Доверието в глобалната икономика стабилно се подобрява, както личи по спекулативното поведение на финансовите пазари и уверените коментари на компании и политици през последните няколко седмици. Макар обикновено логиката да подсказва, че бързото възстановяване е за предпочитане, когато инвеститорите колективно започнат да се държат спекулативно, време е да обърнем внимание на песимистичния вариант.
Много известни икономисти вярват, че настоящото подобряване на глобалните условия е само краткотрайно. Те настояват, че светът е изправен пред години, може би десетилетия на "секуларна стагнация*".
Доколко сериозно трябва да приемаме думите им?
Добрата новина е, че в глобалните статистики липсват особени свидетелства за секуларна стагнация. "Новото нормално" за световната икономика след 2008 година не е много различно от предкризисния период. Средният растежна глобалната икономика от 1988 г. до 2007 г., в 20-те години преди кризата, е 3.6 процента на година, според базата данни с икономически прогнози на Международния валутен фонд.
Последната прогноза на МВФ за 2014 г. е абсолютно същата - 3.6 процента. Въпреки че Кристин Лагард, управляващият директор на МВФ, намекна тази седмица за леко понижение на тази прогноза.
На пръв поглед тази приемственост изглежда трудно оправдана със забавянето на икономическата активност във всички големи икономики след 2008 г.
МВФ очакват само 2.2% растеж тази година в развитите държави, сравнен със средно 2.8% през двете десетилетия преди кризата. В развиващите се икономики междувременно прогнозите са за ръст от 4.8% тази година, малко под средния от 4.9% в десетилетията преди кризата.
Тъй като и развиващите се, и развитите икономики са отслабнали, как в световната икономика като цяло няма забавяне? Отговорът е в променящия се баланс на икономическата активност - от по-бавно развиващите се напреднали икономики към по-бързо растящите изгряващи икономики.
На изгряващите икономики вече се дължат 51% от глобалната икономическа активност, сравнени с 36% през 1994. Това означава, че развиващите се страни, дори и с такова забавяне, допринасят повече от всякога за глобалния растеж.
Китай сега има растеж около 7% на годишна база, вместо постиганите в десетилетията преди кризата 10%. Но тези 7% растеж на БВП, от база $10 трлн., добавят $700 млрд. към глобалното търсене. Това е над три пъти повече, отколкото Китай е добавял преди 15 години, когато растежът годишно е бил 10% от база $2 трлн.
Сега идва времето за лошите новини
Въпреки че стабилният или леко ускоряващ се глобален растеж, прогнозиран от МВФ, е най-вероятно да се сбъдне, има вероятност той да не е постижим заради три дисбаланса: социален, географски и демографски. Те изглеждат дълбоко вградени в структурата на глобалния капитализъм в момента. Те намаляват търсенето, водят до трупане на прекомерно много спестявания и провокират нарастването на вземането и отпускането на заеми, които бяха и причина, и последица от глобалната финансова криза.
Най-опасният дисбаланс е в разпределението на богатство и доходи. Неравенствата на доходите са се превърнали в източник на политически и морални полемики, но макроикономическите им ефекти са привличали по-малко внимание. Механизмът, по който неравенството на доходите предизвиква икономическа стагнация, е описан от Карл Маркс и други автори от XIX век.
Ако твърде голяма част от дохода, породен от способността на капитализма да увеличава производството, се оказва у хората, които вече са богати - и е вероятно да пестят, вместо да харчат, то кризите на недостатъчното потребление стават почти неизбежни, както е описано от Маркс в "Капиталът", и както го потвърждават изчерпателните анализи на Джон Мейнърд Кейнс през 30-те години.
Единственият начин да бъдат избегнати такива кризи е да се създадат финансови системи, които "рециклират" излишния доход от богатите спестители към по-бедните потребители чрез натрупване на дълг.
Географските дисбаланси са втора основна причина за слабото търсене
Глобалният дисбаланс, който предизвикваше спорове преди кризата, бе между САЩ и Азия. Той като цяло изчезна, когато потреблението и вземането на заеми в САЩ спадна, а Китай и Япония постепенно се дистанцираха от базираните на износ модели на растеж.
Междувременно обаче също толкова проблемен дисбаланс се появи между Германия и останалата част от Европа. Настоящият излишък по текущата сметка на Германия от 7% от БВП е по-голям и по-стабилен от японските или китайските излишъци преди кризата. Но на глобалната сцена Германия не е подложена на същия тип натиск.
Политическата доминация на Германия в Европа също така я имунизира срещу типа искания за промяна на политиките, които Вашингтон прилагаше към Япония и Китай, а съществуването на еврото изключва корекции във валутните курсове, които в крайна сметка премахнаха дисбаланса Азия/САЩ.
Третият дисбаланс е демографски
По-големият ефект от демографското остаряване е върху макроикономическото търсене - особено когато този проблем се утежнява от политики за социално осигуряване и трудови пазари, прехвърлящи доходи и икономически възможности към пенсионерите и по-възрастните работници за сметка на по-младите поколения.
От 2008 г. насам правителствата по цял свят са защитавали или дори увеличавали пенсиите и здравните "привилегии", орязвайки разходите за подобряване на условията на труд, образование, семейни политики и помощи за деца.
Това преразпределение на доходите към по-възрастните гласоподаватели се утежнява от политики на заетост, отдаващи предпочитание към защитата на работни места за по-възрастните служители, особено в Европа, пред гъвкавостта и политиките за създаване на работни места, които биха осигурили възможности за младите.
Тъй като остаряващите бейбибумъри вече са по-богати от децата и внуците си, този дисбаланс в политиките е увеличил имущественото неравенство, запращайки младите хора в бездната на дълговете, увеличавайки прекомерните спестявания и засилвайки дефлационния натиск върху търсенето.
Като се има предвид обаче електоралната тежест на по-възрастните гласоподаватели, политическият фаворитизъм към по-старото поколение е дълбоко вграден в повечето съвременни демокрации.
Ако настоящото циклично възстановяване се изчерпа и се превърне в секуларна стагнация, основната вина за това ще е точно в тези три дисбаланса.
За съжаление, политиката на преразпределение на доходите, географско пребалансиране и междупоколенческо имуществено разпределение е толкова трудна, че тези дисбаланси е вероятно да се запазят в продължение на много години.
* секуларна стагнация - състояние на пренебрежимо малък или липсващ иконовимически ръст в една пазарна икономика
