитят интересите на България в преговорите.
