Ако попитате мениджър на глобална икономическа сила кой е най-големият му кошмар, пригответе се да чуете изненадващи отговори. Най-вероятно няма да отговори, че се притеснява от срив на капиталовите пазари, подобен на този през 2008 г., или от системен колапс на финансовата система, какъвто видяхме при кризата в еврозоната и бюджетната блокада в САЩ от преди 5 години.
Колкото и да е странно - употребата на оръжия за масово унищожение се оказва по-голям фактор на несигурност за международните топ-мениджъри, отколкото всички досегашни сътресения. Поне това показват данните от проучванията на Световния икономически форум, обобщени в доклада Global Risk Report 2017, публикуван наскоро.
Във вторник започва ежегодната конференция на лидерите на глобалната икономика в алпийския 11-хиляден курорт Давос. Форумът е неофициалната среща на върха за света на парите, основан през 1971 г., при която мениджъри, политици и специалисти се събират, за да обсъдят международното положение и да обменят контакти помежду си.
Обикновено срещата в Алпите се смята за индикатор на състоянието на глобализиралия се капитализъм.
По всичко личи, че бизнесът е обхванат от мрачен песимизъм през 2017.
Само преди 12 месеца Доналд Тръмп беше просто един от мнозината евентуални кандидати за Белия дом в САЩ, а датата за референдума Brexit още не беше насрочена. Global Risk Report за последната година изобщо не споменаваше антисистемните сили, които ще обърнат Европа и света с хастара навън, а Хилари Клинтън се смяташе за сигурен победител - независимо кой би се изправил срещу нея.
От години лидерите на глобалната икономика се занимаваха преди всичко със собствените си интереси. Анкетите преди Световния икономически форум показват обаче, че те започват да се боят и от последствията от икономическата активност. От 2011 г. насам дневният ред на форума е доминиран от проблемите за неравенството при заплащането и за климатичните промени.
Риск за бизнеса е и нестабилното геополитическо положение - едва ли е изненадващо с оглед на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, че Давос вече поставя под въпрос ролята на САЩ като защитна сила в Европа и Азия, което води до опасения, че надпреварата във въоръжаването може да се поднови.
Бизнес-елитът разбира, че вече няма да може да продължава по същия начин както преди. Световната икономика е попаднала в задънена улица, а изходът може да се намери само с колективно усилие.
Желание за нещо подобно обаче не се забелязва, напротив. Навсякъде по света политиката се ориентира към едностранни действия в тесен национален интерес.
За да се разбере състоянието на глобалния капитализъм, трябва да се осъзнае влиянието на четири фактора: икономика, сигурност, екология и демография.
Световното стопанство вече не произвежда обичайния ръст на благосъстоянието на нациите, така както го правеше през последните десетилетия. Затова конфликтите се изострят все повече - както вътре в самите общности, така и между културите, религиите и държавите. Задълженията на предприятията, гражданите и държавите се увеличават все повече в световен мащаб. Германия е единствената голяма национална икономика, която отчита бюджетен излишък.
Задлъжнялостта в световен мащаб вече се изчислява на 140 трилиона долара - над два пъти повече от глобалния брутен продукт, по данни на Банката за международни разплащания.
Последствията от това трупане на дългове се изразяват във финансова нестабилност, особено в развиващите се пазари, слаб растеж и висока безработица. Обърнете внимание на Турция, която в момента се намира във валутна криза, или на Мексико, което страда от всяко следващо "послание" на Доналд Тръмп.
Досега финасовата къща от карти се крепеше на щедрата политика на централните банки. Но очакваното покачване на лихвените проценти в САЩ може да причини сериозни проблеми на длъжниците по цял свят. За съжаление, не се вижда и следа от необходимия координиран план за намаляване на световната задлъжнялост.
Сигурността е вторият риск, който ще бъде обсъждан в Давос. Заплахата не идва само от международните терористични групировки като "Ислямска държава, но и от разпадането на самата архитектура на силите за сигурност по света.
Докато Доналд Тръмп открито споделя намеренията си да ограничи ангажиментите на САЩ в съществуващите глобални съюзи и нарича НАТО "остаряла организация", кръговете на влияние и власт се затягат. Китай и Русия разширяват периметъра на действията си. Показателно е, че Световният икономически форум тази година ще бъде открит с реч на китайския президент Си Дзинпин, докато политическите величия от Запада остават на втори план.
Третият неразрешим проблем са промените в климата - процес, чиито последици вече стават видими и при който голяма част от световното население ще се окаже от губещата страна.
Недостигът на вода и слабите реколти заплашват всички региони, които отчитат най-висок прираст на населението. Срещата в Париж в края на 2015 г. прие, че употребата на изкопаеми горива трябва да се прекрати постепенно, за да се избегне екологичен срив на планетата. Това обаче би било възможно само ако човечеството измисли непознати досега методи за увеличаване на ефикасността на производството спрямо отражението му върху околната среда. А националните правителства и парламенти са прекалено претоварени, за да се занимават с въпросите за вредните емисии.
В световен мащаб населението се увеличава все повече, но на регионално ниво се вижда, че ръстът е неравномерен.
Хората стават все по-добре информирани и все по-мобилни. Миграционните потоци и свързаните с тях културни търкания се увеличават поради тази причина. Ако прирастът на населението в най-бедните страни не се урегулира, втората половина на века е заплашена от драматична ескалация.
Ако делът на раждаемостта се запази на днешното си ниво, през 2050 г. Земята ще бъде обитавана от близо 11 милиарда души. До 2100 г. броят на населението по света ще надвишава 20 млрд. От сегашна гледна точка е немислимо да приемем, че наличните природни ресурси могат да изхранят и задоволят дори половината от толкова голям брой хора.
Тези четири фактора са взаимосвързани - ако ръстът на благосъстоянието не се подобри, нивата на раждаемостта ще намалеят по-бавно от очакването, а колкото повече се увеличава броят на световното население, толкова по-тежко ще е отражението върху климатичните промени, поради което политическата несигурност ще ескалира.
Всеки от тези проблеми може да се реши при всеобщо съгласие - чрез глобално споразумение за дълговете, инвестиции в щадяща климата енергийна и транспортна инфраструктура, нов формат на отбранителните съюзи и овладяване на нивата на раждаемостта, така че да не се стига до демографски стрес.
Щеше, можеше, трябваше: оптимистичният сценарий остава в полето на пожеланията. Докато политиката продължава да затъва в националното си тесногръдие.
