Китай, чиито валутни резерви от $2.45 трлн. са най-големите в света, оптимистично се обръща към Европа и Япония - за сметка на САЩ. (Китай държи близо 10% от американските облигации - т.е. дълг, бел.р.)
Страната купува "доста" европейски бонове, казва Ю Йондин, бивш съветник на Китайската народна банка, който е в комитета от съветници по чуждестранната политика, посетил Франция, Испания и Германия от 20 юни до 2 юли.
Японското министерство на финансите съобщи на 9 август, че Китай е купил 1.73 трилиона йени повече японски дълг, отколкото е продал през първата половина на 2010 г. - най-бързият темп на покупки през последните поне пет години.
Вярата на Китай в единната валута
"Диверсификацията би трябвало да бъде базов принцип", казва Ю в интервю, добавяйки, че "висш китайски банкер" му е казал да заяви пред европейските политици вярата на Китай в икономиката и валутата на региона. "Не сме продавали никакви европейски боневе или активи, вместо това купихме доста."
Позицията на Китай може да затрудни възстановяването на долара след спада с цели 10 процента от тазгодишния пик през юни, отчетен от търговско претегления доларов индекс. Страната намали притежавания от нея американски държавен дълг със $100 млрд. (11%) през юни спрямо миналогодишния рекорд от $939.9 млрд. през юли 2009 г. - по данни от американското финансово министерство.
Опасението, че американската икономика е нестабилна, бе подчертано от Федералния резерв на 10 август. Председателят на Фед Бен Бернанке заяви, че американската централна банка ще реинвестира основните плащания по своите ипотечни вложения в съкровищни бонове, за да се предотврати източване на средства от финансовата система - първата експанзия от мерки в името на растежа от повече от година.
Скромни темпове
"Темповете на икономическо възстановяване вероятно ще бъдат по-скромни в краткосрочен план, отколкото се очакваше," обяви Федералния комитет по отворения пазар в изявление след среща във Вашингтон. "Комитетът ще запази стабилни вложенията на ценни книжа на Федералния резерв на настоящите им нива."
Притежаваните от Китай дългосрочни съкровищни бонове спаднаха за първи път от 15 месеца през юни до $839.7 млрд. - понижение с 2.5 процента. Общата позиция при съкровищните бонове на страната спадна за втори месец до $843.7 млрд. - най-ниските стойности от май 2009 г., според данни на американското финансово министерство.
Спадът отразява първото целогодишно намаление на притежаваните от Китай вложения в съкровищни бонове от 2001 г. насам.
Азиатските централни банки, които държат около 60% от световните валутни резерви, се отказват от долара. Притеснени от спадащия растеж на САЩ и рекордните заеми на финансовото министерство, те се придържат към активи в евро, за да защитят резервите си, което засилва валутата на 16-те страни в еврозоната. Южна Корея, Малайзия и Индия ограничиха притежаваните от тях съкровищни бонове, показват американски правителствени данни.
Делът на долара в световните валутни резерви намалява
Делът в долари на официалните валутни резерви е намалял през първите три месеца на тази година до 61.5% от 62.2% през последното тримесечие на 2009 г., съобщи Международният валутен фонд на 30 юни.
Японската йена е имала 3.1 процента дял - ръст от 3 на сто. Резервите в евро са 27.2 на сто -незначителна промяна спрямо 27.3 процента, дори и след като единната европейска валута спадна с 5.7% спрямо долара през първото тримесечие, заради спекулациите, че страни от ЕС, включително Гърция, ще имат затруднения да овладеят бюджетните си дефицити.
"Без опасения от отказ от плащания, инвеститорската общност в лицето на тези, които управляват големи резерви, вероятно ще бъде принудена да инвестира в еврозоната," заяви Дуайфор Евънс, стратег в Хонконг за State Street Global Markets LLC, част от State Street Corp., които държат $19 трлн. и управляват $1.8 трлн. "Те не могат да слагат всичките си яйца в една кошница, която е американските съкровищни бонове."
5.2-процентният спад на доларовия индекс през юли - най-големият през последните 14 месеца, не успя да разубеди повечето анализатори от прогнозите, че доларът ще се засили срещу еврото и йената през декември.
Американската валута ще се повиши до $1.23 за евро около 31 декември - и до 92 йени, показват прогнози на стратези и икономисти в проучвания на Bloomberg. Икономистите прогнозират, че американският растеж ще бъде 3% за тази година, в сравнение с 1.2 на сто за региона, използващ еврото, и 3.4 на сто - за Япония.
Няма признаки за паника
"Няма признаци за паника или спешни мерки от Фед и това подкрепя нашата позиция, че това е временен период на забавен растеж - американската икономика ще си пробие път," казва Гарет Бери, валутен стратег в Сингапур за UBS AG, вторият по големина световен търговец на валута. UBS прогнозират, че доларът ще се повиши до $1.15 за евро и 95 йени до три месеца.
Японската икономика се развиваше с по-бавни темпове през трите тримесечия и не успя да достигне прогнозите, посочени от икономистите. Брутният вътрешен продукт се е повишил с 0.4% на годишна база за последното тримесечие - април-юни, в сравнение с усреднената прогноза в проучване на Bloomberg за растеж от 2.3 процента на годишна база.
Забавянето на покупките на съкровищни бонове от азиатските страни не попречи на американския президент Барак Обама да финансира прогнозиран рекорден бюджетен дефицит от $1.6 трлн. за годината до 30 септември. Търсенето от инвеститорите на най-надеждни инвестиции преди ден сви доходността от бенчмарковите 10-годишни съкровищни бонове до най-ниската им стойност от 16 месеца - 2.65%, дори след като публично търгуваният дълг на САЩ нарасна до $8.18 трлн. през юли.
Американските взаимни фондове, домакинства и банки през май увеличиха дела си в американския дълг до 50.2 на сто. От началото на финансовата криза през 2007 г. това е първият път, когато се оказва, че местните инвеститори притежават повече съкровищни бонове от чуждестранните.
Натиск от Пекин
Китайският премиер Вън Цзябао притисна САЩ през март да предприемат "конкретни стъпки", за да вдъхнат увереност на инвеститорите в безопасността на доларовите активи. Страната, която е най-големият отвъдокеански притежател на съкровищни бонове, ограничи запасите си от американски дълг до $867.7 млрд. през май, след като през април те бяха $900.2 млрд., а през юли 2009-а - рекордните $939.9 млрд. през юли 2009 г.
Нарастващите обеми на китайските вложения между юни 2008 и юни 2009 г. - насред глобалната финансова криза, бяха предимно в краткосрочни ценни книжа, което демонстрираше "липса на увереност" в способността на САЩ да ограничи своя дълг, коментираха UBS в проучване от 9 август.
"Китай има доверие в европейската икономика, в еврото и еврозоната," обяви Ю, който е и член на Китайската академия по социални науки. Именно той беше избран от държавното издание China Daily да разговаря с американския финансов министър Тимъти Гайтнър по време на визитата му през юни 2009 г. в Пекин за риска американският бюджетен дефицит да подкопае стойността на дълга.
Китайските покупки на европейски бонове идват непосредствено след мерките, предприети от европейските политици в името на това да се овладеят опасенията, че криза в държавно гарантирания дълг би заплашила единния валутен съюз. През май Брюксел оповести пакет от заеми на стойност до 750 млрд. евро - за подкрепа на еврозоната.
Този месец чуждестранните инвеститори бяха нетни купувачи на дълг от еврозоната, докато общата за 16 страни валута се срина най-много от януари 2009 г. Чужденци купиха бонове за 37.4 млрд. евро след покупката на 49.7 млрд. евро през април, показват най-новите данни от Европейската централна банка.
Трупането на резерви
Опасенията на Китай се споделят и от централните банки на съседните азиатски страни, които трупат валутни резерви, докато продават местни валути, за да поддържат конкурентоспособността на износителите, коментират от Faros Trading LLC, които извършват валутни транзакции от името на хедж-фондове и институционални клиенти.
Централната банка на Индонезия и премиерът на Тайван заявиха наскоро, че държат под око националните си валути заради хипотезата, че растежът им ще укроти износа. Тайванският долар се обезценяваше в последните минути на търговията през последните 4 месеца, докато политиците купуваха долари, твърдят търговци, запознати с операциите на централната банка. Износът формира около 2/3 от брутния вътрешен продукт на Тайван.
"Азиатските централни банки освен тази в Китай не желаят да бъдат сварени неподготвени, притежавайки всички долари, докато Китай бързо се диверсифицира," каза Брад Бехтел, управляващ директор в Кънектикът на Faros Trading. "Когато хората започнат отново да се опасяват от спад на еврото, опасяваме се, че централните банки може от друга страна агресивно да купуват евро."
Йената се повиши с 8.4% спрямо долара през тази година. Китай е купил чисто 456.4 млрд. йени японски дълг през юни - след покупката на 735.2 млрд. йени през май, което е най-високата стойност в статистиките от 2005 г. насам, според информация от японското министерство на финансите.
"Политиката на Китай на стабилно и относително бързо натрупване на валутни резерви означава, че те трябва да бъдат инвестирани някъде," коментира Грег Гибс, валутен стратег в Royal Bank of Scotland Group Plc в Сидни. "Лесно е да си представим, че предвид ниската доходност в САЩ и дълговата криза в Европа, Китай сега има желание да инвестира по-голяма част от тези резерви в йената."
